Решение № 152 от 26.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Б.... 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.... LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120203841 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. К., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 22-0002536/29.09.2025 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Б.... с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. П. от БАК, която моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.08.2025 г., в гр. Б.... св. С. А. - инспектор в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - Б.... съставила на жалбоподателката С. К. акт за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАП, за това, че на същата дата, около 13:30 ч., в гр. Б.... след поискано съдействие от Гранична полиция на Аерогара – Бургас за установено от тях нарушение: жалбоподателката управлявала л.а. О.... с рег. № А ..... осъществила нерегламентиран превоз (срещу заплащане) на трима пътници по маршрут от гр. П... до летището в гр. Б.... на стойност 50 лв., съгласно 2 бр. писмени сведения от пътници и 1 бр. обяснение от водача, като при извършена проверка било установено, че МПС нямало удостоверение за извършване на превоз на пътници на територията на страната или таксиметрови услуги.

На 29.09.2025 г. е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от 1

ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. А съгласно санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗОП, водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва.

В случая действително се установява, че на въпросната дата жалбоподателката, като водач на МПС, е осъществила транспортирането на трима пътници от гр. П... до гр. Бургас срещу заплащане на сумата от 50 лв. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че актът и НП са издадени при съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И това е така, защото, както посочва и самият жалбоподател, от съдържанието на АУАН и от това на НП не става ясно за какъв превоз е санкционирано лицето, като е посочено само, че деянието се изразява в „нерегламентиран превоз (срещу заплащане)“.

Законът за автомобилните превози е дал легални понятия на различните видове превоз (§ 1, т. 1, 2 и др. от ДР на ЗАП), но липсва такова за „нерегламентиран превоз“. Описвайки фактическата страна на нарушението по един общ (абстрактен) начин, който не намира и законова опора в неговото съдържание, води до това, че се създава една несигурност и неяснота какво точно е извършил жалбоподателя, в какво се изразява административното обвинение и каква е била действителната воля на АНО, относно същността на деянието.

Това води като последица и до накърняване правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Опитвайки се да засили ефекта и да поясни употребеното понятие „нерегламентиран превоз“, актосъставителят и АНО са поставили в скоби и думите „срещу заплащане“, но това обстоятелство не променя горепосоченото, тъй като превозването на хора срещу заплащане на определена сума пари не означава автоматично, че водачът на МПС извършва нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАП. Това е така, защото за да има осъществен състав на административно нарушение следва да са налице всички елементи от фактическия му състав, вкл. да се установи по несъмнен и безспорен начин, че деянието се изразява в осъществяване на превоз за собствена сметка или обществен превоз на пътници с икономическа облага (т.е. със заплащане на услугата на превоза). Това в случая не е сторено.

Нещо повече. Тук дори не става ясно и дали изобщо актосъставителят приема, че има извършено нарушение, доколкото от съдържанието на акта се вижда, че полицаите са установили нарушение, а актосъставителят при проверката е установил само, че „гореописаното превозно средство не притежава удостоверение за извършване на превоз на пътници…“, което обаче не е достатъчно за да се аргументира и докаже едно административно обвинение, поради което и НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на процесуалния представител на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане 2 на адвокатско възнаграждение (л. 35 и л. 43) на основание чл. 38 от ЗА. Същото се явява основателно и на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, АНО следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. П.

П. - М... от БАК адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (255,65 евро).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0002536/29.09.2025 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Б.... с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, на С. М. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на адв.

Т. П. П. - М... от БАК, сумата от 255,65 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3