Решение № 5843 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5843 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100511738 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13448/02.08.2023 г., постановено по гр.д. № 27143/22 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, е отхвърлен предявения от „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЗАД ЕИК 040638060, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 954,05 лв. – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ № 210300/307/5000217/25.02.2021 г. за нанесени имуществени вреди на МПС Мерцедес Спринтер с рег. № СВ 6469 НМ, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 08.04.2021 г. в гр.

София, бул. „Симеоноско шосе“ , по вина на водача на челен товарач Бобкат рег. № С ****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 954,05 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 08.04.2021 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, 2 произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и твърдените обективни обстоятелства, които са създали непосредствена опасност за водача на застрахования при ответник автомобил и са мотивирали същия да навлезе в чуждата лента за движение.

Спорен между страните е въпросът за механизма на процесното ПТП, съответно наличието на обективно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ответника л.а.

Процесното ПТП се е осъществило на 08.04.2021 г., когато водачът на застрахованото при ищеца МПС нарушава правилата за движение, като с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. Деянието е противоправно, тъй като представлява нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Освен това следва да се отбележи обстоятелството, че процесното ПТП е осъществено в рамките на открита строителна площадка по смисъла на чл. 157 ЗУТ вр. § 5, т. 37 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗУТ в протокола за откриване на строителната площадка се отразяват мерките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, безопасността на движението. Съгласно Наредба № 2 ОТ 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи строителят следва да изготви план за безопасност и здраве, който изрично съдържа схема на временната организация и безопасността на движението по транспортни и евакуационни пътища и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към нея, арг. чл. 10, ал. 1, т. 8 от Наредба № 2/03.22.2004 г. С поведението си водача на л.а. е нарушил и вътрешните правила при управление на МПС в рамките на откритата строителна площадка, поради което е 3 допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Това обстоятелство се установява безспорно от събрания писмен доказателствен материал, както и свидетелските показания на двамата водачи. Ирелевантно е обстоятелството каква точно маневра е осъществявал водача на лекия автомобил, след като в нарушение на правилата за безопасност е навлязъл в строителната площадка и в периметъра на работещата тежкотоварна машина. Поради което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е основателно. Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. От заключението по допусната САТЕ и свидетелските показания, включително и изготвения протокол за ПТП, се установява че ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпването на противоправния резултат. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Настоящият съдебен състав приема за установено, че в условията на пълно и главно доказване не се установиха предпоставките на правопораждащият фактически състав на спорното материално право, поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 150 лева, представляващи юрк. възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13448/02.08.2023 г., постановено по гр.д. № 27143/22 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЗАД ЕИК 040638060, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, сумата от 150 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5