Решение № 440 от 31.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Р., 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Аглика Гавраилова

Силвия Павлова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500584 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. от ГПК.

„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК121718407, чрез пълномощник юрисконсулт П. Н. Н. обжалва решение №542/08.04.2025г., постановено по гр.д.№937/2024г. на Р.нския районен съд, с което е осъдено да заплати на Т. К. С. сумата 10000лв., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, причинени от настъпило ПТП на ********г., заедно със законна лихва от 02.11.2023г. до окончателното и изплащане, както и разноски в размер на 3000лв. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, подробно посочени, като се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Насрещната страна-въззиваемата Т. К. С. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, не заявява становище по нея и в съдебно заседание.

1

След преценка на оплакванията в жалбата и събраните доказателства по делото, Окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Пред Районен съд-Р. Т. К. С. е предявила чрез пълномощник адвокат В. В. иск /уточнен с молба вх. №7431/08.03.2024г./ против „ДЗИОбщо застраховане“ЕАД, за сумата 10000лв., частично предявен от 50000лв., с твърдение, че е с. на Р. К. Х., б.ж. на село Г.А., Община Б., област Р., който е починал на ********г. вследствие пътнотранспортно произшествие.

Изложени са твърдения, че на ********г. около 14.21 часа на път I-5 Р.-Б. в района на км 21+830 е настъпило ПТП между управлявания от В. Й. В. лек автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ и лек автомобил “Опел Комбо” с рег.

№Р 6960 АТ, управляван от Р. К. Х.. Виновен за произшествието е водачът на л.а. “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ В. В., който се движел със скорост около 97 км/ч в посока гр.Р., който загубил управление над управлявания от него автомобил и навлязъл в предназначената за насрещно движение пътна лента, по която в об.на посока се движел управлявания от Р. Х. лек автомобил “Опел Комбо”. Между предните части на двата автомобила настъпил челен кос удар, изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към гр. Б., а в резултат на ПТП настъпила смъртта на двамата водачи. След проведено ДП №864/2021г. по описа на Окръжна прокуратура – Р. било установено, че В. В. е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил ПТП, от което последвала смъртта на б. й Р. Х., но тъй като и виновният водач е починал, образуваното срещу него наказателното производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 НПК. Твърдяла е, че по застрахователна преписка №43072952100080 ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД изплатил обезщетения в общ размер 310000 лв. за неимуществени вреди на с. и на двамата с. на починалия Р. К. Х., а със съдебно решение по гр.д.№177/2022г. По описа н а РОС ответникът е бил осъден да заплати общо 90000 лв на наследниците на починалия, като допълнение на изплатените им суми по предявената застрахователна претенция. Твърдяла е, че като с. на Р. К. Х. и поради своята близка и емоционална връзка с него също търпи неимуществени вреди от 2 причинената му смърт, изразяващи се в постоянна мъка от загубата на найблизкия й човек, с когото живеели в общо жилище, в едно домакинство и морално, душевно и финансово той бил нейна опора в живота, като сочи, че има право на справедливо обезщетение за тези вреди. Позовава се на ТР №1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК, с което е разширен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък, сочи и се позовава и на Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на МПС и на Директива 2009/103/ЕО н а Европейския парламент и на Съвета от 16.0 9.2009г. Ищцата претендира съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, мъка и страдание по починалия й б. Р. К. Х., в размер на 10000лв. – частично предявен иск от 50000 лв., заедно със законната лихва от 02.11.2023г. – датата на писмената застрахователна претенция, до окончателното изплащане.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е оспорил претенцията като неоснователна и е претендирал отхвърлянето и, както и присъждане на направените разноски по делото. Оспорил е легитимацията на ищцата да претендира и получи застрахователно обезщетение поради липсата на изключителност на взаимоотношенията и с нейния покоен б., позовавайки се н а ТР№1/21.06.2018г. по т. д. №1/2016г. на ВКС, ОСНГТК. Оспорени са твърденията, че между ищцата и починалия й б. е съществувала изключителна близост и че са живеели в общо домакинство. В условия на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия за настъпването на травматични увреждания в областта на главата по степен и вид, довели до летален край, с твърдение, че е нарушил разпоредбата на чл.137а ЗДвП, управлявайки лекия автомобил без поставен предпазен колан. Посочено е, че съотношението, в което пострадалото лице е съпричинило собствените си травми е 50%. Оспорена е претенцията за неимуществени вреди по размер като силно завишена, както и акцесорният иск и началната дата, от която се претендират лихви, с позоваване на чл.497, ал.1, т.1 КЗ.

Първоинстанционният съд е установил от събраните доказателстваписмени, гласни и от приложеното ДП №864/2021г. по описа на Окръжна 3 прокуратура – Р., образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“В” НК и гр. дело №177/2022г. на Окръжен съд - Р., следното: От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №34/********г. се установява, че на ********г. около 14.20 часа на път I-5 Р.-Б. в района на км 21+830, при управление на лек автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ в условия на ясно време и суха пътна настилка, водачът В. Й. В. причинил пътнотранспортно произшествие, като движейки се в посока гр. Р. навлязъл в предназначената за насрещно движение пътна лента, по която в об.на посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №Р 6960 АТ, управляван от Р. К.

Х.. Между предните части на двата автомобила настъпил сблъсък, в резултат на което настъпила смъртта и на двамата водачи. По повод настъпилото ПТП с пострадали в хода на разследването било установено, че на ********г. водачът В. В. управлявал лек автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ със скорост около 97 км/ч на път I-5 Р.-Б. в посока към гр. Р., като по същото време в об.на посока се движел лек автомобил “Опел Комбо” с рег. №Р 6960 АТ, управляван от Р. К. Х., със скорост около 37.4 км/ч. В района на км 21+830 В. В. загубил управление над управлявания от него автомобил, който се отклонил наляво и навлязъл в частта от пътя, предназначен за насрещно движение. Възприемайки идващото срещу него превозно средство, водачът Р.

Х. намалил скоростта и насочил автомобила “Опел Комбо” надясно, но въпреки това последвал удар между предните леви части на двата автомобила, изцяло в частта от пътя, предназначена за движение към гр. Б.. След удара л.а.

“Ауди” се преобърнал по таван, а л.а. “Опел” под действие на ударните сили се завъртял, напуснал платното, преминал през банкета и паднал на терена край пътя, вдясно спрямо първоначалната си посока на движение. В резултат н а ПТП водачът В. В. починал на място, а водачът Р. Х. бил откаран в болнично заведение, където по-късно същият ден починал. В хода на разследването е била назначена автотехническа експертиза и след анализ на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, прокурорът приел, че са налице данни за осъществено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в” НК, тъй като водачът В. В. е нарушил правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил смъртта на Р. К.. Тъй като В. В. е починал в резултат на настъпилото ПТП, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК и с влязло в сила Постановление от 17.01.2022г. е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство №864/2021 по описа 4 на ОП-Р. (ДП №41/2021г. на РУ - Б.), водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в” НК. В съдебно заседание на 11.03.2025г. в.л. инж. О.Е.Д. е потвърдил устно приетото по ДП №864/2021 по описа на ОП-Р. заключение на автотехническата експертиза, според което виновен за ПТП е В. Й. В.. Според в.л. водачът Р. К. Х. е управлявал лек автомобил “Опел Комбо” с поставен предпазен колан, който е бил срязан след катастрофата, за да бъде той изваден от автомобила. Поради това съдът е приел, че виновен за ПТП на ********г. е водачът на лек автомобил “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ В. В., който е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е създал причина за злополуката и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Х.. По делото не било спорно, а и е установено от представено удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. №16/24.07.2023г., издадено от Кметство с. Г.А., Община Б., област Р., че ищцата Т. К. С., ЕГН **********, е с. на починалия Р. К. Х.. Не било спорно, че собственикът на МПС “Ауди 80” с рег. №Р 8880 АХ е сключил с ответника валиден договор за застраховка

“Гражданска отговорност на автомобилистите”, по който ответникът е страна – застраховател, както и че ищцата Т. С. е завела писмена застрахователна претенция, регистрирана под №43072952100080 на 02.11.2023г., по която застрахователят е заявил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което районният съд е приел, че ищцата има правен интерес от предявяване на претенцията си по исков път. Установено е от показанията на свидетеля И. А., който живее в с.Г.А. и познава ищцата и покойния и б. Р. К. Х., наричан още Р. К., че техните р. и неговите баба и дядо живеели в съседни къщи, поради което те били израснали заедно. Установил е, че през по-голяма част от времето Т. живее в с.Г.А. в дома на по-малкия син на починалия й б. и само от време на време пътува до Т., за да се види с децата си, които трайно са установени там.

Установява, че на ********г. извършвал ремонт на къщата на по-големия син на Р., който същия ден на път за Р. се отбил на строежа, за да пита има ли нужда от някакви строителни материали, а два часа по-късно научили тъжната вест, че той няма да се прибере повече. Свидетелят установява, че ищцата и Р.

К. били изключително близки, тя има и по-голям б. К., а най-малкият от семейството е Р.-Р.. В детството им за Р. като по-голяма с. се грижела Т., старите били по цял ден на работа, по -големият б. бил настрани. Според свидетеля тези обстоятелства дали отражение върху отношенията между двамата и породили много голямото им доверие един към друг. Установил е, 5 че през 1989г. Т. заминала със съпруга и децата си за Т., където той скоро след това починал и по съвет на б. си Р. т я се върнала в Б., на село, като се преместила в къщата на неговия по-малък син. Върнала се 7-8 години след заминаването. Тя заживяла в неговото семейство, помагала в домакинството, в градината, били сплотено семейство. И понастоящем Т. дълбоко страда поради нелепата смърт на б. си, който бил „мъжкото й рамо” и опора в живота, очите и се насълзявали, когато говорят за Р.. Т. не работи в момента, работела е в Т. и от там получава някаква пенсия, а и децата и помагат. Уточнява, че повече от 10 години Т. е вече в Б., по-голямата част от времето е тук, а останалата част в Т., може би 80% на 20%. Свидетелят К.Н. установява, че познавал добре Т. и б. и Р. с когото работели заедно. Отношенията между Т. и б. и Р. били много добри, уважавали се, не му е известно да са се карали или да са имали неуредици. Двамата идвали в дома му, помагали си взаимно. Р . уважавал повече с. си, но свидедетелят не знае причината за това, казвал, че Т. го е гледала, като са били деца. Ходел на гости при Р., там била и Т., тя живяла у тях, в неговата къща. Това било по времето, когато Р. не бил женен, не помни дали тогава Т. била женена, не знае дали тя е живяла на друго място. Знае, че докато Р. бил жив, Т. живеела на село, може и да е живяла на друго място, но не си спомня. Уточнява, че ходил у Р., когато той още не бил женен.