Решение № 4566 от 14.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4566 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330109875 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС от П. Д. Д. и Г. Д. Д. срещу Д. Д. Д..

Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2005 г. са придобили от своя баща Д.Д. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.1. В началото на 2022 г. съпругът на ищцата П. Д. отишъл в община Р., за да плати данъците на къщата в с. Я., но бил уведомен, че същата не дължи данъци за този имот, тъй като не е собственик, както и че от 2021 г. като собственик на посочения имот била записана ответницата Д. Д.. Ищците твърдят, че всяка от тях притежава по 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот.

Оспорват издадения на 07.06.2021 г. нотариален акт за констатиране право на собственост по обстоятелствена проверка, по силата на който ответницата е призната за собственик на имота на основание давностно владение. Твърдят, че ответницата винаги е знаела, че собственици на имота в с. Я. са ищците, като техните братя – И. и Г.Д. са само ползватели там. Считат, че ответницата не е придобивала по давност собствеността върху процесния имот и искат да бъде осъдена да им предаде имота.

Иска се отмяна на констативния нотариален акт. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата Д. Д. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Излагат се съображения, че от 2006 г.

1 ответницата, заедно с брата на ищците – И. Д., е упражнявала без прекъсване фактическата власт върху имота и е владяла същия като свой собствен. Изтъква, че е извършвала редица ремонти и подобрения по къщата и дворното място, като всички тези действия били извършвани без каквото и да е противопоставяне от страна на ищците. Твърди, че в периода от издаване на нотариалния акт за дарение в полза на двете ищци до 07.06.2021 г. – датата, на която е издаден нотариален акт по нот. дело № ****., същите по никакъв начин не са манифестирали, че имат собственически претенции спрямо имота, респ. не са упражнявали владение върху същия лично или чрез трето лице. Счита претенциите за неоснователни и иска отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените към исковата молба документи, се установява, че с нотариален акт от ****. Д.Г. Д. е дарил на дъщерите си- П. Д. и Г. Д. **** по плана на село Я., община Р., заедно с построената в него жилищна сградата.

С нотариален акт от 07.06.2021 г. ответницата Д. Д. е била призната да собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор **** по КК на село Я., община Р., ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.1.

Между страните не спорно, че имотите по двата нотариални акта са идентични, като това обстоятелство се установява и от записванията в приложеното по делото копие на скица.

Самото обстоятелство, че констативният нотариалният акт на ответницата е последващ на този, който легитимира ищците като собственици, не изключва съществуването на права. Самият констативен нотариален акт няма такова погасително действие, тъй като се издава в едностранно охранително производство, което не решава правен спор и не преклудира права. В тази насока е и задължителното тълкуване, дадено в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нотариалният акт, с който се признава право на собственост не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорваща страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта на доказване несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост- то разпределението на доказателствената тежест при оспорването им следва да се извърши по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, при което всяка страна следва да установи /докаже/ своето право.

В тази насока по делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез 2 разпит на трима свидетели. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че след извършване на дарението в имота е продължил да живее бащата на ищците- Д.Д.. След това преди неговото заминаване за А., при една от ищците, в имота се нанесъл синът му И. Д., а непосредствено след това и ответницата Д. Д.. Последната е позната на всички като приятелката на И. Д., а той самият при разпита си заявява, че живеят заедно на семейни начала и тя е дошла да живее в къщата като негова жена.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

В нашето право се уреждат институтите на владението – упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/ и държането – упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл. 68, ал. 2 ЗС/. Липсва правна уредба на търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането.

Практиката на ВКС – Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.

С решение № 122 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 3549/2019 г. към това тълкуване се добавя, че общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.

При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.

При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието 3 на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва, няма никакво право.

За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята /изрична или предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.

В настоящия случай, следва да се имат предвид и характеристиките на владението. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което съставлява субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на своя носител/. Владението по смисъла на чл. 68 ЗС се дефинира като фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават вещни права в даден момент те упражняват тяхното съдържание.

Релевантна за изхода на спора е квалификацията на упражняваната от ответницата фактическа власт като владение, държане или като търпими действия. Тя следва да се извършва въз основа на фактите, довели до установяване на фактическата власт върху имота от ответницата. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е започнала да живее в имота след нанасянето на И. Д., като негова приятелка, а в момента като жената, с която живее във фактическо съжителство на семейни начала. В това нейно качество я познават всички разпитани свидетели, като съжителството и отношенията между тях продължават и към настоящия момент. От това следва, че първоначално т я е била допусната в имота заради взаимоотношенията си с един от синовете на предишния собственик- Д.Д., който е баща и на ищците. Това съжителство е продължило и след заминаването на Д.Д., като нито той, нито ищците (легитимиращи се за собственици), не са изразявали воля за прекратяване на осъществяваното от ответницата ползване на имота.

Посочените факти обуславят извод, че ответницата н е е била владелец на процесния имот, а е упражнявала фактическата власт при условията на търпими действия. Същата е била установена след нанасянето на един от братята на ищците в къщата, след което съществуващото положение не е променено от нико го. При този ситуация, основанието за упражняваната от ответницата фактическата власт е свързано изцяло с личностните отношения между нея и И. Д., както и неговата близката родствена връзка с ищците, поради което не може да се квалифицира като владение 4 или облигационно отношение.

Това основание може да бъде променено само чрез осъществяване на факти, които да доведат до установяване на владение, чрез отричане правото на собственост н а ищците и демонстриране на това отричане пред тях. Възприятията на трети лице относно собствеността на имота, не могат да обосноват владение, освен ако не съдържат данни за противопоставянето.

Такива факти по делото не са доказани. Изложените от свидетеля И. Д. обстоятелства във връзка с желанието на баща му- Д.Д., да развали дарението и да остави имота на ответницата са се реализирали в близкото минало- около 2021 г., непосредствено преди смъртта му, като няма данни да са станали известни на ищците.

Дори да се приеме обратното, предвид данните за спорове относно имота след смъртта му, от 2021 г. до подаването на исковата молба на 05.07.2022 г. не е изминал предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок.

Ремонтните дейности не обективират намерение за своене, защото са свързани с осъществяваното от ответницата и третото лице И. Д. ползване на имота и подобряване условията за това.

Поради изложеното възражението за изтекла придобИ.а давност не се доказва и ищците се легитимират като собственици на имота при равни права. С доклада на делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответницата владее имота. Ето защо съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.