Определение № 415 от 26.08.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. П., 15.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500327 по описа за 2022 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение по делото , съдът е отменил решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2129 по описа на съда за 2021 година, в частта, с която са осъдени Т. ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН ********** и С. ТР. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул.“К.М.Л.“№135, ет.5, ап.20 да предадат на ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 владението върху 1/3 идеална част от следния недвижим имот :самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:

***, ***, ***, ***, над обекта:***, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с 1 идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД 18- 97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение , засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен имот от 327 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367, парцел ІV,при съседи: ***, ***, ***.,както и в частта , с която са присъдени разноски и отхвърлил ревандикационния иск в тази част.

Решението е потвърдено , в частта, с която е прието за установено по отношение на Т. ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН ********** и С. ТР. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул. “К.М.Л.“№135, ет.5, ап.20, че ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 е собственик на 1/ 3 идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***,

***,

***,

***, над обекта:***, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД 18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение , засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен имот от 327 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367, парцел ІV,при съседи: ***, ***,***.

В мотивите си , съдът е изложил съображенията си относно 2 дължимостта на разноските.

Прието е ,че с оглед изхода на спора ,макар да се касае за един иск , то претенцията е частично уважена , но ответниците с поведението си са дали повод за предявяване на иска пред първоинстанционния съд. Прието е по задължителен за съдилищата начин в практиката на ВКС , че по този безспорно един иск – ревандикационен , съдът може да се произнесе по различен начин по съдържащите с в него всъщност в единство части – установителна и осъдителна. Не става ясно обаче как следва да се присъждат разноските.

Поради изхода на спора , съдът е приел, че разноски не се дължат, като е изложил и допълнителни доводи във връзка с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. Ответниците както пред първоинстанционния ,така и пред въззивният съд са представлявани от двама адвокати. Разноски се дължат за един адвокат. От началото на производството ответниците са представлявани от адв. Х. , който е надлежно упълномощен , но няма данни представителството да се осъществява при условията на чл.38 ал.1 от ЗА. Адвокат А.С. е ангажирана от ищците по късно и е уговорено и платено възнаграждение ,което за въззивната инстанция е по 1000 лева за всеки от жалбоподателите – ответници. Тези разноски ,като направени за втория адвокат , реализиращ защитата на жалбоподателите – не се дължат.

В срока за обжалване е постъпила молба от адв.С. за изменение на решението в частта относно разноските.

Твърди, че въззивната жалба е подадена срещу първоинстанционното решение само в осъдителната му част, в която то е отменено като неправилно.

Установителната претенция, в която първоинстанционното решение е потвърдено, изобщо не била предмет на обжалване пред ОС. Следователно, доколкото въззивната жалба е уважена изцяло, то на основание чл.78, ал.1 ГПК, на жалбоподателите се дължат разноските за производството по нея, в размер на платената държавна такса от 142,42 лева, както и възнаграждението за един адвокат, в размер на общо 3000 лева – по 1 000 лв на въззивник.

Представителството на въззивниците от двама адвокати, както и последователността, в която те са упълномощени пред първата инстанция, било ирелевантно за дължимостта на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Чл.78, ал.1, ГПК регламентирал правото на възнаграждение 3 за един адвокат, като без значение за основателността й е дали са имали повече от един адвокат по делото и кой от тях кога е упълномощен, след като искането е за присъждане на възнаграждението, платено само на един адвокат.

Разноските били направени и своевременно заявени , поради което моли решението да бъде изменено в този смисъл.

В срок е постъпил писмен отговор.Ответникът по молбата я намира за неоснователна , с оглед изхода на спора, като подържа и направеното възражение за прекомерност.

Съдът намира молбата за допустима , като подадена в указания от закона срок при наличие на специалната предпоставка – списък по чл.80 от ГПК.

По същество съдът я намира за неоснователна и не намира причини да промени становището си относно недължимостта на разноските.

По отношение на разноските в първоинстанционното производство – макар да не са оспорвали правото на собственост на ищеца , ответниците са оспорвали иска като цяло , включително и допустимостта му.Като се съобразят представените в хода доказателства , те с поведението си са дали повод за предявяване на иска.

Следователно – за първоинстанционното производство разноски не им се дължат.

Всъщност в молбата по чл.248 от ГПК на практика се излагат доводи само за дължимостта на разноските във въззивното производство.

Жалбата на молителите е уважена частично.От изложеното в нея , изводи ,че решението се обжалва само в осъдителната част на ревандикацонния иск не могат да се направят.Както вече беше посочено , съдът се съобразява с приетото по тълкувателен път от ВКС относно начина на произнасяне по предявен ревандикаионен иск – отделно в осъдителна и установитлна част , на няма отговор на въпроса по какъв критерии да се разделят разноските.

Освен това , както е посочено , съдът подържа и становището си относно недълживмост на разноските позовавайки се на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.

4

Утвърдена е съдебната практика , че при представителство от двама адвокати разноски се присъждат за един от тях, което цели непозволяване страната да злоупотребява и натоварва другата страна с разноски , извън необходимите за реализиране правото и на защита.

Също така съдебната практика е въвела и обективния критерии , когато адвокатите са включени в процеса по различно време , разноски да се присъждат на първия ангажиран.

Страната е разполагала с адвокатска защита/адв.Х. е реализирал пълноценно защитата и пред двете инстанции напълно безплатно/,въпреки което е ангажирала адв.С. , на която е заплатено възнаграждение общо 3000 лева.Действително страната разполага с възможността да решава как и чрез колко процесуални представители да осъществява защитата си , но ангажирането на повече от един адвокат би следвало във всички случаи да остава за нейна сметка , а не да натоварва другата страна.

По изложените съображения , съдът намира ,че молбата за изменение на решението в частта относно разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.С. ,процесуален представител на А.М. , Т.М. и С.Н. за изменение на решението в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5