Определение № 1111 от 17.10.2016, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 1111

17.10.2016г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Симеон

Михов

Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 71 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска № 19, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова – главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова - изпълнителен директор, чрез пълномощник Ж.Р.Р., със съдебен адрес:*** против В.С.К. с

ЕГН ********** и С.И.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, представлявана от адв.В.В., с адрес: ***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сумата от 65 171.11 евро просрочена главница по договор за ипотечен кредит; просрочена договорна лихва за периода от 11.12.2014 до 26.11.2015г. в размер на 5485.63 евро; санкционираща лихва в размер на 682.42 евро за периода 18.10.2015 до 26.11.2015г.; заемни такси по кредита в размер на 1461.23 евро за периода до 26.11.2015г., законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението – 27.11.2015г. до окончателното й изплащане, направени разноски по делото пред РС-Бургас в размер на 5153.48 лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и да заплатят направените по настоящото дело разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В дадения срок по чл.367 от ГПК, ответниците чрез своя процесуален представител подадоха писмен отговор, с който направиха възражение по чл.369 от ГПК за реда за разглеждане на настоящото производство по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК. Беше направено и искане за спиране на производството на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, тъй като пред РС-София по повод искова молба от В.К. и Ст.К. е било образувано гр.д.№ 28441/2015г. за обявяване на някои от клаузите по договора за ипотечен кредит за недействителни. Приложени бяха писмени доказателства.

Направени бяха доказателствени искания.

В дадения срок по чл.372 от ГПК, ищцовата страна подаде допълнителна искова молба, в която са изложени доводи за неоснователност на възраженията като излизащи извън предмета на спора. Направени бяха възражения по искания на ответниците.

В дадения срок по чл.373 от ГПК постъпи писмен отговор на допълнителната искова молба от ответниците, в който се поддържат всички направени искания и възражения.

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото.

Внесена е дължимата държавна такса. Исковата молба е заведена в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, видно от приложеното заверено копие от ч.гр.д.№ 7893/15г. по описа на РС-Бургас.

Исковете са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 от ГПК.

По делото от ищеца с исковата молба са приложени писмени доказателства под опис /л.5-6/, вкл. квитанция за довнесена държавна такса; пълномощно.

Към отговора на исковата молба са приложени: адвокатско пълномощно; препис от искова молба; съдебно определение.

С оглед характера на направените възражения, съдът следва да разгледа първо това за неприложимост на Глава тридесет и втора от ГПК. Според чл.365 от ГПК, по реда на цит.глава се разглеждат искове с предмет право или правно отношение, породени или отнасящи се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. Разглежданата в настоящото производство сделка между страните, посочена като основание за претенцията поради неизпълнение, е търговска за ищеца, тъй като без съмнение е именно в кръга на търговската му дейност. В закона няма изискване, сделката да е търговска и за ответниците.

Поради това и възражението следва да бъде оставено без уважение.

Искането за спиране на настоящото производство на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Видно от приложения препис от искова молба, пред РС-София е било образувано гр.д.№ 28441/2015г. с предмет, нищожност на конкретно посочени клаузи от сключения между страните договор за ипотечен кредит.

Доколкото основанието за завеждане на настоящото производство е твърдяно от банката неизпълнение именно на този договор и касае и размера на дължимите суми, разглеждания пред РС-София спор е преюдициален спрямо настоящия, поради което т.д.№ 71/2016г. следва да бъде спряно.

Мотивиран от горното и на основание чл.365 и чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, Бургаският окръжен съд

О П Р

Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното възражение от процесуалния представител на В.С.К. и С.И.К. за неприложимост на Глава тридесет и втора от ГПК спрямо настоящото производство.

СПИРА производството по т.д.№ 71/2016г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№ 28441/2015г. по описа на РС-София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас, в седмичен срок от съобщаването на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: