Решение № 266 от 08.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Гоце Делчев, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ат. Ж.С. при участието на секретаря М.В. А. като разгледа докладваното от М. Ат. Ж. С. Гражданско дело № *****по описа за **** година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „Д.“ О., ЕИК *****, гр. С. срещу А. К. С. от гр. Г.Д., обл.Б..

Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: **** лв. (..................), представляващи разходи за платен самолетен билет, **** EUR (с левова равностойност **** лв.), представляващи разходи за платени такса за кандидатстване за виза и имиграционно здравно осигуряване; **** GBP (с левова равностойност **** лв.) за други имиграционни разходи – с обща левова равностойност по заповедта за изпълнение в размер на**** лв. (...................), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението - **** г. до изплащане на вземането.

Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебни разноски по заповедното и по настоящото производство.

Твърди се, че А. К. С. се свързал с ищцовото дружество във връзка с предлагана от дружеството работа в О. к. с работодател „Д.“ О.. С. се съгласи ищеца да осигури издаването на виза и самолетен билет за заминаването му за О. к. с цел полагане на труд по трудов договор с дружеството. Постигнато 1 било и съгласие разходите за виза и пътуване да бъдат поети от ищцовото дружество, като в случай че ответника отмени пътуването си и не замине за О. к. с цел полагане на труд по условията на визата, то се задължава да възстанови на ищеца всички направени от него разходи във връзка с подготовката на трудовото правоотношение. В изпълнение на уговореното ищцовото дружество извършило разходи в размер на **** лева за самолетен билет, ***** евро с равностойност **** лева, от които за такса за кандидатстване за виза ****евро и такса за имиграционно здравеосигуряване ***** евро, както и **** паунда с равностойност **** лева за други, свързани имиграционни разходи. Ищцовото дружество снабдило всички необходими документи за осъществяване на работа в О. к. на А. С. и му предало самолетен билет за отпътуването му до О. к., но ответникът не изпълнил поетия от него ангажимент да замине на датата, за която е закупен самолетния му билет и да започне работа в съответствие с изискванията на визата, нито направил това по-късно. Тъй като гореописаните разходи са сторени от ищеца на основание което не се е осъществило, за тях възникнала хипотезата на чл.55, пр.2 от ЗЗД и те предявили заявление за издаване заповед за изпълнение срещу ответника за сумата на сторените разходи в общ размер от **** лева.

По заявлението е образувано ч.гр.д.№ ****/**** г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение, която обаче е връчена на длъжника при условията на чл.45, ал.5 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове.

Правната квалификация на предявените искове е по чл.55, ал.1, пр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.415, ал.1 във вр. чл.422 във вр.с чл.410 от ГПК.

В определението за насрочване на делото и в първото съдебно заседание съдът е определил правната квалификация на исковете по чл.52, ал.1, пр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.415, ал.1 във вр. чл.422 във вр.с чл.410 от ГПК. С посочване на чл.52 от ЗЗД е допусната техническа грешка, доколкото този текст няма връзка с предмета на делото и няма други алинеи освен 1, както и не съдържа различни предложения. С оглед предмета на делото и разпределената доказателствена тежест, при която на ищеца е указано, че следва да докаже обстоятелства, свързани именно с иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, а на ответника е указано, че следва да докаже, че не са налице основанията по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, съдът намира, че корекцията на 2 правната квалификация не нарушава правата на страните.

Ответника не е намерен на установените по делото адреси, поради което му е назначен особен представител. В установения от закона едномесечен срок особеният представител на ответника представя отговор на исковата молба, в който изразява становище за нередовност на исковата молба, а предявените искове - за недопустими. По същество счита предявените искове за неоснователни, като счита, че липсва писмено доказателство за твърдяната уговорка, съгласно която ответникът се е задължил да възстанови разходите, ако не замине. Налице е и неяснота относно правното основание на уговорката - не е изяснено дали тази уговорка представлява предварителен договор, клауза в бъдещ трудов договор или друг вид гражданскоправен договор. Не са изложени фактически обстоятелства, сочещи, че ответника виновно не е изпълнил поетия от него ангажимент. Възразява срещу твърдението, че ответника С. е „получил“ нещо от ищеца, което не е било дължимо поради неосъществяване на основанието. Ответника не е получил директно суми пари от ищеца. Напротив, ищецът твърди, че е извършил разходи от свое име и в свои интерес, за да осигури работна ръка за дейността си в О. к., но тези разходи не са нещо получено от ответника, за да е налице основание за връщане на суми по чл.55, пр.2 от ЗЗД и правилата за неоснователно обогатяване са неприложими в случая.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по 127, ал.1, чл.130 от ГПК, чл.55, ал.1, пр.2 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от събраните по делото доказателства, че А. К. С. се свързал с ищцовото дружество във връзка с предлагана от дружеството работа в О. к. с работодател „Д.“ О.. Било извършено интервю и той бил одобрен да започне работа. Доколкото за целта било необходимо да му бъде издадена виза за работа в О. к., С. се съгласил дружеството - ищец да осигури издаването на виза, както и да го снабди със самолетен билет за заминаването му за О. к. с цел полагане на труд по трудов договор с „Д.“ О., като поеме разходите за това. Същевременно ответника бил уведомен, че ако отмени пътуването си и не замине за А., с цел полагане на труд по условията на визата, не започне работа на обекта, то се задължава да възстанови на ищеца всички направени 3 от него разходи във връзка с подготовката на трудовото правоотношение. Това му било обяснено по време на интервюто за работа, както и по - късно от имиграционен консултант.

Представени са по делото доказателства, че на името на ответника е издадена виза за О. к., както и е заплатена такса за имиграционно здравно осигуряване (I. H. S.).

От протокол за самолетен билет № ***** от ***** г., издаден от „С.“ О., гр.С. и платежно нареждане от **** г., се установява, че от „Д.“ О., гр.С. е заплатен самолетен билет на стойност **** лева с ДДС на името на А. С. за полет на **** г.

Самолетния билет бил предаден на А. С., но на **** г., той се изпратил СМС по телефона на служител на ищцовото дружество и обяснил, че запалил цигара на пистата пред самолета, поради което не бил допуснат на борда му.

Служителят му обяснил, че ако не замине за А.и не се яви на работа, направените от дружеството разходи във връзка с започването на работа в О. к., ще останат за него. Направен бил опит да се закупи билет за второ пътуване, но след предходния разговор, връзката с ответника била прекъсната – не отговарял на повиквания по телефона, нито на съобщения. Тъй като от страна на ищцовото дружество не могли да осъществят контакт с него, не закупили втори билет за пътуване. С. не се явил и на обекта на ищеца в А., за да започне работа.

По делото е представено писмо от „Р.“, с което А. С. е уведомен, че на борда на полет **** не е спазил инструкциите да не се пуши на борда, което може да доведе до санкции.

По делото е разпитана като свидетел А. Б. Ч., на длъжност „логистика и настаняване на служителите“ при ищцовото дружество. Тя обяснява, че е участвала при интервюто за постъпване на работа, проведено с ответника А.

С.. Дружеството наемало работници, които да изграждат соларни паркове в А..

За целта трябвало да имат сключен договор и работна виза. Разходите за издаване на виза и за закупуване на самолетни билети се поемат от дружеството, но ако лицето не се яви да започне работа, то се задължава да възстанови тези разходи на дружеството. Това било обяснено на ответника при провеждане на интервюто за работа. На С. била издадена поименна виза за работа в О. к. и през м.**** г. той трябвало да пътува със самолет за А.. Но 4 ответника изпратил съобщение по телефона на колега на свидетелката, че не е допуснат да се качи в самолета, тъй като запалил цигара на пистата пред него.

Свидетелката била уведомена за това, тъй като тя трябвало да организира настаняването на С. на летището в А. – да ангажира човек, който да го посрещне и отведе до мястото на настаняване. Колежката й съобщила на ответника, че ако не замине, разходите ще останат за него и направила опит да организира закупуване на втори билет. С. попитал какви ще са разходите за негова сметка и след като бил уведомен за размера им, преустановил контакти със служителите на дружеството. Колегата на свид. Ч. направила още няколко опита да се свърже с него, но той не отговарял на повикванията по телефона и на изпратените съобщения.

По делото е представена разпечатка от кореспонденция по „Вайбър“ от която става ясно, че кореспондент с име А. С. е получил бордна карта и информация за самолетен полет от С. до Л. С. на **** г. от 7.25 часа, както и информация за име и тел. номер на лице, което ще го посрещне на летището.

След това му е изпратено писмото „Р.“, с което А. С. е уведомен, че на борда на полет **** не е спазил инструкциите да не се пуши на борда, което може да доведе до санкции. Отговорът на Ал. С. е, че станал проблем, защото запалили цигара пред самолета и не ги качили на борда. До него е изпратено съобщение, че дължи на „Д.“ О.сума в размер на **** лева за възстановяване на фирмени разходи за виза и самолетни билети.

Съдът е указал на ищеца, че не представя доказателства, че така представената кореспонденция по „Вайбър“ е такава между служител на ищцовото дружество и ответника по делото.

Доказателства за тел. номера между които е кореспонденцията и това кои лица ги ползват не са представени по делото, поради което съдът не взема предвид така представените разпечатки при формиране на решението. В това отношение се позовава само на показанията на свидетеля.

При така установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените искове за допустими, като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник, както и в предвидения от закона срок след указанието за предявяване на иск.

Особеният представител на ответника повдига възражение за недопустимост на иска поради различие в правните основания сочени в 5 заповедното и в исковото производство. Възражението е неоснователно. Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба като основание за заплащане от ищеца на претендираните суми, се сочи очакването ответника да се яви на обекта на ищцовото дружество в О. к. и са започне работа в съответствие с издадената виза.

Разгледани по същество, съдът намира следното:

С иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване. Същевременно фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД ще бъде изпълнен и когато обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице, т.е. обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото.. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 7/79 г. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /с оглед неосъществено основание/ вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието.