Определение № 71 от 05.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110121350 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 382140/21.11.2025 г. от ответника по делото „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК 205794997. Със същата се иска постановеното по делото Решение № 21048/18.11.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, като предвид частичното уважаване респ. отхвърляне и прекратяване на исковите претенции поради оттегляне на ответното дружество бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 567.89 лева.

В молбата се сочи, че правилно съдът е разпределил на три части сумата на адвокатския хонорар, претендиран от ответното дружество и е присъдил същия съобразно уважена респ. отхвърлена/прекратена част от исковете.

Твърди се обаче, че съгласно ДПЗС за всеки иск ответникът има уговорен различен размер на адвокатския хонорар – като за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ хонорарът бил 1077 лева, за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също бил 1077 лева, а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ бил 2970 лева. Съдът обаче бил приел равен размер на хонорара и за трите иска. Поради това и доколкото по първия иск не се дължали разноски на ответника, по втория се дължала сумата от 1077 лева, а по третия иск сумата от 2821.50 лева, то и следвало на ответника да се присъдят още 567.89 лева – доколкото общо му се дължали 3898.50 лева, а съдът бил присъдил 3330.61 лева.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, като е получен на 11.12.2025 г. В тази връзка от ищеца е постъпило становище с вх. № 410050/15.12.2025 г., в което се изразяват подробни доводи за неоснователност на молбата на ответното дружество. Поддържа се, че същата представлява злоупотреба с права, доколкото основният иск по делото бил този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а не по т. 3 от КТ. Ето защо и уговарянето на хонорар по третия иск в по-висок размер било необосновано и неоправдано като целяло да накаже ищеца, който е оспорил незаконното си уволнение. С тези аргументи се иска молбата да бъде оставена без уважение.

1

Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същата.

Молбата е такава за изменение на решението в частта за разноските, доколкото с решението си съдът е присъдил разноски на ответника, но в различен от претендирания размер. Доколкото по делото преди приключване на устните състезания е приложен списък с разноски, то молбата на ищеца е допустима / л. 133 от делото/.

Разгледана по същество молбата по чл. 248 от ГПК се явява основателна.

При преглед на делото съдът установи, че действително при изчисляване на разноските, дължими на ответника, е разделил на три равни части сумата от 5124 лева, претендирана като адвокатски хонорар. Това е сторено, доколкото в списъка в разноски, наличен по делото на л. 133, както и приложеното към него платежно нареждане сумата от 5124 лева е посочена като една обща сума – адвокатски хонорар, без да е упоменато, че за трите иска по чл. 344, ал. 1 от КТ са уговорени различни суми.

При преглед на ДПЗС на ответното дружество на л. 52 от делото съдът установи, че за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уговореният хонорар е бил 1077 лева, за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също 1077 лева, а за иска по чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ бил 2976 лева.

Посочените суми съответстват на размерите, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал.

2, т. 4 от същата. В молбата си по чл. 248 от ГПК обаче ответникът сочи за третия иск претенция от общо 2970 лева, поради което и именно тази сума съдът използва при изчисленията си.

В тази връзка и съдът приема, че за първия иск предвид уважаването му на ответника не се дължи адвокатски хонорар, за втория иск му се дължи сумата от 1077 лева, а за третия иск – предвид частичното отхвърляне на претенцията респ. оттегляне на същата – на ответника се дължат 2821.50 лева / (2970х27616.02)/29069.52 лева/. Така общият размер на дължите на ответника разноски възлиза на 3898.50 лева при присъдени с решението 3330.61 лева. В тази връзка и на ответника се дължат още 567.89 лева.

В тази връзка молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважена.

Доводите на ищеца за злоупотреба с право в случая няма как да бъдат споделени, доколкото претендираните от ответника хонорари са в минималния размер по наредбата, а ищецът е имал възможност да предяви иска си по чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ в по-нисък размер, а едва при изтичане на пълния шестмесечен период при действително оставане без работа в хода на делото да увеличи същия.

*Предвид обстоятелството, че определението се постановява след 01.01.2026 г. съдът в диспозитива на съдебния акт посочва сумите и в евро при курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по молба с вх. № 382140/21.11.2025 г. от ответника по делото „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК 205794997, Решение № 21048/18.11.2025 г. по гр.д.

№ 21350/2025 г. по описа на СРС в частта за разноските, като освен вече присъдените на ответника разноски в размер на 1702.91 евро /или 3330.61 лева/

ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Б. К. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК 205794997 и адрес на управление: гр. София бул. Черни връх № 51, ет. 4, сумата от още 290.36 евро / или 567.89 лева/ адвокатско възнаграждение в настоящото производство по гр.д. № 21350/2025 г. на СРС – съобразно отхвърлената част/оттеглена част от исковете.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на обжалване на решението по делото.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3