Решение № 6050 от 02.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6050 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Ваня Н. Иванова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100514488 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 40130/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от В. З. У.

/ЕГН **********/ срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 203374133/ отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 570 лева, сумата 25 лева- разноски за държавна такса, и сумата 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на 24.07.2009 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 24.07.2009 г. по ч. гр. дело № 36366/ 2009 г. на СРС, ГО, 54 състав, и е образувано изп. дело № 2021841 0400715 по описа на ЧСИ Н.М.. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът В. З. У. е осъден да заплати на ответника „АПС Бета България“ ЕООД сумата 100 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от В. З. У. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззивникът оспорва извода на СРС, че процесните вземания не са погасени по давност, като поддържа, че молбата на взискателя от 8.03.2016 г. за насрочване на опис не е прекъснала давността, тъй като не била внесена дължимата държавна такса, което сочело на дезинтересираност на същия. Твърди, че давността, започнала да тече на 26.06.2015 г., изтекла на 31.07.2020 г., като се отчита и спирането по време на извънредното положение, поради което и искът му следва да бъде уважен като основателен.

Въззиваемата страна „АПС Бета България“ ЕООД- гр. София /ответник по 1 делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от В. У. отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК като неоснователни- чл.272 ГПК.

Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл. книжата по приложените две изпълнителни дела/ обосновава извод на въззивния съд, че процесните вземания, представляващи вземане по запис на заповед /главница/ и съдебни разноски, към датата на подаване на исковата молба на 1.07.2024 г. не са погасени по давност, тъй като по отношение на тях не е изтекъл визираният в чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.

Производството по гр.д.№ 40130/ 2024 г. на Софийски районен съд, 46 състав, е образувано по повод подадена от В. З. У. искова молба, с която срещу „АПС Бета България“ ЕООД са предявени отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 24.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 36366/ 2009 г. на СРС, 54 състав, поради погасяване правото на принудително изпълнение по давност. Ищецът поддържа, че ответникът не проявил необходимата процесуална активност за събиране на вземанията в предвидения от закона срок, поради което и същите са погасени по давност.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 24.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 36366/ 2009 г. на СРС, 54 състав, са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които е разпоредено длъжникът В.

З. У. /ищец по настоящото дело/ да заплати на кредитора „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД /праводател на ответника по делото/ сумата 570 лв.- вземане по Запис на заповед от 16.10.2008 г., ведно със законната лихва от 14.07.2009 г. до окончателното й изплащане, и сумата 125 лв.- разноски за заповедното производство /25 лв.- държавна такса, и 100 лв.- юриск. възнаграждение/.

Не е спорно по делото, че с договор за покупко- продажба на вземания от 23.02.2015 г. горепосоченото съдебно признато вземане /вземания/ е прехвърлено от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на „АПС Бета България“ ЕООД.

По молба на първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД от 15.10.2012 г. е образувано изпълнително дело № 13803/ 2012 г. на ЧСИ Н. М., по което още в началния му етап са предприети конкретни изпълнителни действия: през периода 2

24.10.2012 г.- 21.11.2012 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в търговски банки, вкл. „Банка Пиреос България“ АД /писмо- отговор от 25.01.2013 г./, „СИ Банк“ ЕАД- София /писмо- отговор от 26.10.2012 г./, „Обединена българска банка“ ЕАД /писмо- отговор от 21.11.2012 г./ и „Алфа Банк“ ЕАД /писмо- отговор от 29.10.2012 г./.

Въз основа на молба от 12.08.2015 г. като взискател по изпълнителното дело е конституирано „АПС Бета България“ ЕООД /цесионер/, което с молба от 8.03.2016 г. е поискало предприемане на нов изпълнителен способ- опис на притежавано от длъжника движимо имущество. Други действия от страна на ЧСИ по повод тази молба на взискателя не са извършвани, като не е определена за внасяне държавна такса, нито е насрочен опис на длъжниковото движимо имущество. Няма данни по изпълнителното дело да е постановен отказ на ЧСИ за извърши искания опис, както и да са налице други факти и обстоятелства, обосноваващи извод, че описът не е извършен поради пасивно процесуално поведение на взискателя.

С постановление на ЧСИ от 9.01.2019 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и оригиналният изпълнителен лист е върнат на взискателя „АПС Бета България“ ЕООД.

Впоследствие, въз основа на молба на „АПС Бета България“ ЕООД от 11.02.2021 г. е образувано ново изпълнително дело № 715/ 2021 г. на ЧСИ Н. М., по което отново са предприети изпълнителни действия: с молба от 21.02.2021 г. взискателят е поискал насрочването на опис на движимото имущество в дома на длъжника; на 24.03.2021 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД /писмо- отговор от 25.03.2021 г./, с молба от 12.06.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение на В. У..

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл.439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая предмет на делото са отрицателни установителни искове, с чието предявяване ищецът цели да установи, че вземането /вземанията/ на ответника, за което е издаден изпълнителен лист на 24.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 36366/ 2009 г. на СРС, не съществува, респ. не подлежи на принудително изпълнение по изпълнителни дела № 13803/ 2012 г. и № 715/ 2021 г., поради погасяването му по давност.

Неоснователен, при установената по делото фактическа и правна обстановка е наведеният от ищеца В. У. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесните вземания, представляващи дължимо вземане по запис на заповед /главница/ и съдебни разноски, тъй като по отношение на тях предвиденият в закона общ 5- годишен давностен срок /чл.110 ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД/ не е изтекъл и вземанията не са погасени по давност.

Според установената към настоящия момент константна съдебна практика приложимият за процесните вземания, съдебно признати с влязла в сила заповед за изпълнение, давностен срок е петгодишен- съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/ 2020 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 3/ 04.02.2022 г. по гр.д.№ 1722/ 2021 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 118/ 07.07.2022 г. по гр.д.№ 4063/ 2021 г. ВКС, ІІІ ГО; Решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV ГО/.

Дължимата от съда преценка за погасяване на процесните вземания по давност 3 обхваща периода от 24.07.2009 г., когато са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на кредитора „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, до 1.07.2024 г., когато е подадена исковата молба по настоящото дело.

През периода от 24.07.2009 г. до образуването на изп. дело № 13803/ 2012 г. на 15.10.2012 г. е текла погасителна давност, но изтеклият близо 3- годишен период не е достатъчен за погасяване на вземанията по давност. При образуване на посоченото изпълнително дело давността е била прекъсната, тъй като в молбата на взискателя е направено искане за прилагането на конкретни изпълнителни способи спрямо имуществото на длъжника. През периода от 15.10.2012 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. на ВКС- ОСГТК, погасителната давност е била спряна- съгласно чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по т.д.№ 3/ 2020 г. на ВКС- ОСГТК.

След образуването на изп. дело № 13803/ 2012 г. са предприети редица действия, прекъсващи давността: налагане на запори върху банкови сметки на длъжника през периода 24.10.2012 г.- 21.11.2012 г. и подаване на молба от взискателя на 8.03.2016 г. за прилагане на нов изпълнителен способ чрез опис на длъжниковото имущество. Независимо от прекратяването на това изпълнително производство по право поради перемпция, последващото образуване на изп. дело № 715/ 2021 г.- въз основа на молба от 11.02.2021 г., в която е посочен изпълнителен способ, налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД на 24.03.2021 г. и подадената от взискателя на 12.06.2024 г. молба за налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника са все действия, които са прекъсвали течението на петгодишната давност, вследствие на което не се установява да е изтекъл петгодишен срок, водещ до погасяване на събираемото вземане по давност.

В чл.116, б."в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение- публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, която е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно- с предприемане на действието, но се счита за настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/ 2020 г. на ВКС, IV ГО/.