Решение № 40 от 03.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330115416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от З. Г. З., ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, против „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ул. "Славянска" № 29, ет. 7, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ****** от 16.04.2019 г. е нищожна, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв., представляваща платена без основание сума за неустойка по Договор за паричен заем № ****** от 16.04.2019 г. в периода от 16.04.2019 г. до 20.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 400 лв. при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 49,73%. Сочи се, че съгласно чл. 6 от Договора същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на определени условия в чл. 9 от ОУ.

Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 8 от Договора в случай на непредставяне на соченото обезпечение или ако не отговаря на изискванията на ОУ, потребителят дължи неустойка в размер на 118 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Ищецът твърди, че е усвоил паричните средства по кредита, но не дължи заплащане на ответника на сумата по неустойката, макар и да е заплатена и неустойката от ищеца в полза на ответника.

1

Сочи се, че неустойката се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита. Поддържа се, че ответникът заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изразява становище, че неустойката е загубила присъщата си обезщетителна функция, понеже не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, а и представлява близо 50% на заетата сума, като не се зависи от вредите от неизпълнението и не кореспондира с последиците от неизпълнението.

Изложено е, че неустойката противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестността.

Ищецът излага, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, понеже обезпечението следва да се получи преди сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуално неизпълнение на договора.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна. Оспорва твърденията, че клаузата за неустойка в договора е недействителна, нищожна, в противоречие с добрите нрави и нарушаваща принципа на добросъвестност и справедливост. Сочи, че кредитополучателят я е оспорил 4 години след сключването на договора, както и че ищецът не е упражнил правото си на отказ от договора в рамките на 14-дневния срок. Излага се, че ГПР се посочва в договора към момента на неговото сключване, а неустойката не е ясно дали ще бъде начислена към този момент, поради което е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени разноски по производството.

Преди последното открито съдебно заседание ищецът увеличи размера на осъдителния иск от 50 лв. на 118 лв., която ищецът сочи, че представлява платена без основание неустойка по сключения между страните договор за кредит.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с предл. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Съдът с доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца по установителния иск да докаже наличието на договор, уговорките в него и пороците за нищожност на клаузата.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Съдът е разпределил в тежест на ищеца по осъдителния иск да докаже плащането на сумата по договора, а в тежест на ответника – наличието на валидно правно основание за получаване на сумата.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен 2 установителен иск с оглед твърденията на същия, че е заплатил сумата по клаузата за неустойка, която претендира, че е недействителна, както и с обстоятелството, че установителния иск е съединен с осъдителен за връщане на даденото по твърдяната нищожна клауза.

По фактите:

Установява се от съвкупния анализ на приобщения доказателствен материал по делото, че страните са сключили Договор за паричен заем № ****** от 16.04.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 400 лв., при лихва 40,05%, при ГПР 49,73%, със срок на договора до 09.07.2019 г. Уговорено е в чл. 6 от договора предоставянето на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител. Общата дължима сума по договора е посочена като 422 лв. (чл. 3, т. 12 от договора). Уговорена е и неустойка в размер на 118 лв. съгласно чл. 5, ал. 2 от договора при непредоставено обезпечение в срок или ако същото не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, която неустойка се заплаща разсрочено с погасителните вноски. С неустойката общата сума за плащане по договора е 540 лв.

Съгласно т. 4, (1) от договора се установява, че кредитодателят реално е предоставил на кредитополучателя заемната сума.

Основното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът кредитира като компетентно изготвено, на което дава вяра за изводите на вещото лице, а именно че ако в ГПР се включи неустойката, то ГПР ще бъде в размер на 1 132,63%. Изложеното се потвърждава и от твърденията на ответника, че в ГПР не е включена неустойката.

Допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът също го кредитира като компетентно изготвено и му дава вяра за изводите на вещото лице, а именно че ищецът в периода от 16.04.2019 г. до 20.10.2023 г. е платил на ответника 118 лв. по клаузата за неустойка, уговорена в Договора за паричен заем № ****** от 16.04.2019 г., в полза на ответника.

По установителния иск:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Размерът на неустойката (повече от една четвърт от главницата по кредита и пет пъти повече от възнаградителната лихва), краткият срок за изпълнение на задължението (тридневен) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на 3 поръчителя или на гарантиращата банка. Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не е налице и обезпечителна функция на неустойката. Начинът на уговарянето й – с множество изисквания към поръчителя и с краткия срок за предоставяне, предварително правят трудно изпълнимо предоставянето на това обезпечение, вместо да обезпечават изпълнение на задължението.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции да обезпечава изпълнението и да обезщетява при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение, следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова по време да договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно.

В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.;

Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

Доколкото установителния иск подлежи на уважаване на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност на клаузата.

По осъдителния иск:

В тежест на ответника беше разпределено да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на търсената сума, която ищецът твърди, че е платил без основание по нищожната клауза за неустойка.

Ответникът не доказа наличие на основание за получаване на сумата, поради което исковата претенция на ищеца се явява основателна. Клаузата по договора, по която е платена търсената сума, съдът прогласи за нищожна, поради което плащането по нея се явява като платено без основание. Размерът на иска се подкрепя от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните по делото.

Изложеното обосновава извод за основателност на осъдителната претенция в търсения размер 118 лв.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на 4 ответника. Ищецът има право на разноски за заплатените държавна такса в размер на 100 лв. и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 240 лв., които следва да бъдат възложени на ответника да ги заплати на ищеца.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице в размер на 480 лв. с ДДС по всеки иск. Съдът в настоящото производство следва да провери наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗА в случай на оспорване от страна на ответника и прилагане на доказателства, подкрепящи липсата на материална затрудненост на ищеца. От приобщените доказателства се установява, че към датата на подаване на искова молба (23.10.2023 г.) и датата на сключване на договора за безплатна правна помощ (16.10.2023 г.) ищецът не получава постоянни доходи, няма МПС, притежава един недвижим имот, за който има учредено право на ползване в полза на двамата прехвърлители, ищецът има 9 дела пред РС – Пловдив, както и че към 31.10.2023 г. ищецът има само един кредит в размер на 500 лв. главница.