Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 07.08.2026, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 856/2025
Вид
Решение № 278
Подписан
07.08.2026
Състав
Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.140а · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.2 · Закон за енергетиката
  • §1, т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.79 и сл. · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Козлодуй, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20251440100856 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на “АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, гр. Козлодуй, седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, ЕИК 106513772, представлявано от Изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев против Р. Н. П. с ЕГН: ********** и адрес: ********** .

С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. Н. П. с ЕГН: **********, съществуването на вземането на ищеца “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй, за изплащане на сумата в размер на 464,40 лева (четиристотин шестдесет и четири лева и 40 стотинки), представляваща за период от 17.02.2025 г. , ведно със законна лихва за период от 17.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 59,04 лева (петдесет и девет лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.09.2023 г. до 30.04.2024 г., сумата 9,00 лева (девет лева), представляваща такса за период до 17.02.2025 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.02.2025 г. до изплащане на вземането, ведно с направените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лв. разноски /2% внесена д. т./, за образуването по реда на чл.410 ГПК на ч. гр. д. №2079/2025 г. по описа на PC- Козлодуй и 50.00 лева възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Предендират се разноски и по настоящето производство- държавна такса в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение по 78, ал.8 от ГПК в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

В съдебно заседание ищцовото дружество „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй се представлява от юрисконсулт Б. Б., който поддържа предявените искове и моли да бъде осъдена ответницата да им заплати дължимите суми за предоставени топлинна енергия и топла вода, за притежавания от нея имот.

1

Ответницата, в срока по чл.131 ГПК не е подала писмен отговор на исковата молба.В депозирана молба до съда изразява становище, че предявените искове са неоснователни.

Твърди се, че ответницата не е потребявала топлинна енергия и топла вода.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – Удостоверение за актуално състояние на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД; Лицензни за производство и пренос на електрическа и топлинна енергия; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови и стопански нужди от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД на потребители в гр. Козлодуй; Справки- извлечение от партидата на длъжника; Покана за доброволно плащане; Обратна разписка, договор между “Далсия ” ООД, гр. София /Бруната/ и етажната собственост за гр. Козлодуй, ж.к.3, бл.2, вх.

В, Документи за главен отчет за периода от 01.09.2023 г. до 30.04.2024 г.за абонатен №4882, Документи за дялово разпределение от 01.09.2023 г. до 30.04.2024 г. за абонатен №4882, Документи /протоколи за осигурен достъп до топлоснабдявания имот - гр. Козлодуй, ж.к.3, бл.2, вх.В, ап.1- абонатен №4882 през 2024г., Документи за връчване на изравнителните сметки за гр. Козлодуй, ж.к.3, бл.2, вх.В, ап.1 за 2024 г.

Прието е и заключение на вещото лице Т. А..Съдът служебно е приложил ч.гр. дело №207/2025г. по описа на РС Козлодуй.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните по делото доказателства ищецът по делото и ответника са в облигационни отношения, като ищецът е обществен доставчик на топлинна енергия, на който са издадени Лицензни за производство на електрическа и топлинна енергия № Л049/11.12.2000 г. и № Л-050/11.12.2000 г. на ДКЕР, а ответника е битов клиент на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, вр. чл.153 от Закона за енергетиката по силата на която всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция са клиенти на топлинна енергия. Този факт не се отрича и от ответника.В представената молба-становище се твърди, само, че няма реално потребление от 20 години.Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в която са определени: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорности при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топло снабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и ползване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.

По делото са представени и приети като доказателства действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови и стопански нужди от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД но 2 потребители в гр. Козлодуй. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези от общите условия.

Правоотношението между ищцовото дружество и ответника е възникнало по силата на Закона за енергетиката и Общите условия и обвързва страните с въведените в тях права и задължения. Видно от Заключението по изслушаната по делото Съдебно-оценителна и техническа експертиза, вещото лице констатира, че в счетоводството на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД на името на Р. Н. П. има открита партида с абонатен № 4882, като същата не е подала заявления за откриване, респ. за закриване на партида, че процесния имот бил снабдяван с топлинна енергия и топла вода, като за процесния период е била начислена топлинна енергия на база неосигурен достъп, видно от протоколи за отчет на уредите. Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на право на ползване на сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Относно съдържанието на това понятие е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС /в.ж. Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, тк 1 ГО, Решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. дело № 1557/2011 г. на ВКС ГО, IV ГО, решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III ГО и др./ съгласно която, собственикът или титулярът на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовите клиенти и топлопреносното предприятие възниква правоотношение при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от клиента и сключване на писмен договор с конкретния потребител. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик клиент на постъпилата в сградата топлинна енергия. От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ се установи, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Разпоредбата на чл.153, ал.2 от ЗЕ предвижда, че за да бъде изгубено качеството на потребител/ клиент на топлинна енергия, е необходимо собствениците, притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в сградата- етажна собственост да декларират писмено че не желаят да бъдат такива. По тази причина ответницата остава потребител/клиент на ищцовото дружество независимо от това дали отоплителните тела в жилището са демонтирани, независимо дали то се обитава, и независимо къде е постоянния адрес на собственика, като в тези случаи потреблението се формира само от топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, за отопление на общите части и от евентуално потребление на отопление и топла вода. От Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови и стопански нужди от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД на потребители в гр. Козлодуй се установяват приложимите права и задължения на продавача и купувачите на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.Съобразно нормата на чл.140а от ЗЕ, общото консумирано количество топлинна енергия в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение , се разпределя на горещо водонсабдяване и за отопление. От своя страна 3 топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост на основание чл.142, ал.2 от ЗЕ, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда- етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от действащата за процесния период Наредба № 16334 за топласнабдяването, и чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Въведеният при това положение от закона принцип за формиране на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е независимо от обема на потреблението на топлинна енергия в даден имот, в това число и при липса на индивидуално потребление, се начисляват суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. Обемът и стойността на реално доставената топлинна енергия до процесното жилище за процесния период се установява въз основа заключението на СТЕ, доколкото то е дадено от вещо лице с изискуемите специални знания, изготвено е след анализ на документи, представени както от страна на ищеца, така и на трето лице- топлинен счетоводител, мотивирано е подробно и е обосновано, като е даден категоричен отговор на поставените му въпрос. Количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общ топломер, което се установи от СТЕ. Съобразно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинна енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение.

От заключението на СТЕ се установи по делото, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно актуалните нормативни изисквания.

Съгласно чл.70 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването е уреден редът за достъп до уредите. От приетите като доказателства по делото документи от топлинния счетоводител е видно, че същият не е осигурил достъп.От доказателствата е видно, че ответника не е подавала възражения, нито е искала да бъде преизчислена изравнителната сметка, като да осигури и достъп.С оглед на действащата нормативна уредба за ответника е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото дружество количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, за отопление на имота и за БГВ, а по делото безспорно е установено, че за процесния период топлинната енергия е доставена от дружеството ищец до процесния имот. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е изпълнявал точно задълженията си като доставчик и за процесния период е доставял топлинна енергия до процесното жилище, но последният обаче от своя страна не е заплатил доставената топлинна енергия. Видно от общите условия чл. 33, ал.1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ001/19.01.2009 г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Налице е виновно неизпълнение на договорно задължение, което обуславя отговорност по чл.79 и сл. от ЗЗД, вр. чл.ЗЗ, ал.6 от ОУ на ответника, като неизправна страна по договора. Ответника по настоящата искова молба е битов клиент на топлинна енергия по смисъла на §1 т.2а ДР на 4