Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 242 от 30.10.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 673/2025
Вид
Решение № 242
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. ХАСКОВО, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600673 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. З. Д. , защитник на подсъдимия А.

М. М. от гр.Д. против присъда рег.№25 /16.05.2025 г. постановена по НОХД № 351/2024г. по описа на РС – Димитровград в частта ,с която на основание чл.343б ал.5 от НК е отнето в полза на държавата МПС,послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а именно л.а „БМВ 328 И", с peг.№ ****** и 1 бр. ключ за него, намиращи се на съхранение в РУ-Димитровград . В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в атакуваната й част. Твърди се ,че отнетото МПС е на значителна стойност ,която по никакъв начин не кореспондира с извършеното престъпление и наложените няколко наказания за това деяние.То противоречало и на практиката на ЕС и съдебната практика в страната ,като голяма част от съдилищата отказвали да прилагат нормата на ал.5 на чл.343б от НК. С тези доводи се иска отмяна на присъдата в обжалвана й част .

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Хасково намира присъдата в обжалвана й част за правилна, обоснована, законосъобразна и предвид произнасянето на Конституционният съд, иска да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява .Явява се защитникът му 1 адв.З. Д. ,която поддържа жалбата и моли за отмяна на присъдата в атакуваната й с нея част .

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда , по наведените от страните доводи и служебно на основание чл.314 от НПК намира, че жалбата е допустима, но неоснователна ,поради следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесен от РП – Хасково – ТО – Димитровград обвинителен акт, изготвен по ДП № 694/2023г. по описа на РУ – Димитровград, с който подсъдимия А. М. М. от гр.********, е предаден на съд за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.Производството пред районния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК с направено от подсъдимия признание на фактите от обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тяхната проверка . Приключило е с постановена на 16.05.2025г. присъда рег.№25,с която подсъдимия А. М. М. е признат за виновен в това, че на 28.12.2023г. в гр.Д., обл.Х. управлявал лек автомобил марка „БМВ 328 И", с peг.№ ******, след употреба на наркотични вещества - канабис, което е установено по надлежния ред с техническо средство "Drager Drug Test 5000, с №ARLK-0007 - престъпление по чл. 343б, ал.3 НК,за което на основание чл.343б, ал.3 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г, вр.чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца,като е приспаднато на основание чл.59, ал.4 от НК, времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 28.12.2023 г.Със същата присъда на основание чл.343б ал.5 от НК е отнето в полза на държавата вещественото доказателство -МПС послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а именно л.а „БМВ 328 И", с peг.№ ******Т и 1 бр. ключ за него, намиращи се на съхранение в РУ-Димитровград,и е осъден за разноски.

Присъдата се атакува само относно приложението на чл.343б ал.5 от НК , поради което въззивният съд намира ,че не следва да излага съображения по фактите от обвинението ,признати от подсъдимия с оглед процедурата на съкратено съдебно следствие ,по която е приключило производството пред първата инстанция.

По оплакванията в жалбата настоящата инстанция намира следното:

Престъплението по чл.343б ал.3 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден с постановената присъда, е умишлено. Възраженията ,наведени в жалбата се отнасят до приложимостта на нормата на чл. 343б ал. 5 от НК и в тази връзка е е необходимо да се отбележи следното: В законовия текст е допуснато смесване между обективните елементи на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК – предмет и средство.

Принципно немислимо е наказателната норма да посочва и така изначално да обявява средството на престъплението и по този начин тя /т.е. законът/, а не деецът, да избира предназначението й като оръдие на престъпното посегателство. Затова и управляваното от дееца моторно превозно средство при реализацията на престъпния състав в чл.343б ал.3 от НК категорично не може да се дефинира като средство на общественоопасното посегателство, а именно такова е правното му значение при буквалния и необременен от 2 законодателните намерения прочит на обнародваната с ДВ бр. 67/04.08.2023 г. разпоредба в чл. 343б ал 5 от НК. В постановеното на 17.07.2025 г. Решение № 8 по к.д. дело № 15/2024 г.

Конституционният съд е приел, че тази непрецизност на правната норма не влияе върху нейното съзвучие с основния закон, тъй като не засяга принципа на законоустановеност и не се компрометира с изискването за известност и предвидимост на наказателната отговорност, защото позволява провеждането на тълкуване в рамките на разумните очаквания. Наред с това е прието, че макар и несъвършена, разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимната цел и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо правата на засегнатите от престъплението. В заключение, Конституционният съд не открива такава степен на вътрешно противоречие в закона, която да засяга конституционни ценности и да налага обявяване на нормата за противоконституционна. Едновременно с това изрично е уточнено, че разминаванията между нормата и правната наука, както и между нея и разпоредбите в „Общата част“ на НК, могат да бъдат преодолени „чрез съхраняващо тълкуване“, което е неизменна част от правораздаването и присъщ елемент от правоприлагането. Това означава, че тълкуване по необходимост в случая се налага, а то поради изложените по-горе съображения изключва третиране на автомобила като средство на престъплението. И след като автомобилът е предмет на престъпното въздействие, то предвиденото в чл. 343б ал.5 от НК отнемане (респ. присъждане на равностойността), което съдът е длъжен да приложи, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК.Нормата в чл. 343б ал.5 от НК остава част от действащото позитивно право, поради което, но с пояснението, че засилената наказателна интервенция е насочена към предмета на престъплението, а не към средството за осъществяването му, първоинстанционният съд правилно я е приложил , отнемайки в полза на държавата лекия автомобил ,собственост на подсъдимия.

Не се споделят и оплакванията, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на правото на ЕС, а обстоятелството, че от друг съдебен орган е отправено преюдициално запитване за съответността й с правото на ЕС, след като няма произнасяне от СЕС, е ирелевантно за настоящото дело.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата в обжалваната й част като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. В останалата част присъдата е влязла в законна сила.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда рег.№25/16.05.2025г. ,постановена по НОХД № 351/2024г. по описа на РС – Димитровград, в частта ,с която на основание чл.343б ал.5 от НК е отнето в полза на държавата МПС,послужило за извършване на престъплението и собственост на подсъдимия А. М. М. ,ЕГН-**********, а именно л.а „БМВ 328 И", с peг.№ ****** и 1 бр. ключ за него, намиращи се на съхранение в РУ-Димитровград.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4