Определение № 139 от 25.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Кюстендил, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.ева

Николай Ал. Н. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20231500600209 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК във вр. с чл. 249 ал. 3 във връзка с ал.1 НПК. Образувано е по ЧАСТНА ЖАЛБА вх. № 1786/18.04.2023 г. на подсъдимия Г. К. Т., ЕГН **********, от гр.Дупница, срещу Определение по Протокол № 440/20.03.2023 г. на ДнРС, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 99/2023 г., с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в ОА и срещу потвърдената му МНО “парична гаранция“ в размер на 2000 лв. В подробната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, сведени до несъответствие на ОА с разпоредбата на чл.246 НПК поради неяснота и противоречивост на обвинението по отношение на Т. и на останалите подсъдими, изразяващи се в следното: непосочване ясно и точно в ОА по какъв начин Т. е подбудил Т. и Г. да извършат престъплението, как е станало всичко това – къде, на коя дата и място; неконкретизиране предмета на престъплението, което указание е дадено от окръжния съд в предходно производство по чл.249 ал.3 НПК. Извън посоченото относно ОА останалите подробни доводи в жалбата се отнасят до недоказаност според жалбоподателя-подсъдим на обвинението спрямо него, което е въпрос на обсъждане с крайни съдебен акт и е недопустимо да се обсъжда в настоящото производство.

1

КнОС, след обсъждане на доводите в жалбата и мотивите на определението, предмет на съдебен контрол, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

НОХД № 99/2023 г. по описа на ДнРС е образувано по внесен обвинителен акт против трима подсъдими:

= Г. К. Т. – за престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 във вр. с чл.20 ал.3 и 4 НК : ЗА ТОВА, ЧЕ АН 12.02.2020 Г. В ГР.Дупница, на ул.****** пред вх.Б на бл.44, в съучастие като подбудител, умишлено е склонил В. Х. Г. от гр.

София и Б. Н. Т., от с.Дрангово, общ. Петрич, живущ в гр.София/ като е поискал от двамата да нанесат побой и причинят средна телесна повреда на неговия съсед Х. Д. К./ и като помагач умишлено, чрез разяснения обвиняемите Г. и Т. да нанесат средна телесна повреда на К., като им е показал снимка на Х. К., посочил им е адреса му в гр. Дупница, както и времето, през което Х. К. се прибира от работа, а именно между 17,30-18 часа и на 13.02.2019 г. в гр.Дупница, на ул.******, пред бл.44, умишлено е причинена средна телесна повреда на Х. К., изразяваща се в разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата, импресионно счупване на теменната и тилната черепни кости вдясно, контузия на мозъка, субанахроидален кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, което прониква в черепната кухина.

= В. Х. Г. и Б. Н. Т. – за извършено от всеки от тях в съучастие помежду им и с подбудителя и помагач Г. Н. Т. като съизвършители престъпление по чл.129 ал.1 в сл. на ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 НК – като са причинили на Х. К. гореописана средна телесна повреда на 13.02.2019 г.

Този ОА е изготвен след двукратно предходно връщане от РЗ на два обвинителни акта.

На проведеното на 20.03.2023 г. разпоредително заседание подсъдимите и защитата им са поддържали, че на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на обвиняемите, което е подробно развито в писменото становище на Г. Т., приложено на л.23-27 от делото на ДнРС. Това становище е аналогично по съдържание с процесната въззивна жалба.

В разпоредителното заседание съдът се е произнесъл по чл.248 ал.1 т.3 2

НПК и е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, като е приел, че ОА отговаря на изискванията на чл.246 НПК и е формулиран по начин, даващ възможност на подсъдимите да разберат в какво са обвинени. Съдът е приел, че възраженията в писменото становище касаят доказателствата по делото и способите на доказване, което е въпрос по същество и по тези въпроси съдът е длъжен да се произнесе с присъдата си.

В РЗ съдът се е произнесъл служебно по въпросите на чл.248 ал.1 т.6 НПК и е приел, че не са налице основания за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите, които са съответно: за Т. – „парична гаранция „ в размер на 2000 лв. ; за В. Г. и Б. Т. – „подписка“.

Настоящият състав прие, че определението на ДнРС по чл.248 ал.1 т.3 НПК е правилно и законосъобразно. Правилно е прието, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в ДП, които да нарушават правата на подсъдимите. Законосъобразен е извода по отношение съответствието на ОА с изискванията на чл.246 НПК – както за жалбоподателя-подсъдим Г. Т., така и за останалите двама подсъдими.

По отношение на жалбоподателя-подсъдим Г. Т. ОА достатъчно ясно и конкретно в обстоятелствената част сочи извършените от него действия както в качеството му на подбудител, така и в качеството му на помагач. Затова настоящият състав приема, че престъплението, за което Т. е обвинен, е конкретизирано и ясно откъм време, място и начин на извършване по см.на чл.246 ал.2 НПК. Заключителната част на ОА по отношение на Т. също отговаря на изискванията на чл.246 ал.3 НПК.

Въпреки че няма жалби от останалите двама подсъдими, настоящият състав в изпълнение на задължаващата го служебна проверка и по отношение на тях приема, че обстоятелствената и заключителната части на ОА съответстват на изискванията на чл.246 ал.2 и 3 НПК.

По тази причина са неоснователни наведените от защитата доводи във въззивната жалба , че не била посочена от прокурора фактическа обстановка и че не било посочено участието на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние. Достатъчно ясно и точно е формулирано по отношение на всеки от подсъдимите времето, мястото и начина на извършване на деянието съобразно повдигнатото обвинение за всеки от тях. Не са констатира 3 твърдяното във въззивната жалба противоречие между мотивите и диспозитива на ОА. Процесният ОА е изпълнил предходните указания на съдебните състави и нередовностите на предходните ОА са отстранени.

Останалите оплаквания във въззивната жалба относно липса на доказателства за извършено от Т. престъпление се отнасят до обвинението по същество, което ще бъде предмет на съдебното разследване в съдебната фаза на производството и е недопустимо да се обсъжда в РЗ, респ. и в настоящото производство.

По тези съображения определението на ДнРС от РЗ в частта му относно въпросите на чл. 248 ал.1 т.3 НПК е правилно и законосъобразно.

Правилно и законосъобразно, макар и да е лаконично, е и определението в частта му по въпросите на чл.248 ал.1 т.6 НПК. МНО по отношение на Т. е „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Не са налице основания за нейното изменение или отмяна. Тази МНО е напълно съобразена с конкретиката на процесното обвинение, с личността на подс. Т. и напълно съответства на визираните в чл.57 НПК цели на мерките за неотклонение.

На основание изложеното се налага правния извод, че ДнРС правилно е приел липса на хипотезата на чл.248 ал.1 т.3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за допуснати съществени процесуални нарушения на ДП, както и липса на основания за изменение на МНО на Т. и на останалите подсъдими. По тези съображения като правилно и законосъобразно определението на ДнРС от РЗ в тези части ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Кюстендилският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение по Протокол № 440/20.03.2023 г. на ДнРС, постановено по НОХД № 99/2023 г. по описа на този съд от разпоредително заседание, с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора и за изменение МНО „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. в по-лека на подсъдимия Г. К. Т. .

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5