Решение № 131 от 02.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Плевен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500074 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 35 от 13.01.2026година., постановено по гр.д. № 5991/2025г.

Плевенски районен съд е постановил мерки за защита, на осн.чл.5 ал.1, т.1 ЗЗДН, като е задължил С. Г. Ш., ЕГН: **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. А. Б. с ЕГН: **********. Забранил е, на основание чл.5 ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие, на С. Г. Ш., да приближава М. А. Б. на разстояние по-малко от 50 метра, както и жилището й, находящо се в ***, а също и адреса по местоработата на молителката в ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от осем месеца, считано от ***г. Забранил е, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на С. Г. Ш. да осъществява контакт с М. А. Б., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осем месеца, считано от ***г.Предупредил е, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта Ш. ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.Със същото решение е осъден на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН С. Г. Ш. да заплати държавна такса в размер на 12,78 евро по сметка на ПлРС и 2,56 евро, в случай на издаване на ИЛ.Присъдил е разноски в полза на М. А. Б. в размер на 409,03евро, направени за адвокатско възнаграждение.Издадена е Заповед за защита № 4/13.01.2026 г. по гр. дело № 1

5991/2025 г. по описа на ПлРС, като е разпоредено е тя да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. Г. Ш., чрез пълномощника му адв. В. В. от ***, който счита, че с решението е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът не е приел довода, че мотив за подадената молба е ревност, а изводът за системно домашно насилие по отношение на молителката е необоснован. Действително по отношение на разследването срещу ответника за отвличане е взета мярка за неотклонение на ответника, но съдът следва да съблюдава презумпцията за невиновност, прогласена в чл.31 ал.3 от КРБ и чл.6 ал.2 от ЕКЗПЧ доколкото ответникът не е осъден. Следващото оплакване е, че съдът не е събрал всички необходими и относими доказателства, отхвърлил е исканията на ответника за събиране на гласни и писмени доказателства, не е обсъдил възраженията му и така е след обсъждане на доказателствата е достигнал до грешни фактически и правни изводи. По отношение на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, първоинстанционният съд е указал на молителката да представи такава в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съгласно чл.9 ал.3 (изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) към молбата по чл.8, ал.1, т.1 може да се приложи и декларация от молителя за извършеното насилие, т.е представянето на декларацията не е задължително.Въззивникът счита, че съдът няма право да указва на пострадалия да представи декларация, а само да укаже, че не се сочат доказателства за процесния насилнически акт и неговото авторство. Въззивникът твърди, че няма данни по делото молителката да има основателен страх от нарушаването на сигурността и спокойствието й от негова страна за в бъдеще, т.е., че се нуждае от обезпечаване на преустановяването или предотвратяването на домашно насилие в бъдещо време. Твърди, че молителката сама го търси, поверява му малолетното си дете, което води до извода, че тя не се страхува от него и спрямо нея не са извършени твърдените актове на домашно насилие.

Съображенията са развити подробно в жалбата. В заключение, въззивникът моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение и да постановите друго, с което да отхвърли изцяло молбата на молителката, като неоснователна и недоказана. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М. А. Б., чрез пълномощникът и адв. М. Б. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Според въззиваемата правилен е изводът на съда, че от подадените сигнали срещу ответника по 33ДН може да се изведе извод за системност.

Правилно е прието от съда, че са осъществени актове на домашно насилие, поради което постановеното решение и издадената заповед за защита са законосъобразни и необходими.

Правилен е и изводът, че молбата не е подадена поради ревност, а поради нуждата от защита. Въззиваемата моли да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат заплатени от въззивника направените от нея разноски.

С Определение № 376/26.01.2026г. е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 от ГПК на С. Г. Ш. за изменение на постановеното от РС решение № 35/13.01.2026г., в 2 частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.Срещу определението е постъпила частна жалба от ответника С. Г. Ш., чрез пълномощника му адв.

В. В., в която се изразява становище, че договореното и заплатено от молителката възнаграждение за адвокат от 409,03евро/800,00 лв./ е прекомерно, при проведени две съдебни заседания. Изтъкнато е, че размерът на възнаграждението за подобен род дела, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е от 306,78 евро/600,00лв./, а конкретния случай не се отличава със значителен обем доказателства, нито със сложен анализ на доказателствения материал. Поради това жалбоподателят моли съда, да отмени обжалваното определение на Плевенски РС и да постанови друго, с което да измени Решение № 35/13.01.2026г., постановено по гр. дело № 5991/2025 г. по описа на ПлРС в частта за разноските, като намали размера на присъденото в полза на молителката адвокатско възнаграждение от 409,03 евро на 306,78 евро.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответницата по нея М. А. Б., чрез пълномощника и адв. М. Б., в който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Счита, че изводът на първоинстанционният съд относно разноските почива на правилна преценка за естеството на производството, обема на работа и характера на осъществената адвокатска работа.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата и настоящата инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна. Предметът на настоящото производство обхваща първоинстанционното решение изцяло, като въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата /чл.269 от ГПК/.Обжалваното първоинстанционно решение е валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, като съдът се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран, в пределите на поисканото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл. 4 за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие подадена от М. А. Б. против С. Г. Ш.. В молбата се твърди, че молителката и ответникът са имали двегодишна връзка, като от месец декември 2024г. С. Г. Ш. е започнал да я тормози психически и физически. В молбата са посочени и подробно описани твърдяните от молителката актове на домашно насилие, осъществени на 01.10.2025г., на 02.10.2025г., на 04.10.2025г. и на 05.10.2025г. от С. Г. Ш., за установяването на които по указание на съда е представена и Декларация от молителката М. А. Б. по чл.9 от ЗЗДН. РС е издал Заповед за незабавна защита № 107/***г., с която са постановени мерки за закрила на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН. Изискана е справка за съдимост на ответника С. Г.

Ш., от която се установява, че същият е осъждан за престъпление по чл.212, ал.1, предл.1 от НК и е реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1 т.1. от НК.

Ответникът по молбата е взел становище, че същата е неоснователна.

3

От събраните по делото доказателства се установява следното : С молба от 14.10.2025г., подадена чрез пълномощникът й адв. М. Б. от ПлАК, М. А. Б. с ЕГН **********, с адрес ***, е подала декларация по чл.9, ал.З от Закона за защита срещу домашното насилие, в която е декларирала под страх от наказателна отговорност за даване на неверни данни в декларацията, че спрямо нея са извършени следните актове на домашно насилие от страна на С. Г. Ш., с когото е имала двегодишна връзка : „….От Декември 2024 година започнах да имам проблеми с този човек. Започна да ме тормози психически и физически, което ме накара през месец Февруари 2025 г. да подам сигнал в Районна прокуратура-Плевен срещу него. През месец Април 2025г. той ме отвлече, като насила ме качи в личният си автомобил *** и ме закара в домът си на *** в град Плевен, където ми нанесе побой и ме държа няколко часа против волята ми, преди да успея да избягам. На следващия ден, си извадих документ от „Съдебна медицина“ за нанесените физически травми. В същият ден подадох жалба в съда на база на която му беше издадена ограничителна заповед да не ме доближава. Ш. наруши тази заповед през месец Май 2025 г., като дойде пред магазина който стопанисвам на ***. За този случай подадох сигнал на тел.

112. Същият беше задържан за 24 часа в полицията. За двата случая има образувани досъдебни производства. По-късно, след многократен тормоз и заплахи от негова страна за живота и бизнесът ми, той ме принуди да прекратя тези производства.

-От около седмица Ш. не спира отново да ме преследва, да ме причаква на места, за които знае обичайно че се намирам или минавам. Блокиран е във всички социални мрежи, както и всички телефони /лични, служебни и стационарни/, но е намерил начин да скрие телефоният си номер и тормоза продължава от No Caller ID/денонощно/.

Многократно го молих да спре и да ме остави на мира, но той отказва и продължава грубо да навлиза в личното ми пространство, включително да влиза във входа на блока, магазина и личният ми автомобил против волята ми.

-На 01.10.2025 г. около 11,30 часа, на кръстовището на ул. „***“ и улица „***“, където обичайно паркирам автомобила си, при потегляне за работа същия нахлу в колата, взе ми чантата, телефона и ключовете за колата и започна с груб тон да ми обяснява, че трябва да бъда с него и трябва да говорим и да се сдобрим, при което аз отказах и се опитах да сляза. Започна борба, при което аз успях да изляза и да побягна викайки за помощ без личните си вещи. В уплахата си, че по улицата има хора, той захвърли всичко и избяга.

-На 02.10.2025г., Ш. дойде във фризьорския салон, който посещавам в Плевен до фитнес ***. Започна отново да ме дърпа и да ме моли да говорим, това се случи около 14,30 часа. След като видя, че това няма да стане, той си тръгна и започна да ми звъни от скрит номер, наложи се за моя безопастност фризьора да ме изпрати до такси с което безопасно да се прибера у дома. За случая има снимки и записи от камери.

-На 04.10.2025г. Към 15,30 часа след работа, потеглих с личният си автомобил „***“ от паркинг зад ***, по улица „***“, посока Хотел „***“. По средата на улицата С. Ш. внезапно излезе на пътя и в движение влезе в автомобила ми, беше с униформа на ,,***“фирмата в която работи. Взе телефона и чантата както обикновенно и започна да ми крещи, 4 без да иска е натиснал копчето за видео запис и се е записал, след което хвърли телефонът ми от колата, клиповете мога да предоставя. Отново познатият сценарий, викове и крясъци от моя страна и напускане на колата без лични вещи. При тази ситуация той избяга. След което аз се обадих на тел. 112, от там диспечера ми каза да подам писмен сигнал в полицията.