Определение № 1010 от 30.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010 гр. Шумен, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500408 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2719/06.06.2025 г. при ВПРС, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от З. С. Б., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. П.-А., против разпореждане № 596/30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 279/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. К. Р. за следните суми: в размер на 512,36 лв., представляваща главница; в размер на 37,05 лв., представляваща договорна лихва, в размер на 70,46 лв., представляваща лихва за забава, както и за направените разноски. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че сумите в заявлението са достатъчно индивидуализирани и не е необходима последваща конкретизация. Заповедният съд обсъждал въпроси, които били предмет на исково производство.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част, като неправилно, като съдът се произнесе по същество на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по ч.гр.д. № 279/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от З. С. Б., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И. Н. срещу Р. К.

Р. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания: за сума в размер на 512,36 лв., 1 представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 30.04.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 37,05 лв., представляваща договорна лихва за периода 07.12.2023 г. – 16.10.2024 г.; за сума в размер на 70,46 лв., представляваща лихва за забава за периода 17.10.2024 г. – 30.04.2025 г., за сумата 75,00 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, явяващ се заемател по сключен между него и „Аксес файнанс“ АД договор за кредит „Бяла карта“ № 11078343/07.12.2023 г., като същите били прехвърлени на заявителя по силата на сключен между двете дружества договор за цесия от 17.10.2024 г.

Към заявлението е приложен цитирания договор за кредит. Видно от договор за кредит „Бяла карта“ № 11078343/07.12.2023 г. е, че „Аксес файнанс” АД гр. София предоставило на Р. К. Р. револвиращ кредит в размер на 300,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява с платежна карта „Бяла карта“. Предвидено е, че фиксираният годишен лихвен процент възлиза на 50,4%, като върху усвоения лимит се дължи лихвен процент в размер на 0,14% на ден.

С разпореждане № 491/07.05.2025 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да представи доказателства, че било постигнато съгласие за увеличение на кредитния лимит от 300,00 лв. на 500,00 лв.; а ако това е сторено едностранно по преценка на кредитора – да представи доказателства за уведомяване на кредитополучателя; да уточни на какво основание претендира главница в размер над отпуснатия максимален лимит по договора в размер на 300,00 лв; дали на кредитополучателя е начислена неустойка по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договора, в какъв размер и дали сумата е включена в претендираната главница; да уточни дали са извършвани плащания по договора. В дадения му срок, заявителят е бездействал.

С разпореждане № 596/30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 279/2025 г., ВПРС отхвърлил изцяло заявлението срещу длъжника. Заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил указанията му.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.

2

Като е счел, че са налице неясноти относно претендираните със заявлението парични суми с разпореждане № 491/07.05.2025 г. ВПРС дал подробни указания на заявителя да уточни претенциите си като изрично му е указал, че при неизпълнение на така дадените указания искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде оставено без уважение, тъй като съдът не може да се произнесе по нередовно заявление, каквото е процесното.

Редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (арг. чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ГПК), каквито в случая не са налице.

Фактически, заявителят не е изпълнил дадените от съда указания, съответно нередовностите на заявлението не са отстранени. Не е изпълнено и едно от най-важните указания на съда – не е посочено дали са извършвани плащания по процесния договор за кредит, като в случай, че отговорът е положителен не е конкретизирано за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, застрахователна премия и др.) са разнесени изплатените от длъжника суми. Дадените указания не са самоцелни или безпредметни, а са съобразени със задължението на заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор ( арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Целта на цитираната императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави гарантира в пълна степен правата на потребителя, като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. С неизпълнение на дадените указания, заповедният съд е лишен от възможността да извърши преценка за съответствието на сключения договор за потребителски кредит с нормите на ЗПК.

Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и правилно искането му за издаване на заповед за изпълнение е било оставено без уважение от ВПРС, поради което и обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 2719/06.06.2025 г. при ВПРС, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4, представлявано по закон от З. С. Б., представлявано по пълномощие от юрисконсулт Н. П.-А., срещу разпореждане № 596/30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 279/2025 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника Р. К. Р. с ЕГН **********.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4