Присъда № 246 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 246 от 04.12.2025 г., постановена по НОХД № 2964 / 2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу З. Д. Г., за това че от месец май 2022 г. до месец септември 2024 г. включително в гр.

***, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение №1162 от 13.07.2021 г. по гр.д. №10373/2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ІІ-ри брачен състав, потвърдено с Решение № 383 от 23.03.2022 г. по в.гр.д. № 2114/2021 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, ІХ-ти състав, влязло в сила на 26.05.2022 г., да издържа своите низходящи – В. Г. А., ЕГН **********, и Д. Г. А., ЕГН **********, като заплаща чрез техния баща и законен представител Г. В. А., ЕГН **********, от гр. ***, месечна издръжка в размер на 180 лева за всяко дете поотделно, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, както следва:

За периода от месец май 2022 г. до месец септември 2024 г. включително – 29 месечни вноски в размер по 180 лева всяка за сина й В. Г. А. – общо 5 220 лева (пет хиляди двеста и двадесет лева);

За периода от месец май 2022 г. до месец септември 2024 г. включително – 29 месечни вноски в размер по 180 лева всяка за сина й Д. Г. А. – общо 5 220 лева (пет хиляди двеста и двадесет лева), като всички дължими вноски общо за двете деца са в размер на 10 440 лева (десет хиляди и четиристотин и четиридесет лева) - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

Делото е протекло по общия ред с разпит на свидетели, даване на обяснения от подсъдимата и приобщаване на писмени доказателства.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Излагат се доводи за това деянието да е съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна.

В тази връзка се изтъква, че незнанието на резултата от воденото гражданско дело за издръжка от страна на подсъдимата се дължи на нейното тотално дезинтересиране. Счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание пробация .

Защитникът на подсъдимата – адв. С. изразява несъгласие с доводите на представителя на прокуратурата, като излага пространни съображения за това инкриминираното деяние да е несъставомерно от субективна страна. Моли за постановяването на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата З. Д. Г. е родена на *** г. в гр. ***, ***, българско гражданство, неомъжена, неосъждана, постоянен адрес: гр. ***, средно образование, ЕГН **********.

В периода от 2013 г. до 2018 г. свид . Г. А. и подсъдимата Г. живели на семейни начала в гр. ***, обл. Пловдивска.

В резултат на съвместното им съжителство, на *** г. се родил синът им В. Г. А., а на *** г. се родило и второто им дете – Д. Г. А..

С течение на времето отношенията между свид. А. и подс. Г. се влошили до степен такава, че през 2018 г. подсъдимата напуснала жилището в което живеели и заминала да живее в гр. ***. Двете малолетни деца останали да живеят при баща си в гр. ***, който единствено полагал грижи за тях.

Тъй като изпитвал финансови затруднения във връзка с отглеждането на двете деца, свид. А., чрез адв. П. депозирал в Районен съд Пловдив искова молба, с която предявил против подсъдимата обективно съединени искове с правно основание по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 143 и чл. 149 от СК. Така било образувано гражданско дело № 10373/2020 г. по описа на Районен съд гр.

Пловдив. Тъй като подсъдимата, в качеството й на ответник, не била намерена на регистрирания й адрес, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът й назначил особен представител – свид. Б.. Разглеждането на делото от РС – Пловдив протекло изцяло с участието на особения представител адв. Б., като в нито един момент от производството пред първоинстанционния съд подсъдимата не взела участие и не била наясно, че се води дело срещу нея. В този период подсъдимата вече живеела на семейни начала с друг мъж от когото родила третото си дете – П..

По посоченото гражданско дело съдът постановил Решение № 1162 от 13.07.2021 г., с което лишил подс. Г. от родителски права над двете деца и възложил упражняването им н а свид. Г. А.. Със същия съдебен акт било постановено децата да живеят при баща си в гр. ***, обл. Пловдив. Наред с това съдът осъдил подс. Г. да заплаща месечна издръжка по 180 лева на всяко едно от децата, която издръжка следвало да бъде заплащана чрез бащата и законен представител – свид. Г. А..

Недоволен от така постановения съдебен акт бил назначения особен представител на подсъдимата – свид. Б., който на 22.07.2021 г. подал въззивна жалба срещу решението на Районен съд Пловдив. Така било образувано в. гр. дело № 2117/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив по което на 15.03.2022 г. било проведено открито съдебно заседание. За това съдебно заседание успешно била призована подсъдимата, която на основание чл. 133, ал. 2 СК била изслушана от въззивния съд. Тогава подсъдимата се запознала и със свид.

2

Б. и разбрала какво дело се води срещу нея по инициатива на свид. А..

Въпреки това, след провеждане на посоченото заседание, подсъдимата не се върнала да живее на постоянния и настоящ адрес в гр. Т., нито посочила друг адрес на който може да бъде призована, съответно да й се връчат съдебни книжа. В даден момент дори напуснала пределите на страната без да посочи адрес в чужбина.

По образуваното въззивно дело съдът постановил Решение № 383 от 23.03.2022 г., с което потвърдил решението на Районен съд – Пловдив по гр. д.

№ 10373/2020 г. на Районен съд гр. Пловдив. Така постановеното решение на въззивния съд подлежало на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, поради което и били предприети действия в тази насока. Така било върнато съобщение в цялост с отбелязване от страна на длъжностното лице – връчител Радка В.а, че на 29.03.2022 г. е бил посетен адреса в град Т., където подсъдимата не била установена. По данни на съседи същата от няколко месеца не живеела на адреса. Въз основа на така направеното отбелязване, с Разпореждане № 1308/ 31.03.2022 г. постановено по в.гр. дело № 2114/ 2021 г. по описа на ОС – Пловдив, било разпоредено да се изготви ново съобщение до адресата – подсъдимата Г. с нарочни указания към длъжностното – лице връчител да събере данни за това от кога подъсдимата не пребивава на адреса, да се посочи на кой адрес подсъдимата е била успешно призована на 14.12.2021г., съответно да се посочи лицето, което е заявило, че същата не се намира на адреса.

Въпреки така дадените указания, в деловодството на ОС – Пловдив се върнало съобщение в цялост с отбелязване от страна на длъжностното лице – връчител, че на 08.04.2022 г. бил посетен адреса в гр. Т., където подсъдимата не била намерена, като нямало такова лице на адреса. Указанията на съда не били изпълнени, поради което и с Разпореждане № 1491/12.04.2022 г. били дадени указания отново за връчване на постановеното въззивно решение на подсъдимата, включително по реда на чл. 46 ГПК /връчване на друго лице/, чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, както и да се връчи препис на Решението подсъдимата чрез особения й представител - свид. Б..

Указанията на съда били изпълнени, като Решението било връчено на особения представител - свид. Б. на 18.04.2022 г. Неуспешно било връчването по реда на чл. 46 ГПК, както и чрез залепването на уведомления по реда на чл.

47 ГПК. Поради това и с Разпореждане № 1817/ 10.05.2022 г. , съдът приел, че Решението следва да се счита връчено на подсъдимата Г. чрез особения й представител.

От своя страна свид. Б. не уведомил подсъдимата за решението на въззивния съд нито устно, нито писмено, тъй като не поддържал контакт с нея. От друга страна, и самата подсъдима не проявила каквата и да било инициатива за това да разбере какво се случва с воденото срещу нея дело, като не се свързала със свид. Б., нито предприела действия по информирането си непосредствено от деловодството на съда.

3

Тъй като постановеното от Окръжен съд Пловдив въззивно решение по гр. дело № 2114/2021 г. не било обжалвано на 19.05.2022 г. влязло в законна сила. Действително от този момент натакък, за подс. Г. формално възникнало задължение да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата си в размер на 180 лева. Тъй като това не се случвало, свид. А., като законен представител на двете деца, депозирал жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив, по която било образувано настоящото наказателно производство.

Наред с горното, на 06.06.2022 г. въз основа на Решение № 1162/ 13.07.2021 г. по гр. дело № 10373/2020 г. по описа на РС- Пловдив, потвърдено с Решение № 383/ 23.03.2022 г. по в. гр. дело № 2114/ 2021 г. по описа на ОС – Пловдив бил издаден ИЛ № 1066. Същият послужил като основание за образуване на ИД № 3133/ 2022 г. по описа на СИС към Районен съд Пловдив.

На подсъдимата в качеството й на длъжник била изпратена покана за доброволно изпълнение с изходящ номер от 15.07.2022 г. на адреса в град ***, от където се върнала като невръчена. Поради това и била изпратена ПДИ на адреса в град Твръдица, от където се върнала в цялост с отбелязване, че няма такова лице на посочения адрес. В този смисъл, подсъдимата не била уведомена за възникналото в нейна тежест задължение за заплащане на издръжка включително чрез предприетите действия от страна на ДСИ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:

- отчасти от показанията на свидетеля Г. А., дадени непросредствено пред настоящия съдебен състав, както и изцяло от показанията му дадени в хода на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 НПК;

- изцяло от показанията на свидетеля Б. И. Б., дадени непосредствено пред настоящия съдебен сстав;

- отчасти от обясненията на подсъдимата Г., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав;

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – Решение № 1162/13.07.2021 г. постановено по гр. дело № 10373 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив; писмо от И.Д Директор на Офис Сливен към ТД на НАП Бургас с изх. № 20 – 18 – 1333/ 14.09.2023 г.; Писмо с изх. № 475/ 15.09.2023 г. на АВ към СВ Пловдив ведно с приложената към същото справка; Писмо от Агенция по заетостта от 13.09.2023 г.; Писмо от Началник Сектор „Пътна полиция“ Пловдив рег. № 1030р – 17197/ 14.09.2023 г.; характеристична справка; удостоверение за раждане № 8351241143; Удостоверение за раждане Дубликат издадено на 4

17.07.2024 г., както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справка за съдимост; писмо на ДСИ при РС Пловдив с изх. № 40628/24.09.2025 г. ведно с приложението към него; Решение № 383 / 23.03.2022 г. постановено по в. гр. дело № 2114/2021 г. по описа на ОС – Пловдив ведно с всички призовки и уведомления, удостоверяващи връчването на препис от него на страните; регистрационна карта № 10011180/ 13.09.2024 г. издадено от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“ Велики Преслав; препис на въззивна жалба вх. № 41109/22.07.2021 г. по описа на РС – Пловдив.

Изброените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това, същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

Съдът дава вяра и цени в цялост като достоверни и добросъвестно дадени показанията на разпитания в условията на устност и непосредственост като свидетел – адв. Б. – особен представител на подсъдимита в горецитираните граждански производства. Показанията на свид. Б. се намират в пълно съответствие с кредитираните от съда писмени доказателства, включително и с обясненията на подсъдимата касателно момента на узнаване ва воденото срещу нея гражданско дело, както и по отношение на основния спорен въпрос за това била ли е уведомена подсъдимата за постановеното от въззивния съд решение. В тази връзка съдът намира, че показанията на свид.