Решение № 12306 от 12.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12306 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110157556 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 226806/25.10.2022 г., предявена от ,,А” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ,,П Вв” №.. ет.3 против И. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „С Т“ № .., вх.Г, ет.6, ап.., с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 552,08 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № .. от 15.04.2021 г., сключен с „И А М“ АД, вземанията по който са прехвърлени договор за цесия, сумата от 25,86 лева- договорна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 09.07.2021 г., сумата 50,61 лева- лихва за забава за периода 10.07.2021 г. - 25.05.2022 г., сума в размер на 60 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и сума в размер на 168,06 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми в производството по частно гр. дело № 27./2022 г. на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът "А С В" ЕАД твърди, че на 15.04.2021 г. ответникът е сключил с "И А М" АД договор за паричен заем № .., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 600 лева, като на същия ден бил сключен и договор за поръчителство с "Ф Б" ЕООД в качеството му на поръчител. С договора за паричен заем било уговорено заемателят в тридневен срок да предостави обезпечение на заемателя – две физически лица – поръчители, които да отговарят на поставени условия; банкова гаранция или поръчител, одобрен от заемодателя. Във връзка с това задължение на ответника бил сключен договорът за поръчителство, по което Й. се задължил да плати възнаграждение на поръчителя в размер на 1

185,52 лева, платимо на вноски. Ответникът не изпълнил задължението си да погаси задължението си по договора за заем, поради което на 06.12.2021 г. "И А М" АД отправило искане до "Ф Б" ЕООД за заплащане на дълга на заемателя. Вследствие на отправеното искане, дружеството – поръчител погасило вместо длъжника сумата от 665,46 лева на същата дата – 06.12.2021 г., като поръчителят встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. С договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложения № 1 към него от 06.12.2021 г.

"Ф Б" ЕООД прехвърлило на ищеца "А" ЕООД вземанията си спрямо ответника, за което било изготвено уведомление по реда на 99 ЗЗД за съобщаване на длъжника за извършената цесия, което уведомление ищецът сочи, че прилага и към исковата молба за връчване на ответника. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № ../15.04.2021 г., сключен между И. Й Й.

/заемател/ и "И А М" АД /заемодател/. По силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 600 лв., която последният се задължил да върне на 12 вноски, всяка от които в размер на 52,54 лв. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 47,93 %. Общата сума, която Й. следвало да върне била в размер на 630,48 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от сключването му да представи на заемодателя едно от трите, подробно посочени обезпечения.

Приет по делото е и договор за предоставяне на поръчителство № ../15.04.2021 г., сключен между И. Й Й. /потребител/ и "Ф Б" ЕООД /поръчител/. По силата на договора поръчителят е поел задължение да сключи договор за поръчителство с "И А М" АД, по който отговаря солидарно с потребителя пред заемодателя по сключения договор. Уговорено е, че за поемане на задължението да отговаря солидарно с заемателя, последният дължи на поръчителя възнаграждение в размер на сумата от 185,52 лева, разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 15,46 лева, дължими на падежа на вноските по договора за заем /чл. 3 от договора за поръчителство/.

Прието по делото е актуализирано искане за плащане, отправено от "И А М" АД до "Ф Б" ЕООД във връзка със сключения договор за поръчителство, в което искане е отразено, че претендираната сума по договора за паричен заем, сключен с ответника, е в размер на 665,46 лева.

Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него, по силата на който договор поръчителят "Ф Б" ЕООД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – "А" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника в общ размер от 833,52 лв.

2

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът "А" ЕООД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Приложено към исковата молба е уведомление за извършената цесия, адресирано до ответника, за което няма данни да е връчено преди образуване на делото.

На 06.12.2021 г. поръчителят "Ф Б" ЕООД е извършил към заемодателя "И А М" АД плащане в размер на сумата от 665,46 лв., с което погасил задължението на ответника. Така платежно нареждане на л.29 от делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между "И А М" АД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане на възнаградителна лихва и допълнителни такси и разходи в претендирания размер; че между "Ф Б" ЕООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за поръчителство, по силата на което за ответника е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение в претендирания размер; настъпилата цесия между "Ф Б" ЕООД и "А" ЕООД за процесното вземане, за което ответникът е уведомен.

По претендираната главница и възнаградителна лихва - искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

Установи се по делото, че е налице валидно възникнало правоотношение по договора за заем, вземанията по което са цедирани на ищеца, за което ответникът е уведомен, както и че са извършени плащания по договора от поръчителя в размер на сумата от 665,46 лева. Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства: двустранно подписан договор за заем между ответника и "И А М" АД с обективираното в него съдържание; сключен договор за поръчителство; сключен договор за цесия, по силата на който вземанията са прехвърлени на ищеца; платежно нареждане от 06.12.2021 г., от което се установява размерът на погасената по договора сума от поръчителя – 665,46 лева и липсата на извършено погасяване от страна на ответника.

С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този 3 смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цесионера "А" ЕООД. С Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС, ТК, I т. о., произнесени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, съставите на касационната инстанция са приели, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. По делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г. Ето защо съдът следва да приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това. Без значение е фактът, че ответникът не е получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения му представител. Същият е назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не може да бъде открит след извършени многократни процесуални усилия за това. Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия състав.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.

Съдът приема от събраните по делото доказателства, че се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора, като поръчителят "Ф Б" ЕООД е погасил задължението след отправено искане от страна на заемодателя. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер.

По изложените съображения, съдът приема, че процесният договор за заем установява възникнали задължения на заемополучателя /ответника/ по предоставения паричен заем.

Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на кредитора предаването на паричния кредит на заемополучателя, поради което може да се иска 4 изпълнение на насрещното задължение - връщане на паричния заем по регламентиран от договора начин.

От процесния договор за паричен заем се установява, че страните са уговорили ответникът да заплаща годишен лихвен процент в размер на 40,00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,93 %. Ответникът не оспорва, че непогасеният размер на главница е в размер на сумата от 552,08 лева, а на договорна лихва в посочения период е в размер на сумата от 25,86 лв. Ответникът не установи погасяване на задължението за заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което двата иска следва да бъдат уважени в пълен размер.