Решение № 309 от 29.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Бургас, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500467 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивната жалба на Ф. М. Ш. и М. С. Ш. против Решение №6 от 06.01.2026 г. , постановено от РС – Айтос по гр.д.№706/2025 г. на РС – Айтос. Решението се оспорва като незаконосъобразно. Прави се оплакване , че не са кредитирани неясно защо показанията на свидетеля М. Ч. Според показанията на този свидетел С. Х. и Ф. М. не живеят в имота от 15 години. След смъртта на баща им те са се преместили в други населени места. Процесния имот е посещаван изключително рядко. Липсват и мотиви защо тези показания не са възприети. Сочи се , че дори и другия свидетел е посочил , че Е. живее при С. в с. *** като и тези показания са отминати. Страната възразява , че съдът е следвало да извърши преценка на тези детайлни показания. Цялото решение е с цитати от практика на ВКС и бланкетни разсъждения без да се направи анализ на конкретната фактическа обстановка по делото.. На трето място – съдът не е взел предвид че двамата *** – ответници живеят трайно и необезпокоявано от никого в имота вече повече от 30 години – от 1991 г. Те многократно са отблъсквали претенции на трети лица като са декларирали че са единствените собственици на имота. В тази връзка са се снабдили и с констативния нотариален акт. Това изключва каквито и да са права на който е да е друг вкл. и на ищците.

На следващо място - не е обърнато внимание , че през 2012 г. ответниците са построили в имота полумасивна жилищна сграда от 88 кв.м , масивен гараж – 27 кв.м. Самите ищци сочат , че нямат никакво отношение към тези обекти. Оградата е изградена от ответниците през 2005 г. на мястото на старата дъсчена ограда. На пето място – жалбоподателите сочат , че от 1998 г. всички данъци и такси за имота се заплащат само от тях , партидите за ток и 1 вода са на тяхно име – това също е доказателство , че са владяли имота повече от 10 години само за себе си и са придобили собствеността по давност. На основание ТР №1/2012 по т.д.

№1/2012 на ОСГК на ВКС се приема , че сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот ако упражнява фактическата власт върху него повече от 10 години и ако отблъсне претенциите на другите наследници съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. При сънаследствен имот се приема , че упражнявайки фактическата власт върху целия имот сънаследникът владее своята част и държи частите на останалите сънаследници.

За да се приеме че владее целия имот за себе си следва да се е противопоставил на останалите сънаследници и да демонстрира пред тях своето намерение за това. Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато когато с действията си владеещия собственик го отблъсва и препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота , заявяване пред трети лица , че владее за себе си , както и други , които изключват недвусмислено властта върху вещта. В конкретния случай жалбоподателите сочат , че те не са допускали до имота ищците.

Завявали са многократно пред трети лица , че владеят имота за себе си , снабдили са се с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот , заплащали са консумативите за него , публичните задължения , строили са в него. Всичко това показва , че са владеели имота повече от 10 години за себе си – от 2011 г. до настоящия момент. Моли се за отмяна на решението на айтоския районен съд. Претендират се разноските за двете инстанции.

От страна на ищците – въззиваеми Е. Б. Ю. , С. М. Ш. – Х. и Ф. М. М. е постъпил отговор на въззивната жалба. Според страната обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно. Според въззиваемите съдът е обосновал своите изводи правилно въз основа на показанията на свидетелите. Според тях страните са станали съсобственици на процесния имот - преживялата *** – *** – на 5/8 ид.ч. и двете *** и брата – ответник – по 1/8 ид.ч. като *** е останала да живее в старата къща в имота до преди 1 година преди предявяване на иска , а двете *** идвали почти всяка седмица. С оглед обективираните воля и действия на страните съдът е направил своя извод – че правния извод на нотариуса в констативния нотариален акт е оборен. Ответниците твърдят , че владеят за себе си имота от 2011 г. – смъртта на общия наследодател – ***. Със смъртта на наследодателя възниква съсобственост между преживялата *** – *** и неговите *** и *** в резултат на наследяването. Съдът е направил извода – че ползването на имота от един наследник не доказва намерение за своене на ид.ч. на останалите наследници и превръщането на държането на същите във владение , а доказва единствено реализация на правомощието на наследника – съсобственик да си служи с общата вещ според предназначението й. Според въззиваемите дори и да се приеме , че ответниците упражняват фактическата власт върху имота , то не е достатъчно условие да се приеме , че в тяхна полза е текло придобивно давностно владение, а следва да се докажат и останалите съществени елементи – от обективна страна - упражняване на фактическата власт върху имота , а от субективна – намерението за своене на вещта и то при условие , че не е по скрит начин чрез явно отблъскване на владението на останалите. Съдът е направил правилен и задълбочен анализ на фактите , установени от показанията на разпитаните по делото свидетели и те са 2 залегнали в мотивите му , които освен правилни са и изчерпателни. Оспорва се твърдението на въззивниците , че те са отблъсквали многократно владението на невладеещите съсобственици. В тази насока са налице само твърдения в ОИМ, доказателства по делото не са събрани никакви и това ги квалифицира като голословни твърдения.Сочи се , че ответниците са били наясно , че и останалите наследници са собственици на имота и това противоречи на твърденията им че са единствени собственици.

Оспорва се и твърдениято по отношение на извършеното в имота строителство – съдът е дал отговор на този въпрос като се е позовал на приращението по чл.92 от ЗС. Плащането на данъците също не променя държането във владение – съобразно трайната практика на ВКС това не е елемент от владението на имота , а доказва само отношения с данъчната служба , това не води до придобиване по давност на един имот , нито демонстрира намерението да се свои един имот като свой собствен. Не кореспондира на събраните доказателства и твърдението по т.6 от жалбата – че ответниците са отблъсквали владението на останалите съсобственици – наследници. Тези твърдения остават голословни и неподкрепени с доказателства. При така изложените съображения страната претендира за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноските , за които страната заявява, че ще бъде представен в срок списък по чл.80 от ГПК.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№706 по описа на Районен съд – Айтос за 2025 г. е било образувано по исковата молба на Е. Б. Ю. , С. М. Ш. – Х. и Ф. М. М. против Ф. М. Ш. и М.

С. Ш. с правно основание чл.124 от ГПК , с която се иска да се приеме за установено , че ответниците не са собственици върху 7/8 ид.ч. от процесния имот. Твърди се , че всички са наследници на общия наследодател М. Ю. – преживяла *** и деца. Процесния имот е придобит в режим на СИО на М. Ю. и Е. Ю.. Ищците Ш. и М. след като се омъжили продължили да посещават бащиния си имот , ищцата Е. Ю. била изгонена от ответника Ф.

Ш. като последния заедно със ***та си М. Ш. са се снабдили с констативен нотариален акт №** от **.**.20** г., въз основа на който са били признати за собственици на основание давностно владение върху процесния имот. Ищците считат имота за съсобствен – че първата ищца – Е. Ю. е собственица на 5/8 ид.ч. , а другите две ищци – на по 1/8 ид.ч. Отричат се правата на ответниците върху имота за тези части ведно с последиците по чл.537 ал.2 от ГПК. Претендират разноските по делото.

С ОИМ ответниците Ш. са оспорили иска като неоснователен. Признават за спор с ищците за имота. Твърдят че от 2011 г. осъществяват изцяло фактическата власт върху имота като с нотариалния акт от 2023 г. са признати за собственици. Твърдят , че през 2012 г. са построили полумасивна жилищна сграда и гараж , твърдят че са заплащали всички дължими данъци и такси за имота , както и консумативните разноски. Твърдят , че не са допускали ищците до имота. Също претендират разноски.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил , че всички ищци и ответника Ф. Ш. са наследници на общия наследодател М. Ю. – съответно преживялата *** наследява 5/8 ид.ч. , а двете *** и сина – по 1/8 ид.ч. С констативния нотариален акт от 2023 3 г. ответниците Ф. Ш. и М. Ш. са били признати за собственици на процесния имот – дворно място от 2460 кв.м , представляващо ПИ с №146 по неодобрения кадастрален план за с.

Мрежичко, обл. Бургас ведно с построените в това място полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 25 кв.м и масивна сграда – гараж със застроена площ от 27 кв.м. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че М. и Е. Ю. закупили имота и са си построили в него къща, където живеели до смъртта на М. през 2011 г. Е. жилява в имота в старата къща до преди година до завеждане на делото. Ф. останал в имота и преди няколко години си построил нова къща за себе си и за *** си. *** С. и Ф. посещавали имота почти всяка седмица. Представени са доказателства , че ответниците са заплащали данъците и таксите за имота , както и консумативите за ток и вода , като партидите са на тяхно име.

Въз основа на фактическата обстановка първоинстанционния съд е посочил , че КНА от 2023 г. според практиката на ВКС – ТР №11 от 21.03.2013 г. по т.д.№11/2012 г. на ОСГК не се ползва с материална доказателествена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на правния извод на нотариуса не намира приложение редът на чл.193 от ГПК. В случая основния спор е относно издадения именно КНА в полза на ответниците – дали имота е собственост изключително на ответниците или след смъртта на М. Ю. е сънаследствен. Съдът е направил извода , че правния извод на нотариуса е оборен : - при един такъв спор следва да бъде установено дали претендиращите наследници владеят имота изключително за себе си. В случая ответниците твърдят че от 2011 г. владеят имота и са придобили имота на основание изтекла в тяхна полза давност. Според съда това твърдение е останало недоказано. След смъртта на наследодателя М. Ю. възниква съсобственост. Владеещия съсобственик се явява държател на частите на останалите съсобственици , които не владеят имота. Достатъчно е да се счита за оборена презумпцията по чл.69 от ЗС. За да се позовава на придобива давност , то съсобственикът следва с едностранни действия да превърне държането във владение.

Тези действия трябва сочи съдът да са от такъв характер , че с тях по явен , недвусмислен начин да се отрича владението на останалите съсобственици , при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. За да се позове на придобивна давност той трябва да докаже че е извършвал действия , с които е престанал да държи частите на останалите за тях и е започнал да ги държи за себе си с намерението да ги свои , като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Това завладяване частите на останалите и промяната трябва да се манифестира пред останалите съсобственици и да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата ид.част съсобственикът трябва да докаже при спор за собственост , че е извършвал действия , с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си / цитира се ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение“ придобива конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всеки конкретен случай. Действията , с които съсобственикът превръща държането на чуждите 4 ид.ч. във владение за себе си могат да бъдат различни и във всеки отделен случай се доказва с конкретни доказателства. Във всеки конкретен случай обаче обстоятелствата , установяващи преобръщане на владението следва да бъдат доказвани конкретно / Цитира се Решение №74 от 24.06.2015 г. по гр.д.№6277 на ВКС , Първо г.о./. Съдът е заключил , че по делото липсват доказателства за извършени подобни действия , извършени от ответника Ф.

Разпечатката съдържа 24 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9b58c1b-f01b-4dff-82c7-cdded8e87e59