Решение № 6903 от 21.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6903 гр. С., 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело №211110142567 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Ищецът М. П. СТ. е предявила срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 63,77 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожен, евентуално унищожаем поради грешка, измама или крайна нужда и явно неизгодни условия, договор за потребителски кредит № .../2... г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2021г. до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор, въз основа на който е получила заем в размер от 700 лв., със задължение да го върне ведно с уговорената възнаградителна лихва. Общата сума, която следвало да върне била 704,62 лева, платима шест дни след сключването на договора при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 0,660% и ГПР в размер на 49,21%, като кредитът е обезпечен с услуга „ФЕРАТУМ БАНК“ с възнаграждение 59,15 лева. Твърди се ищцата да е погасила изцяло сумата по процесния договор в общ размер на 763,77 лв. Излага доводи, че договорът е нищожен поради противоречие със закона – чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради липса на форма по чл. чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не е сключен в предписаната от закона форма, доколкото не е била спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на договори от разстояние, както и при липса на валидно изразено от потребителя съгласие. Поддържа, че договорът не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не е посочен съществен елемент от неговото съдържание (общ размер на кредита, ГПР, погасителен план), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в действителност надхвърлял законоустановения максимум. Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител е нищожна, тъй като единствената функция е да увеличава възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 ЗЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, освен това тя не е включена в ГПР. Излага, че клаузата за поръчителство по кредита е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е 1 нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди се нищожност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в същия не се установява регламентиране на наличието или липсата на правото на отказ на потребителя от договора, съответно условията за неговото упражняване, в това число информация за задължението му за погасяване на усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на ден. Въз основа на изложените пороци намира, че целият договор за потребителски кредит е нищожен, евентуално унищожаем като сключен поради измама, грешка и при крайна нужда и при явно неизгодни условия, респ. че посочените клаузи за възнаградителна лихва е нищожна. Предвид това, съобразно чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК ищецът смята, че е следвало да върне единствено чистата стойност на кредита (получената сума по кредита) – 7000 лв., като платената над тази сума до пълния размер на погашенията – 763,77 лв., се явявала платена без основание. При тези твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума от 63,77 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание, проведено на 09.03.2022 г. оспорва изцяло предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во във връзка с 1 чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД в тежест на ищецът е да докаже, че е извършил реално плащане в полза на ответника на процесната сума при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, както и наличие на причинна връзка между тях, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.

По делото като безспорно между страните се установява, че между тях на 24.0.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 700 лева, като в изпълнение на 2 задълженията си по договор за кредит ищецът е погасил заемната сума, ведно с дължимата лихва и възнаграждение за поръчителство, като е изплатил на 26.01.2017 г. сумата от 763,77 лева на „Фератум България“ ЕООД. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние №/2...г. за сумата от 700 лева, при годишна лихва за ползване на кредита в размер на 0,66 % като за срока на кредита се дължи лихва за ползване на кредита в размер на 4.62 лева. Общата дължима сума е определена в размер на 704,62 лева, като е посочен годишния размер на разходите по заема в размер на 49,21 %. Срокът на Договора е 6 дни, който започва да тече от датата на превеждане на сумата. В т. 7 от Договора е посочено, че ищцата е дала изричното си съгласие, „кодът за потвържедение“ предоставен от ответното дружество във взаимоотноенията с дружеството да има силата на неин саморъчен подпис, като е уговорено, че посоченият от ищцата в молбата за отпускане на кредит „идентификационен номер“ ще се ползва като знак на нейното авторство на изпратените от този номер до 2 дружеството съобщения.

От представените по делото общи условия на „Фератум България“ ЕООД се установява, че в т. 12 от същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът за неговото упражняване. В т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството, последното има право в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателят на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя. Със сключването на Договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за извършването на тези действия от дружеството. В т. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема. От представения по делото договор за гаранция се установява, че кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта – „Фератум Банк“ такса за предоставяне на поръчителството в размер на 59,15 лева.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно, се установява, че изплатената от М. П. СТ. на „Фератум България“ ЕООД на 26.01.2017 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит № №/2...г. сума в размер на 763,77 лева е отнесена от ответното дружество за погасяване на главница в размер на 700 лева, погасяване на лихва в размер на 4,62 лева и сумата от 59,15 лева такса обезпечение към „Фератум банк“. Вещото лице, използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, изчислява, че фактическия размер на ГПР, включващ както лихвата, така и „такса за банкова гаранция към фирмата-партньор“, при фактически изплатени 763,77 лева, пряко или косвено свързани с кредита и при запазени основни параметри на кредита, се равнява на 204,85 %.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от ответното дружество сума и е погасил кредита с еднократно плащане, съобразно погасителния план по договора. Не се спори, че ищецът е осигурил обезпечение на кредита, чрез сключването на договор за поръчителство с трето за спора дружество – Фератум Банк, партньорско дружество на ответника, както и това, че възнаграждението на поръчителя, дължимо от кредитополучателя не е включено в ГПР, посочен от заемодателят, както и че с включването на неговия размер годишен процент на разходите се е повишил многократно.

При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представените по делото доказателства е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита. В последствие договорът е сключен 3 отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Относно наведеното твърдение от ищцата, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Както бе установено по-горе, вземането на заемодателят е обезпечено с поръчителство предоставено от „Фератум банк“, вследствие на което между ищцата и поръчителят е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 4 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.

Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство, тъй като това задължение е предвидено и в Договора за кредит, сключен между страните. Доколкото в процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.