Определение № 493 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002902239 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Й. Г. В. и Г. В. К., чрез процесуален представител, срещу Решение № 400 от 03.04.2025г. по в.гр.д. № 146/2025г. на Апелативен съд – София в частите, с които след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 111 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 34/2024 г. на Окръжен съд – Видин, са отхвърлени предявените от настоящите касатори срещу AXERIA IARD SA LYON - застраховател в Република Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 8 000 лв. до 18 000 лв. по отношение на В. и за разликата над 8 000 лв. до 25 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 160 лв., обезщетение за имуществени вреди, по отношение на К., причинени в резултат на ПТП, настъпило на 30.08.2023г. , ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните части атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяната и присъждане допълнително на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в посочените размери. Претендира се и присъждане на адвокатско 1 възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство пред ВКС.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:

1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди задълбочено всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, в частност да обсъди актуалното здравословно състояние на пострадалата Г. В. К. и наличните симптоми от неврологичен характер, обективирани в амбулаторен лист № 2505910592АБ от 28.02.2025 г.

?“;

2.„Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения , изложени във въззивната жалба ?“;

3.

„При формиране на вътрешното си убеждение, следва ли съдът да обсъди задълбочено всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, при спазване правилата на формалната логика, житейските правила и научното знание ?“;

4.

„Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила в случай на несъответствие между фактическите и правни изводи на съда с установените по делото факти и доказателства? Длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди в съвкупност наличните по делото доказателства, които са събрани по предвидения в ГПК ред, като се съобрази с правилата на формалната логика и научното знание ?“;

5. „Следва ли съдът да се съобрази с конкретните увреждания на пострадалите лица и настъпилите вследствие на тях последици от неврологичен характер, изразяващи се в церебрастенен посттравматичен синдром, и свързаните с това болки и страдания за по-продължителен период, извън обичайния възстановителен такъв, както и неудобствата от битов характер, които пострадалите търпят, като част от критериите по чл.52 ЗЗД 2 при опреД.е размера на обезщетението за неимуществени вреди ?“;

6. „Следва ли съдът да отчете продължаващите оплаквания от неврологичен характер при пострадалата Г. К., обуславящи наличната последица церебрастенен посттравматичен синдром, като следствие от травма на главата (обективирана в амбулаторен лист № 2505910592АР от 28.02.2025 г.) и факта, че ищцата не е възстановена от увреждането в продължение на 1 година и 6 месеца след настъпването на инцидента, при което продължава да изпитва болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с причиненото при ПТП увреждане ? Следва ли въззивният съд да анализира и възприеме в решението си специфичния за конкретния спор правнорелевантен факт и обстоятелство, в случая продължаващите оплаквания от неврологичен характер при пострадалата К., като част от критериите по прилагането на чл.52 ЗЗД ?“;

7. „Как влияе на опреД.е на обезщетението установеното психическо увреждане при пострадалите лица, в случая наличният посттравматичен стрес, от който ищците не са възстановени към момента на изготвяне на съдебнопсихологичната експертиза ?“;

8. „Следва ли съдът да отчете наличието на инфлация и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деянието, а именно 2023 г., при положение, че от 2020 г. насам е налице хиперинфлация (по данни на НСИ инфлацията за 2019 г. е 10 %, като продължава да нараства с още 10 % в 2020 г. и 2021 г. и достига до 25 % през 2022г. , като тенденцията е величината на инфлационният %, вкл. т. нар. „скрита инфлация“ да нараства и през 2023 г.), налице е двукратна промяна в размера на MPЗ след датата на настъпване на ПТП (780 лв. през периода 01.01 - 31.12.2023 г.; 933 лв. през периода 01.01 31.12.2024 г. и 1077 лв. от 01.01.2025 г.), приетата от правителството „линия на бедност за 2023 г., съответно това следва ли да се отразява на размера на присъжданите обезщетения ?“;

9. „Допуснато ли е нарушение на материалния закон при прилагане принципа на справедливост, по смисъла на чл.52 ЗЗД, като съдът не е анализирал правилно критериите, които следва да се отчетат по приложение принципа на справедливост и не е съобразил в достатъчна степен всички критерии, както и конкретните, обективно съществуващи факти, имащи значение при опреД.е размера на обезщетението, а именно: получените от 3 пострадалите усложнения, настъпили вследствие травмата на главата с мозъчно сътресение; продължителния възстановителен период, особено при пострадалата Г. К., която 1 година и 6 месеца след настъпването на инцидента е с налични оплаквания от неврологичен характер по повод наличния церебрастенен синдром, намалената им трудоспособност и затрудненията от битов характер за продължителен период от време ?“;

10. „Следва ли съдът да отчете конкретните специфични особености на случая ?“;

11. „Длъжен ли е въззивният съд да отчете продължаващите и налични последици за здравето на пострадалите лица и факта, че не са възстановени от уврежданията 1 година и 6 месеца след настъпването на инцидента, в частност пострадалата Г. К. ?“;

12. „Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита начина на настъпване на уврежданията - неочаквано и несвоевременно настъпили увреждания, изживян силен стрес и психически последици, като един от критериите при опреД.е размера на обезщетението ?“;

13. „Нарушен ли е материалният закон като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите, от съществено значение при опреД.е размера на обезщетението ?“;

14. „ Длъжен ли е съдът да отчете като критерий икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната, нивото на инфлация към момента на инцидента и понастоящем, т. е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя ?

15. „Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита съдебната практика при компенсиране на подобен вид вреди и размерите на обезщетенията, които са присъждани от съдилищата при различни лимити на застрахователи и различни икономически условия и инфлация в страната ?“;

16. „Следва ли съдът да намери „точен паричен еквивалент“ на търпените от пострадалата болки и страдания ?“;

17. „Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл.432 КЗ (чл. 226 КЗ отм.), освен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените 4 застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития по ЗГО, съобразно чл.432 КЗ, предвид динамиката на практиката с приемането на нов КЗ и промяната в чл.492 КЗ, вкл. направената с ДВ, бр. 70/2024 г., в размер на минимално установения размер от 6 450 000 евро ?“;

18. „Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на общественоикономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени, в частност наличната хиперинфлация в страната в периода 2020 2023 г. и неколкократната промяна в размера на МРЗ към датата на настъпване на ПТП (780 лв. през периода 01.01 - 31.12.2023 г.; 933 лв. през периода 01.01 31.12.2024 г. и 1077 лв. от 01.01.2025 г.), приетата от правителството „линия на бедност“ за 2023 г. ?“;

19. „Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност при присъждане на обезщетение за морални вреди по пряк иск срещу застрахователя, като един от критериите, имащ значение за опреД.е размера на обезщетението, предвид факта, че самият законодател установява все повисоки лимити за гарантиране на по-пълно компенсиране на тези вреди (с ДВ, бр. 70/2024г. чл.492 КЗ е изменен и минималната застрахователна сума, която е увеличена до 6 450 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица) ?“;

20. „Длъжен ли е съдът в конкретния случай да вземе предвид икономическите условия в страната за 2023 г., хиперинфлацията по данни на НСИ, промяната в размера на МРЗ и приетата от правителството „линия на бедност“ за 2023 г., обезценяването на лева и нарастването на цените ?“;

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е обоснована с твърдението за противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - т. 12 от Тълкувателно решение № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС; по въпроси № 2 и № 3 - решения по: гр. д. № 1137/2024 г. на III г.о.; гр.д. № 1773/2023г. на III г.о.; гр.д. № 983/2020г. на IV г.о.; гр.д. № 4738/2021г. на III г.о.; гр.д. № 4404/2019 г. на III г.о.; гр.д. № 1115/ 2024 г. на IV г.о.; гр.д. № 4911/2023г. на IV г.о. и гр.д. № 3876/2021г. н а IV г.о.; по въпрос № 5 решения по: т.д. № 1135/2022г. на I т.о.; т.д. № 1713/2024 г. на II т.о. и гр.д. № 5

665/2020г. на IV г. о.; по въпрос № 6 - решения по: т.д. № 1494/2022г. на II т.о.; т.д. №1300/2022г. на II т.о. и т.д. № 180/2022г. на II т.о.; по въпрос № 7 решения по: гр.д. № 1350/2020г. на III г.о. и т.д. № 416/2024г. на I т.о.; по въпрос № 8 - решения по: гр.д. № 4753/2022г. на II т.о.; гр.д. № 639/2024г.на III г.о.; гр.д. № 2075/2023г. на IVг.о.; гр.д. № 3856/ 2016г. на III г.о.; гр.д. № 5055/2013 г. на III г.о. и др.. ; по въпрос № 9 - т. 11 от ППВС 4/1968г.; решения по: т. д. № 566/2010 г. на II т. о.: т. д. № 676/2010 г. на II т.о.; т.д. № 1231/2022г. на I т.о.; т.д. № 843/2022г. на II т.о.; по въпрос № 10 - т. 11 от ППВС 4/68 г.; решения по: т.д. № 269/2021г. II т.о.; т. д. № 691/2019г. на II т.о. и т.д. № 2338/2020г. на II т.о.; по въпрос № 11 - № 16 вкл. – решения по: т.д.

№ 2448/2021г. на I т.о.; т.д. № 3030/2018 г. на II т. о. и т.д. № 1412/2021г. на ВКС, I т.о.; по въпроси № 17 - № 20 – решения по: т.д. № 795/2008г. на II т.о.; т. д. № 619/2011г. на II т.о.; т.д. № 299/2011г. на II т.о.; т.д. № 387/2008г. на II т. о.; гр.д. № 639/2024 г. на III г.о. По всички въпроси се сочи, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът - „Аксерия Иард СА Лион клон Букурещ“ (AXERIA IARD SA LYON) - застраховател в Република Румъния, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.