Решение № 252 от 16.07.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№

/ 16.07.2021 г., град Добрич

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Милева

Нели Каменска при участието на секретаря, Ирена Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно административно дело № 184 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията“ –София, подадена чрез старши юрисконсулт С.С. срещу Решение № 48/25.02.2021 г., постановено по административно дело № 204/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич в частта, с която касаторът е осъден да заплати на П.Й.Д. *** сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода 28.11.2019 – 04.05.2020г., както и съдебни разноски в размер на 1 042 лева.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон при определяне размера на присъденото обезщетение. Направено е оплакване, че размерът на обезщетението е несправедливо завишен, не е подкрепен с доказателства и е необоснован. Оспорват се и изводите на съда за наличие на реално претърпени вреди. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка и че не е кредитирал всички факти, които сочат, че служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са изпълнили законово регламентираното си задължение за опазване здравето и човешкото достойнство на ищеца като не са проявили бездействие. Иска се решението да бъде отменено и да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, П.Й.Д. *** в съдебно заседание се явява лично и с адв.С. и заявява, че оспорва касационната жалба, изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и моли то да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Добрич дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в хода на производството пред съда било установено, че ответникът е бил изправен пред незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на ареста, което е довело до нарушаване на разпоредби на ЗИНЗС и Правилника за приложението му, което оказало негативно въздействие върху личността на Д..

Прокурорът счита, че е доказана и причинната връзка между незаконосъобразното бездействие и претърпените неимуществени вреди. По тези съображения пледира решението на съда, постановено при първоинстанционното разглеждане на делото, да бъде оставено в сила.

Административен съд – Добрич, в касационен състав, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 284 от ЗИНЗС във връзка с чл.203 от АПК, Административен съд-Добрич е осъдил Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на П.Й.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 3000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни страдания и болки) за периода от 28.11.2019 г. до 04.05.2020 г. в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл.3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска за горницата до 5000 лева. С решението Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София е осъдена да заплати и сумата от 1042 лева, представляваща направените разноски по делото.

Административен съд – Добрич, в настоящия си касационен състав приема, че не са налице касационните основания за отмяна на постановеното решение.

По делото е установено, че ответникът по касация, П.Й.Д. е бил задържан на 28.11.2019 г. и настанен в ареста в гр.Добрич, където е пребивавал до 04.05.2020г. Задържането е осъществено на законно основание - първоначално в изпълнение на заповед за задържане за срок от 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а след това на прокурорско постановление за задържане за срок от 72 часа по чл.64, ал.2 от НПК и на съдебно определение със взета мярка за неотклонение ”задържане под стража” по чл.64, ал.1 от НПК.

В периода на задържането, 28.11.2019 - 04.05.2020 г., Д. обитавал спално помещение № 9 и спално помещение № 11, в които нямало санитарни възли и течаща вода. Санитарният възел в ареста бил общ за всички задържани лица. Ползването на санитарния възел и достъпът до течаща вода се осъществявало покилийно.

Въз основа на представените писмени доказателства, неоспорени от страните ( Заповед № 1-4102/06.10.2016 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите и графици за килийно къпане и бръснене за периода м.декември 2019 г. – м.май 2020 г.), първоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът по касация е разполагал с време за личен тоалет от 06,00 часа до 08, 00 часа и от 17, 30 часа до 22, 00 часа и е имал възможност да ползва санитарния възел за къпане и бръснене два пъти в седмицата.

Не е било спорно между страните, че двете килиите, в които е настаняван Д., били еднотипни, с размери 1,60м/3,08м/2,63м и обща площ – 4, 93 кв.м. Спално помещение № 9 било оборудвано с две легла тип вишка (едно над друго), а спално помещение № 11 – с три легла, две от които са монтирани едно над друго. На вратите на килиите били направени отвори с метална решетка, през които се осъществявал достъпът до слънчева светлина, като външните прозорци били отделени от вратите на килиите от арестния коридор. Имало монтирана е вентилационна система по дължината на арестния коридор като отворите за проветрение били разположени над вратата на килията, вкопани в стената, с метална предпазна решетка.

За времето на задържане в различни периоди Д. пребивавал с още едно или две задържани лица, а общият брой на задържаните лица през процесния период варирал от 8 до 25 души.

Установено е, че арестът в гр.Добрич не разполага с техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което не се провежда престой на открито и че нямало планове, програми, занимания и други социализиращи занимания за задържаните лица. Съдът е приел, че са налице и категорични доказателства, че през исковия период спалните помещения в ареста са били пълни с дървеници. Насекомите хапели денонощно ищеца и оставяли следи по тялото му (основно по врата и ръцете), които предизвиквали силен и непрестанен сърбеж. В резултат от ухапванията се появявали червени петна по кожата му, които при разчесване се превръщали в рани и белези. От гласните доказателства, събрани по делото, е установено, че ответникът по касация нощем не можел да спи заради присъствието на насекоми-дървеници, постоянно будувал, за да ги премахва, а лекарствата против ухапвания от насекоми не му помогнали.

Настоящата инстанция намира, че в съответствие със събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на П.Й.Д. е доказана.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Както бе отбелязано по-горе, няма данни за наличие на различни от установените по делото факти. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на, ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия в помещенията, в които е бил настаняван Д. ***.

В тази връзка са напълно неоснователни твърденията в касационната жалба, че администрацията на ГД “ИН“ била изпълнила вменените си със ЗИНЗС задължения за създаване на условия за задържане при недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.

Непротив, от описаните по-горе условия за престой в ареста в гр.Добрич, може да се направи единствено противоположния извод, че администрацията незаконосъобразно е бездействала, тъй като нито помещенията, в които е бил настанен ответникът по касация, отговарят на установените изисквания за минимални битови условия и минимална жилищна площ, нито са изпълнени останалите изисквания на закона, целящи да не се допусне увреждане на физическото и психическото здраве на задържаните под стража, както и да не се допуска уронване на човешкото им достойнство.

Във връзка с горното, настоящата инстанция не споделя становището на касатора, че арестите, като места за задържане и осъществяване на процесуална принуда, не следва да се разглеждат като заведения за удовлетворяване на битови навици. В случая изискванията към местата за задържане са установени в закона, поради което това възражение е неоснователно.

При определяне размера на обезщетението съдът се е водил изцяло от критерия справедливост, установен в чл.52 от Закона за задължения и договорите и от критериите на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Видно от мотивите на решението, съдът е взел предвид кумулативното въздействие върху Д. на конкретно доказаните по делото условията, в които той е пребивавал като задържан под стража. Размерът на обезщетението е съобразен също и с продължителността, както и с личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредата.

Размерът на обезщетението правилно и законосъобразно е обоснован с обстоятелството, че предназначението на обезщетението за неимуществени вреди е да се поправят претърпените лични болки и страдания. Съобразено е, че обезщетението следва да е в размер на 3000 лева, поради това, че претърпените болки и страдания са съществували през целия престой в ареста, че се характеризират с висок интензитет на вредност и негативно влияние върху психиката на Д. вътрешното му състояние, който и в периода след освобождаването му от ареста продължава да търпи душевни болки и страдания, изживявайки повторно стресиращото събитие. Този факт е установен чрез извършването на съдебнопсихологична експертиза, която е била кредитирана от решаващия съд и не е била оспорена от страните. От заключението на вещите лица е видно, че ищецът-ответник по касация е успял отчасти да притъпи, но не и да преработи болезнените чувства и спомени за преживяното, затова и справедливо е обезщетен със сумата от 3 000 лева.