Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 870/2025
Вид
Определение № 2
Подписан
05.01.2026
В сила
05.01.2026
Състав
Мариана Мавродиева Мавродиева, Орлин Найденов Летов, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Стара Загора, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500870 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "Б.Д.” АД, чрез юрисконсулт Б.Н., срещу разпореждане № 2186/13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1132/2025 г. на Районен съд – Чирпан, в частта, в която е отхвърлено като неоснователно подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е. П. К. за сумата от 160,02 лева, представляваща санкционна лихва /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г. /датата на настъпване на изискуемост/.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Счита, че вземането за санкционираща лихва до настъпване на предсрочната изискуемост е дължимо, тъй като съгласно чл. 16.1 от ОУ към договора за кредит банката начислява обезщетение за забава само от 10 % върху неизплатената част от главницата, поради което тази клауза не е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените по-горе суми. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

1

По делото се установява, че ч. гр. д. № 1132/2025 г. на Районен съд – Чирпан е образувано по подадено от „Б.Д.“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от Е. П. К. парични суми: 1/ 55 951.16 лева - главница; 2/ 2 700.35 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г.; 3/ 160.02 лева - санкционна лихва до датата на настъпване на предсрочна изискуемост, за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г.; 4/ 111.06 лева – законна лихва след датата на настъпване на предсрочна изискуемост, за периода от 02.10.2025 г. до 07.10.2025 г. Със заявлението се претендира и законната лихва, считано от 08.10.2025 г.

В заявлението е посочено, че претендираните парични вземания произтичат от сключен с длъжника договор за кредит от 13.02.2024 г. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл. 16.2. от ОУ към договора за кредит, за което кредитополучателят е бил надлежно уведомен.

Заявителят „Б.Д.“ АД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на приложен към заявлението документ – извлечение от счетоводните книга на банката от 08.10.2025 г.

В извлечението се посочва, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 58 922,59 лева, като същата включва: 1/ 55 951,16 лева – главница; 2/ 2 700,35 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.12.2024 до 01.10.2025 г. вкл.; 3/ 160,02 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г. вкл.; 4/ 111,06 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 02.10.2025 г. до 07.10.2025 г.

В обжалваното разпореждане районният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите, представляващи санкционна лихва, е неоснователно, тъй като уреждащите я клаузи са нищожни поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, както и на основание чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП.

Окръжен съд – Стара Загора намира, че обжалваното разпореждане е правилно.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. Ето защо, за да се отхвърли 2 заявлението е достатъчно съдът да констатира наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузи по договора за паричен заем, от които произтичат претендираните вземания.

Съдът намира, че доколкото настоящите претенции се основават на договор, по силата на който заявителят /банка/ е предоставил кредит на физическо лице, в случая следва да намерят приложение правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г., законната лихва за просрочени парични задължения e в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Претендираната с процесното заявление санкционна лихва е уредена в т.

16.1., намираща се в частта „Отговорност и санкции“, от общите условия към договора за кредит, представени като приложение към заявлението. Съгласно тази клауза, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Същевременно в чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е в размер на 5,45 % годишно. С оглед на горното съдът счита, че в клаузата на чл. 16.1. от ОУ е уговорено обезщетение за забава във вид на мораторна неустойка, съставена от два компонента – договореният от страните процент на възнаградителната лихва по кредита и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. По този начин общият размер на обезщетението за забава, посочено в заявлението по чл. 417 ГПК като санкционна лихва, възлиза на 15,45 % годишно, т.е. същото е в размер, надвишаващ този на законната лихва за процесния период. Ето защо и клаузите, в които то е уредено, се явяват нищожни поради противоречието им с императивните правила на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Следва да се посочи, че при наличието на нищожна клауза за дължимо обезщетение за забава /каквато е налице в настоящия случай/, разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не намира приложение, поради което съдът не може да измени волята на заявителя и да замести посочената като основание на вземането недействителна клауза с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, цялото претендирано обезщетение за забава, посочено в заявлението като санкционна лихва за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г., не следва се присъжда.

В тази насока е съществуващата съдебна практика на Съда на ЕС, съгласно която не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза /решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon 3

Camino, С-618/10/. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд на Република България, според която нищожна клауза от потребителски договор не може да бъде заместена с повелителна норма от националното право /решение № 76 от 22.07.2020 г. по т. д. № 1011/2019 г. на ВКС, I т. о./.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2186/13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1132/2025 г. на Районен съд – Чирпан, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Стара Загора, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500870 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "Б.Д.” АД, чрез юрисконсулт Б.Н., срещу разпореждане № 2186/13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1132/2025 г. на Районен съд – Чирпан, в частта, в която е отхвърлено като неоснователно подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е. П. К. за сумата от 160,02 лева, представляваща санкционна лихва /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г. /датата на настъпване на изискуемост/.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Счита, че вземането за санкционираща лихва до настъпване на предсрочната изискуемост е дължимо, тъй като съгласно чл. 16.1 от ОУ към договора за кредит банката начислява обезщетение за забава само от 10 % върху неизплатената част от главницата, поради което тази клауза не е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените по-горе суми. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

1

По делото се установява, че ч. гр. д. № 1132/2025 г. на Районен съд – Чирпан е образувано по подадено от „Б.Д.“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от Е. П. К. парични суми: 1/ 55 951.16 лева - главница; 2/ 2 700.35 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г.; 3/ 160.02 лева - санкционна лихва до датата на настъпване на предсрочна изискуемост, за периода от 20.12.2024 г. до 01.10.2025 г.; 4/ 111.06 лева – законна лихва след датата на настъпване на предсрочна изискуемост, за периода от 02.10.2025 г. до 07.10.2025 г. Със заявлението се претендира и законната лихва, считано от 08.10.2025 г.

В заявлението е посочено, че претендираните парични вземания произтичат от сключен с длъжника договор за кредит от 13.02.2024 г. Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл. 16.2. от ОУ към договора за кредит, за което кредитополучателят е бил надлежно уведомен.