Акт № 270 от 04.11.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. С., 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Пламен Д. Стефанов

Членове:Цанка Г. Неделчева мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600541 по описа за 2026 година Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на Районна прокуратура С., срещу Присъда рег. № 116/24.06.2026 г. постановена по НОХД № 1263/2025г. на Районен съд - С..

С протестираната присъда подсъдимата С. Е. Е. е била призната за невиновна в това, че на 10.06.2022 г. в гр. Н.З., в качеството си на длъжностно лице - управител на „Х. Д. - ГППМПДМ“ ООД, гр. Н.З., ЕИК ....... с управител П.С.Х. и С. Е. Е. - Х., присвоила чужди пари - сума в размер на 22 535,00 лева / двадесет и две хиляди, петстотин тридесет и пет лева/, собственост на „Х. Д.

- ГППМПДМ“ ООД, гр. Н.З., поверени й в това качество да ги пази и управлява, чрез еднократно прехвърляне на паричната сума от 22 535,00 лева от сметка № ...... в „ЦКБ“ АД на „Х. Д. - ГППМПДМ“ ООД, гр. Н.З. в личната й банкова сметка № ...... в „ЦКБ“ АД с титуляр С. Е. Е. - Х., поради което е била оправдана по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201, ал. 1 от НК.

В протеста на Районна прокуратура С., по повод на която е образувано настоящото въззивно производство и допълнението към него, се изразява несъгласие с присъдата на Районен съд - С., като се твърди че същата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на съдебното производство са били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимата по повдигнатото и обвинение.Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че липсва осъществен престъпен състав на чл.201 от НК от страна на 1 подсъдимата, поради липса на умисъл от нейна страна за присвояването на процесната сума. В тази връзка е направен в допълнението към протеста, анализ на наличните доказателства, който сочат са умисъл в поведението на подсъдимата и е посочено, че единствено от нейните обяснения съдът е извел липсата на извършено престъпление от субективна страна. От въззивния съд се иска отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 205, ал.1, т.1, вр. чл.201, ал.1 от НК и налагане на предложеното от Районна прокуратура - С. наказание от 6 месеца ,лишаване от свобода“, изтърпяването, на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура С. поддържа протеста и излага съображения за незаконосъобразност на присъдата. Според него фактическата обстановка е изяснена напълно и за да постанови оправдателната присъда първоинстанционният съд се е базирал основно на дадените от подсъдимата обяснения, както и на показанията на свидетелката адвокат А.Н., които са негодно доказателствено средство и същите е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от НПК, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен законът изброява определена категория лица, за които е допустимо. Представителя на обвинението в пледоарията сочи, че подсъдимата С. Е. Е. на 14.02.2023 г. е упълномощила адвокат А.Н. да я представлява и защитава по ДП № 618/2022 г. на РУ на МВР-Н.З.. Адвокат Н. участва и присъства по време на разпита на подсъдимата в качеството и на свидетел, проведен на 22 август 2023 година преди повдигането на обвинение.

Независимо, че впоследствие адвокат Н. не е била процесуален представител по време на повдигането и предявяване на обвинението срещу подсъдимата, наличието на конкретно пълномощно по досъдебното производство и участието в конкретно в процесуално-следствено действие на адвокат Н., води до извода за невъзможност да участва по същото наказателно производство в качеството на свидетел. Според представителя на ОП-С. е налице допуснато съществено процесуално нарушение с разпита на адвокат Н. като свидетел, още повече, че извода за наличието на хипотезата на чл.14 от НК в мотивите на съда се обосновава само на обясненията на подсъдимата, подкрепени от показанията на свидетелката Н.. В заключение прави искане да бъде отменена постановената първоинстанционна присада, като неправилна, поради неправилно приложение на материалния закон и да бъде постановена нова присъда, с която да подсъдимата Е. да бъде призната за виновна по предявеното й обвинение, алтернативно, по привилегированата разпоредба на чл.205 от НК доколкото получената сума е възстановена на търговското дружество. Също така, в случай, че съдът приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, прави искане да бъде отменена присъдата и да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд-С..

Защитникът на подсъдимата излага съображения за правилност на присъдата. Според защитата фактическата обстановка е безспорно установена и не се спори по нея, а въпросът е в правния анализ на действията на подсъдимата дали съдът ще приемете, че с действията си тя е извършила едно 2 гражданско-правно действие или още изначално тя е имала умисъл за извършване на престъпление и съответно е извършила престъплението, за което е била обвинена. Според защитника на подсъдимата няма процесуална пречка за разпита на адвокат Н. като свидетел по настоящото производство, тъй като пълномощното е за консултация в качеството на свидетел на подс. Е., която към него момент е нямала качеството на обвиняем по ДП и според защитника на подсъдимата доколкото в НПК изрично е посочено, че когато вече имаш качество на обвиняем, разпитите, които си дал в качеството на свидетел, нямат доказателствена стойност, в конкретния случай не е налице и пречката, тъй като именно адвокат Н. свидетелства изрично по настояване на своя клиент. В заключение моли присъдата на Районен съд-С. да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата иска да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 НПК намери, че протестираната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 предл.1 от НПК.

На първо място липса на мотиви. В случая е налице непълнота при обсъждане на събраните по делото доказателства и правните изводи, доколкото последните се основават на недопустимо доказателство, което първоинстанционния съд не е имал право да обсъжда и да основава мотивите си на него.

Въззивната съдебна инстанция констатира, че в проведено открито съдебно заседание на 26.01.2026 г. първоинстанционният съдебен състав е провел разпит на свидетелката А.Н./л.44 гръб от съдебното производство/.

Същата е адвокат в АК-Т. и с пълномощно от 14.02.2023г./том2, л. 25 от ДП/ е била упълномощена от С. Е. Е. да я представлява и защитава по досъдебно производство № 618/2022г. по описа на РУ на МВР-Н.З.. В качеството на адвокат свид. Н. е присъствала на разпита на Е. проведен по делегация от разследващ полицай в РУ на МВР-Т. на 14.02.2023г., в качеството и на свидетел по досъдебно производство №618/2022г. по описа на РУ на МВР - Н.З., т. е между подсъдимата и свидетелката са налице отношения "адвокат – клиент".

Отношенията между адвокат и повереник (подзащитен) се характеризират с елемент на доверителност, който поражда професионално-етични и правно признати задължения. По тази причина законодателството отчита, че адвокатът не може да бъде незаинтересован свидетел, поради което забранява разпита на адвокати. Това ограничение касае само обстоятелства, които са били поверени или по друг начин са станали известни на адвоката във връзка с изпълнение на задълженията му. Съгласно чл. 121, ал. 2 НПК свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник. Забрана за разпит на адвокати се съдържа и в специалния закон – чл. 33, ал. 4 и чл. 45, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Докато втората от разпоредбите касае по скоро задължение на адвоката, обезпечено с негова дисциплинарна или гражданска отговорност, първата несъмнено е адресирана към органите, които провеждат разпити.

Упълномощеният адвокат не може да бъде разпитван като свидетел за съветите, които е дал на своя клиент, дори ако самото лице (което вече е 3 обвиняем) изрично настоява за това и е защитавано от друг адвокат в процеса.

Законът забранява смесването на качеството на „защитник/адвокат“ и „свидетел“ по едно и също дело за факти, научени от клиента.

По тази причина Окръжен съд - С. счита, че разпитът на свидетелката А.Н. в хода на съдебното производство е негоден и следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност.

Първоинстанционният съд вместо да изключи от доказателствената съвкупност показанията на свид. Н. / другия адвокат по делото адв. С., упълномощен от св. Х.- т.2 л.2 от ДП, е отказал да свидетелства позовавайки се на чл.33 ал.4 от Закона за адвокатурата/, в мотивите си е обсъдил обясненията на подсъдимата, включително и за отношенията и с нейния адвокат свид. Н. и е дала вяра на тези обяснения кредитирайки недопустимо доказателство, каквото се явяват свидетелските показания на адв. Н..

Въззивният съд счита, че в конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил разпоредбата на чл. 14, ал.1 от НПК, която го задължава да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от нормите на закона. Това не е сторено в мотивите на протестираната присъда, като съдът е ценил и дал вяра на негодно доказателство формирало неговото вътрешно убеждение и мотивирало го за постановяване на тази оправдателна присъда.

С оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 предл.1 от НПК при постановяване на протестираната присъда е налице нарушение на процесуалните правила, което е съществено и е основание за отмяната й, именно поради липса на мотиви, обосноваващи произнасянето на съда.

При служебната проверка настоящият състав намери, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са били допуснати и други съществени нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

От протокол, рег. № 2145 /л.21 от съд. производство/ се установява, че на 04.12.2025 г. е било проведено разпоредително заседание. В протокола е записано, че за заседанието се явяват представител на Районна прокуратура С., подсъдимата С. Е. Е. лично и със защитника си адв. Д. П. от АК – Т., а ощетеното юридическо лице редовно призовано, чрез управителя си П.С.Х., не изпраща представител.

Видно от този протокол при изслушване на становищата на страните по въпросите по чл. 248 НПК, съдът не е дал думата на подсъдимата, с което и е нарушил правото на защита. Правото на защита е едно от основните права на гражданите и е гарантирано в чл. 122, ал. 1 от Конституцията на РБ и е проведено в наказателния процес така, че съдът да осигури осъществяването му в пълен обем във всички стадии на процеса. По силата на това основно конституционно право, закрепено в чл. 15, ал. 2 от НПК на обвиняемият /респ. подсъдимият/, който участва в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на неговите права и законни интереси. От тук произтича принципното положение по чл.

15, ал. 2 и ал. 3 НПК, което задължава съдебните органи не само да разяснят на гражданите, които участват в наказателното производство техните процесуални права, но и да им дадат възможност реално да ги упражнят, за да 4 се гарантира по този начин ефективността на тяхната защита.

Именно това задължение не е изпълнил първоинстанционният съд и е нарушил правото на защита на подсъдимата, която е в правото си да заяви пред първия съд изрично становището си по даване ход на делото и по поставените въпроси. Въпреки че подсъдимата е постигнала най-благоприятния за нея краен резултат на първа инстанция (оправдаване), нарушаването на това право всякога представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.