Определение № 188 от 25.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. София, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20241001000039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 3 във връзка с чл. 729, ал. 3 от ТЗ.

С Определение № 262241 от 11.12.2023 г., постановено по т.д.н.№ 1708/2011 г., съдът по несъстоятелност е изменил служебно изготвената от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н/ частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на последното като е разпределил сумата от 486 500 лв. на основание чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ в полза на държавата.

Недоволен от така постановеното Определение е останал несъстоятелния длъжник, представляван от изпълнителния директор М., който го обжалва като неправилно.

В частната жалба на страната се излага, че процесната сума е следвало да бъде разпределена в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, поради съществуващи ипотечни права върху отчужденото имущество. Твърди се, обратно на приетото от съда по несъстоятелност, че не било налице заместване в дълг, а недвижимите имоти били предоставени като обезпечение за чужд такъв. Посочва, че длъжника в производството по несъстоятелност –„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н/, чиито имоти са продадени от синдика и постъпилите суми следва да бъдат разпределени между кредиторите на несъстоятелността, следва да се разпределят на ипотекарния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, защото длъжникък в качеството си трето лице е ипотекирал процесните имоти на 21.03.2011 г. в полза на „УниКредит Булбанк“ АД за обезпечаване на договора и за банков кредит с „Лайтхаус хотел“ ЕООД, т.е. на чуждо задължение. Впоследствие, считано от 15.08.2011 г. тази ипотека вече обезпечавала задължение на друго трето лице – „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД. Кредитните задължения били преминали към новото трето лице не в резултат от заместване в дълг, а вследствие на извършен на 15.08.2011 г. при учредяването на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД апорт на цялото търговско предприятие на „Лайтхаус хотел“ ЕООД. Изтъква, че вписването на апорта в търговския регистър, е достатъчно основание да се приеме, че е 1 настъпила промяна в кредитополучателя по договора за банков кредит между „УниКредит Булбанк“ АД и „Лайтхаус хотел“ ЕООД и след като вече „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД имало качество на кредитополучател, то следва и даденото от третото лице, настоящ длъжник, обезпечение автоматично да продължи да обезпечава и задължението „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД. Тази промяна на кредитополучателя не подлежала на вписване в имотния регистър, нито на отбелязване към ипотеката.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и разпределяне на получените суми в полза на ипотекарния кредитор.

Недоволен от така постановеното Определение е останало и „УниКредит Булбанк“ АД, което го обжалва с оплаквания за неправилност с частна жалба от 19.12.2023 г. Твърди се, че Договор за ипотека по нотариален акт № 48, т. I , д. 394/2011 г., вх. № 806/21.03.2011 г. на Службата по вписванията в гр. Балчик бил подписан за обезпечение задълженията на трето лице – „Лайтхаус хотел“ ЕООД, а не за собствени на несъстоятелния длъжник задължения, а понастоящем кредитополучател след апорт на търговското предприятие на последното било „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД. Посочва, че възникналата солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя при апорта е неподлежащо на вписване в имотния регистър заместване в ипотечен дълг. Задължението по процесния банков кредит по силата на апорта било преминало от „Лайтхаус хотел“ ЕООД, към „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД с обезпеченията. Излага становището си относно правната природа на апорта на търговско предприятие. Неоснователно било становището на съда за приложимост на разпоредбите на чл.171 ЗЗД, чл.16, ал.5 и чл.73 ТЗ по отношение на апорт с обезпечени с ипотека задължения.

Моли се за постановяване на Определение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а получената сума – разпределена в полза на банката.

Съдът като обсъди доводите на страните и приложените към жалбата доказателства, както и изпратените от СГС от делото по несъстоятелност книжа, намира за установеното следното:

Съдът намира, че двете частни жалби са процесуално допустими, подадени са в срок, тъй като постановеното определение е обявено в ТР на 05.06.2023г., а жалбите са подадени на 12.12.2023 г., т.е. в законоустановения едноседмичен срок, поради което и съгласно изрично предвиденото в разпоредбата на чл. 729, ал. 3, изр.последно от ТЗ са допустими и подлежат на разглеждане по реда на частните жалби. Допустима е и жалбата на „Уникредит Булбанк“ АД, макар да не е кредитор в производството по несъстоятелност. Ако кредитор по 717н ТЗ претендира, че сумата от продажбата на ипотекиран в негова полза имот не подлежи изобщо на разпределение между кредиторите по чл. 721, ал.1 от ТЗ, то той има право да обжалва извършеното разпределение като трето засегнато лице с права, противопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като в този смисъл е и определение № 685 от 01.12.2015г. по ч.т.д.№2047 от 2015, 2 т.о. на ВКС и др.

Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни поради следното:

2

С частична сметка за разпределение от 02.11.2023 г. синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н/ адв. М. е разпределила постъпилата от продажбата на 7 бр. апартаменти от масата на несъстоятелността обща продажна цена от 486 500 лв. в полза на ипотекарния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД. Посочено е, че дължимите суми на обезпечения кредитор по Договор за банков кредит № 129 от 19.07.2010 г. възлизат на 747 275, 21 евро главница и 13 609, 61 евро лихва.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция Определение, съдът по несъстоятелността е приел, че не се установява наличието на ипотечно право у Банката върху отчуждените недвижими имоти.

Настоящият съдебен състав констатира, че всички продадени 7 апартамента, които са описани в отделната сметка за разпределение №5, фигурират като обезпечение в приложения към частната жалба на длъжника нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, по който „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД не е кредитополучател, а е само ипотекарен длъжник. Така напр. имотът по т.1 от сметката – апартамент GbA 204 с идентификатор № *** е описан по т.2.2.6 от приложения нотариален акт, този по т. 2 от сметката - апартамент GаA 205 с идентификатор № *** е описан по т.2.1.7 и това касае всички описани 7 апартамента. Следователно тези имоти, от продажбата на които се разпределят сумите, са предмет на ипотека в полза на Банката, която е учредена от „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД като ипотекарен длъжник, но по този договор той не е кредитополучател. Кредитополучател по договора, за обезпечение на който ипотекарния длъжник е учредил ипотеката, е дружеството “Лайтхаус хотел“ ЕООД, което е апортирало търговското си предприятие в трето дружество - „Лайфхаус Голф енд Спа Хотел“ АД. Този апорт на ТП е вписан в ТР под №20110815171031. Няма твърдения и данни този апорт да е вписан в Службата по вписвания по местонахождение на имота, както е предвидено в нормата на чл.16, ал.5 от ТЗ.

Ипотеката е вещна тежест върху недвижим имот, която служи за обезпечение на определено вземане, като съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЗД, тя следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасява, ако то се погаси. Спорният въпрос е дали ипотечното право на Банката по Договора за кредит №129 е погасено. Според нормата на чл. 166, ал. 1 от ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписването и в имотния регистър. Последицата от невписването и в този регистър е порок, обуславящ нейната недействителност. Аналогична е и разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД, според която прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Следователно, за да е действителен съответния акт следва да се впише, а вписването е от значение за и неговата противопоставимост.

По делото няма данни, че към договора за кредит № 129 е подписан анекс за заместване в дълг.

Установено е и не се спори, че търговското предприятие на длъжника е 3 апортирано.

Тази непарична вноска, чийто предмет има и вещни права съгл. чл.73, ал. 5 от ТЗ се вписва в Службата по вписванията. Предмет на апортната вноска са вещните права, които са в патримониума на апортиращото дружество „Лайтхаус Хотел“ ЕООД, а не тези на третото лице „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, което е ипотекирало собствени имоти за обезпечаване на банковия кредит на „Лайтхаус Хотел“ ЕООД. За противопоставимостта на правата по обезпечението от значение са вписванията по персоналната партида в имотния регистър на третото лице „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД. Установено е, че по партидата на това дружеството освен процесната ипотека и нейното подновяване няма други вписвания, няма вписани промени касаещи даденото обезпечение.

Неприемливи са доводите и в двете жалби, че вследствие на апорта бил променен кредитополучателя по договора за банков кредит и кредитополучател вече било „Лайфхаус Голф енд Спа Хотел“ АД.

Прехвърлените като съвкупност права, задължения и фактически отношения са детерминирани от съдържанието на прехвърлителната сделка, в случая апортната вноска, която „Лайтхаус Хотел“ ЕООД е направило в новоучреденото „Лайфхаус Голф енд Спа Хотел“ АД. Независимо от това законът изрично регламентира отговорността на страните като последица от сделката. След като прехвърли търговското си предприятие търговецът продължава да съществува и осъществява дейност, вкл. продължава да носи отговорност.

Според чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на търговско предприятие отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, следователно при сделка с търговско предприятие, а няма спор и съмнение, че апортът е сделка, възниква солидарна отговорност между страните по тази сделка. Поради, което се налага и извод, че кредитополучателят, „Лайтхаус Хотел“ ЕООД и длъжник на „УниКредит Булбанк“ АД, отговаря солидарно с правоприемника „Лайфхаус Голф енд Спа Хотел“ АД по изричната норма на закона. След заличаване на 27.02.2019 г. на кредитополучателя „Лайтхаус Хотел“ ЕООД от търговския регистър (прекратено чрез ликвидация с акт на съда, 09.01.2015г.) се е погасило и задължението към банката на този солидарен длъжник и като последица от това, се е погасило и ипотечното право, обезпечаващо изпълнението му(арг.чл.150, ал.1 ЗЗД).

Следователно кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД не би могъл да се удовлетвори от даденото от третото лице „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД обезпечение за това задължение, освен в хипотезата на чл.273, ал. 2 от ТЗ.

Подлежащите на разпределение суми следва да се разпределят между кредиторите на несъстоятелния търговец „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, до какъвто извод е стигнал и СГС. По отношение характера на сметката, реда и начина на разпределение на сумата от 486 500 лева настоящия състав препраща към мотивите на СГС, които споделя.

Предвид изложеното обжалваното Определение № 3528 от 18.10.2023 г. по т. д. № 231/2023 г. СГС, ТО, VI – 21 –ви състав, с което е съдът по несъстоятелността е изменил служебно изготвената от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД /н/ частична сметка за разпределение 4 следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 262241 от 11.12.2023 г., постановено по т. д. н.

№ 1708/2011 г. на СГС, ТО, VI – 21 –ви състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5