Решение № 3079 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3079 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110206651 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „***, ЕИК ***, подадена чрез адв. М. Г., против издадено срещу дружеството наказателно постановление № Р-10-85/11.04.2025 г. от изпълняващия правомощията на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

В жалбата се твърди, че при съставянето на наказателното постановление е подходено чисто формалистично. Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че твърдяното нарушение е извършено в условията на повторност. Твърди се, че квалификацията на нарушението е неправилна, както и че са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

Неправилно била определена датата на извършване на нарушението. Счита се, че наложеното наказание не съответства на целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН, тъй като санкцията на съответствала на тежестта и характера на извършеното нарушение. Сочи, че нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, алтернативно – преквалифициране на наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл.

644, ал. 1, т. 1 от КЗ и налагане на минималната законова санкция.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез адв. Г. - не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. П., която заявява, че оспорва жалбата. В хода на съдебните прения същата моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и недоказана, респ. за потвърждаване на наказателното постановление. Сочи, че установеното нарушение е описано ясно и 1 подробно както в АУАН, така и в обжалваното НП. Оспорва наведените от жалбоподателя възражения, като излага подробни съображения в представени в хода на съдебните прения писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.10.2024 г. пред ЗД „*** са предявени две претенции по повод настъпило на 18.09.2024 г. застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени неимуществени вреди на И.В.Н.. Завеждането на претенциите е удостоверено под № *** и № ***, които са на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/02/123003667276.

Производството по налагане на административно наказание с обжалваното наказателно постановление е конкрентно по отношение на претенция с № ***.

На датата на завеждане на претенцията № *** (03.10.2024 г.) пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване основанието и размера същата, включително и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

На 04.10.2024 г. в ЗД „*** е постъпило писмо от органите на МВР, с което уведомяват дружеството, че е извършено допълнение в съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в частта за претърпените телесни увреждания от И.Н..

С писма от 15.10.2024 г., от 21.10.2024 г. и от 29.10.2024 г. ЗД „*** се е обърнало за съдействие към органите на МВР и Районна прокуратура - гр. Русе, с цел предоставяне на допълнителна информация относно настъпилото събитие. От страна на Районна прокуратура - гр. Русе е предоставена информация на 25.10.2024 г., а отговорът от органите на МВР е постъпил в ЗД „*** на 05.11.2024 г.

На 11.11.2024 г. адв. Д.З., действаща в качеството на пълномощник на И.Н., е подала пред ЗД „*** документ, озаглавен „Застрахователна претенция“, с който е претендирала по посочена от нея банкова сметка да бъде изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 66 лв.

Предявената от адв. З. претенция е идентична с вече предявената от увреденото лице претенция с № *** от 03.10.2024 г. Към предявената от адв. З. претенция са приложени писмени доказателства, в това число пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя И.Н. и удостоверение за банкова сметка с титуляр - адв. Д.З..

С допълнителни писма от 21.11.2024 г. застрахователят отново се е обърнал за съдействие към органите на МВР, както и до адв. З., в качеството на пълномощник на

И.Н., с цел предоставяне на копие от влязло в сила наказателно постановление, издадено срещу виновния водач или служебна бележка, удостоверяваща, че същото е връчено и е влязло в сила.

На 12.12.2024 г. между ЗД „*** и адв. Д.З. е сключено споразумение, с което застрахователят се е задължил да изплати по банковата сметка на адвоката застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лв. за претърпените от И.Н. неимуществени и имуществени вреди.

С оглед на това, на 13.01.2025 г. ЗД „*** е изплатило застрахователно обезщетение по претенция № ***, в размер на 2 000 лв., по банкова сметка на адв. Д.К. З..

От представеното по претенция № *** пълномощно е установено, че на 28.10.2024 г.

И.В.Н. е упълномощил адв. Д.З. да го представлява пред застрахователя, пред държавни органи и пред други лица във връзка с настъпило на 18.09.2024 г. ПТП.

Актосъставителят и административнонаказващият орган са счели, че от съдържанието на горепосоченото пълномощно, с което И.Н. е упълномощил адв. Д.З. да го 2 представлява пред съответните компетентни органи, ЗД „*** и други лица, заверено от Н.Е.

(помощник-нотариус по заместване на Ж.Г. - нотариус в района на Районен съд - гр. Русе), било видно, че същото не отговаряло на императивната разпоредба на чл. 338, ал. 1, изр. първо от КЗ. Стигнали до този извод, тъй като според тях в него липсвало упълномощаване от страна на И.Н. застрахователното обезщетение по претенция № *** да бъде изплатено от застрахователя на адв. Д.З..

Посочено е, че в пълномощното е отбелязано, че адв. Д.З. е упълномощена „да посочи банкова сметка, по която да бъде изплатено определеното обезщетение“ но както актосъставителят, така и АНО са счели, че по съществото си това изявление не може да се приеме за изрично упълномощаване на адв. Д.З. да получи застрахователното обезщетение по претенцията. Прието е, че съгласно изискванията на чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ, пълномощното следва да се отнася до съответна (конкретна) застрахователна претенция, като в НП е изложено, че в пълномощното от 28.10.2024 г. е посочено единствено, че то се отнася до претенция, която е предявена по повод настъпило на 18.09.2024 г. ПТП, без да е конкретизирано допълнително застрахователното събитие, а и не ставало ясно за коя точно претенция се отнасяло пълномощното.

Прието е, че така, в разрез с изричната воля на упълномощителя и въпреки липсата на представителна власт на адв. Д.К. З. да получи определеното застрахователно обезщетение по своя лична банкова сметка, на 13.01.2025 г. в хода на процеса по уреждане на претенция № ***, предявена от И.В.Н., ЗД „*** е извършило плащане именно по посочената банкова сметка с IBAN: BG71UNCR70001524603179 и титуляр - Д.К. З. - в противоречие с разпоредбата на чл. 338, ал. 1, изр. първо от КЗ, доколкото посоченото лице не е имало представителна власт да получи плащане по претенцията.

Въз основа на тези констатации В.Р.Ш. – главен експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен надзор“ при КФН съставил на 25.02.2025 г. против ЗД „*** АУАН за извършено нарушение по чл. 338, ал. 1, изр. първо от КЗ. АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя – Н.Н.Б. (съгласно нотариално заверено пълномощно от 14.07.2022 г., заверено от нотариус В.А., рег. № 789 на НК, с район на действие СРС), както и в присъствието на двама свидетели - Б.Е.Х. и С.К.К..

Въз основа на АУАН, на 11.04.2025 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление от Д.И.Й. срещу ЗД „***, в което са възприети констатациите, изложени в АУАН, и с което на основание чл. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

По доказателствата:

Съдът прие за установена посочената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по представената от наказващия орган административна преписка: известие за доставяне от EMS BulPost с бар код PSBULB0207922, с което Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД изпраща жалба срещу НП № Р-10- 85/11.04.2025 г.; известие за доставяне на НП № Р-10-85/11.04.2025 г. с бар код № ИД PS 1040 816O0S Н; извлечение от ЕИС, вх. № 91-02-3/06.01.2025 г., ведно с жалба от И.В.Н. и приложения (сред които и пълномощно от И.Н. в полза на адв. Д.З. с нотариално заверен подпис от 28.10.2024 г.); писмо от КФН, изх. № 91-02-3/08.01.2025 г.; писмо до КФН, вх. № 91-02-3/21.01.2025 г., ведно с приложения; писмо от КФН, изх. № 91 -02-3/27.01.2025 г.; писмо до КФН, вх. № 91-02-3/05.02.2025 г., ведно с приложения; писмо до КФН, вх. № 9101-14/07.02.2025 г., ведно с решение от 21.11.2024 г. по н.а.х.д. № 2318/2024 г. на СРС, НО, 101 състав; заповед № 3-197/22.08.2024 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“; Решение № 572 от 19.08.2024 г. на Комисията за финансов надзор.

Съдът намира, че гореописаните доказателствени материали, представени от 3 наказващия орган в хода на производството са правилно анализирани от наказващия орган при издаване на обжалваното наказателно постановление, а и съдът, въз основа на анализа им, стигна до същите изводи от фактическа страна.

С оглед еднопосочността на доказателствата по делото, липса на разминавания и противоречия между тях, налагащи приемане на различна фактическа обстановка от изложената в наказателното постановление, поради непредставяне в хода на съдебното следствие на други доказателства, опровергаващи фактическите изводи на наказващия орган, както по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, настоящият състав счете, че не следва да излага подробен доказателствен анализ на същите.

Правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок /НП е връчено на жалбоподателя на 22.04.2025 г., а жалбата против него е подадена на 24.04.2025 г./ срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото Заповед № 3197/22.08.2024 г., издадена от изпълняващия правомощията на заместник-председателя, ръководещ управление „застрахователен надзор“ при КФН, удостоверяваща компетентността на актосъставителя (т. 1.2.1.) и Решение № 572/19.08.2024 г. на председателя на КФН, с което се определя г-жа Д.И.Й. - заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ за заместник, който да изпълнява правомощията на заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор.

Видно от изложеното, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението е ясно с посочване на всички обективни признаци на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същите и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Спазени са процесуалните срокове за издаване на АУАН и НП. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.