Решение № 18337 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18337 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110106288 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

08.11.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 6288/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Н. М. Л. срещу „СКт“ АД, като се поддържа, че ищецът бил в трудово правоотношение с „ЛС“ АД, което по силата на чл. 123а КТ било претърпяло субективно изменение във връзка със сключен договор за концесия, като ответника се явявал работодател, за длъжността „оператор, зареждане на гориво“. Поддържа, че с предизвестие от 11.11.2022 г., бил уведомен, че трудовото правоотношение се прекратявало на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, поради закриване на част от предприятието.

Навежда доводи, че със Заповед № 368/11.11.2022 г., трудово правоотношение било прекратено считано от 12.12.2022 г. Излага съображения, че не били налице материалните предпоставки за прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като от предприятието 1 не била премахната никаква структура. Освен това сочи, че липсвало дори вътрешно организационно преустройство, като трудовата функция не била отпаднала. Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено от лице, което нямало работодателска власт.

Поддържа, че от момента на уволнението бил останал без работа, поради което се дължало обезщетение в размер на 9000,00 лева за периода от 12.12.2022 г. до 12.06.2023 г., като сочи, че размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението било в размер на 1500,00 лева. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като и да бъде възстановен на длъжността преди уволнението, както и да бъде присъдена претендираната сума за обезщетение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се поддържа, че претенциите са процесуално допустими. Твърди, че действително е налице договор за концесия, като с оглед правилото на чл. 123а КТ, трудовите правоотношения със служители сред които бил и ищеца били запазени, поради което страните се намирали в трудово правоотношение за твърдяната длъжност. Инвокира доводи, че сектора в който бил разпределен и изпълнявал трудовите си функции ищеца, представлявал организационно обособено звено в структурата на дружеството, като с решение на управителния съвет от 09.11.2022 г., било прието, че сектора е закрит, поради което трудовите функции на всички служители били прекратени. Излага съображения, че с оглед на това е издадено процесното предизвестие и е издадена и уволнителната заповед. Твърди, че са налице предпоставките за извършване на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, което аргументира подборно. Поддържа, че противно на твърдяното от ищеца, сектора като отделна обособена структурна единица бил закрит с оглед взетото решение от управителния съвет, което се установявало и от ангажирани доказателства. Навежда доводи, че дейностите извършвани от закрития сектор и преди това са се извършвали от други сектори, като същите продължавали да съществуват и след закриването на структурно обособената единица, като прави извод, че в тази насока е без значение дали дейността е продължавала да се извършва от други сектори или звена, или не. Развива съображения, че трудовото правоотношение е било прекратено от лице, което имало работодателска власт и е било надлежно овластено.

Твърди, че тъй като иска за отмяна на уволнението бил неоснователен, то такъв се явявал и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 е неоснователна и недоказана, тъй като била обусловена от претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, която била неоснователна. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. От фактическа страна.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно: 1) че страните са се намирали в трудово правоотношение за длъжността „оператор, зареждане на гориво“; 2) че с Предизвестие от 11.11.2022 г. и Заповед № 368/11.11.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства в тази насока, които съдът кредитира.

Представено е Решение, обективирано в протокол от 09.11.2022 г., като се установява, че „СКт“ АД взело решение по т. 2., 2.1., 2.1.1., че в се извършват структурни промени в Дирекция „Транспорт и ГСМ“, като в отдел „Гориво-смазочни материали“ се закрива Сектор 1 „Складово стопанство“ и се заличават всички прилежащи към него длъжности, общо четиринадесет – една „ръководител на сектор 1 склад. Стоп.; три – 2

„Организатор, дейности транспортно и екслоатационно звено“; две длъжности „Отчетник счетоводство/ГСМ“, една длъжност „Монтьор поддръжка на инсталации и оборудване – старши“; две длъжности „Монтьор поддръжка на инсталации и оборудване“; една длъжност „Оператор зареждане с гориво – старши“; четири длъжности „Оператор зареждане с гориво“.

От извършена по реда на чл. 183 ГПК констатация от съда в о. с. з. от 21.09.2023 г. от трудова книжка № 2412 на Н. М. Л., серия Б, № 634998 се установява, че последното вписване е на стр. 10-11 от администрацията на Социално подпомагане, като след уволнението и вписванията от ответника на стр. 8-9 в трудовата книжка няма данни за други възникнали трудови или служебно правоотношения.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.

347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.

Представени са Заповед № 3-22 и пълномощно с удостоверителен надпис на подписа (т. нар. нотариална заверка) от 18.01.2022 г., рег. № 151 от общия регистър на нот. МЛЕ, рег.

№ 790 от НК, като се установява, че представляващи на „СКт“ АД - изпълнителен директор ХКП е упълномощил АПД в качеството на служител на длъжност „Главен директор, човешки ресурси“, с представителна власт да прекратява трудови договори със служители на дружеството, както и да договоря условия за прекратяването да извършва подбор по смисъла на чл. 329 КТ, както и да подписва и получава всякакви документи свързани с прекратяването на трудовите правоотношения. В тази насока изрично е посочено, че пълномощникът може да упражнява и дисциплинарната работодателска власт.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. ГТ и РМ.

От казаното от св. Т се установява, че работи при ответника на длъжност „Директор“, Дирекция „Транспорт и гориво-смазочни материали“. Работел на летището от 2013 г., а при този работодател от 20.04.2021 г. ГСМ включвало отдел „Гориво-смазочни материали“.

Сочи, че складовото стопанство е част от този отдел. През м.08.2022 г. било взето решение, един сектор „складово стопанство“ да бъде разделен на две – на два еднакви сектора, с една функции и еднакъв брой хора – „Скадово стопанство 1“ и „Складово стопанство 2“. Н. Л. бил разпределен в „Складово стопанство 1“. Свидетелства, че двата сектора имали отделни ръководители на сектори. Ръководителят на „Складово стопанство 1“ бил ББв, а на „Складово стопанство 2“ МС. Ръководителите на секторите разпределяли задачите, правили графиците за работа на хората, контролирали изпълнението на задачите и се занимавали като цяло с дейността на сектора и хора в него. Изяснява, че през м.11.2022 г. ръководството било взело решение единият сектор да бъде закрит, като дейността на сектор 1 била преустановена. Оттогава не било създавано ново звено и не били назначавани нови хора.

Свидетелства, че заповедите за прекратяване на трудовите отношения били връчени от „човешки ресурси“, а решението било взето от ръководството. Сочи, че нямал преки функции при уволнението на хора, като нито бил давал мнение, нито отговарял за нещо.

Евентуално би могъл да има косвена функция, която касаело единствено това, че е Директор на дирекция в която се закрива сектор, но други функции при прекратяването на трудовите правоотношения нямал.

3

При разпита на св. М се изяснява, че последният е бивш служител на ответника, като води дело с ответника. Познавал Н. Л., като били колеги и работели при ответника на ЛС.

Отношенията им били колегиални. Той бил на длъжност „отчетник счетоводство ГСМ“, а Н.

Л. работел като „Оператор зарежда с гориво“, но и двамата работели в „Складово стопанство“. В предприятието имало Дирекция „Транспорт и гориво-смазочни материали“, към която бил и отдела „Складово стопанство ГСМ“, а към него имало сектор „складово стопанство“, в който работели. Свидетелят сочи, че той лично изготвял графиците на целия сектор „Складово стопанство“, поради което имал отношение с всички служители, които работели там, поради служебните му задължения. Изяснява, че сектор „Складово стопанство“ нямал вътрешно разделение, като работел като едно цяло, както преди така и понастоящем. Сочи, че сектор 1 и сектор 2 се били появили непосредствено преди тяхното уволнение – като потърпевши били 7-8 човека. Секторите теоретично били отбелязани като 1 и 2, като целта била да се уволнят хората от сектор 1. Нямало никаква промяна, като и до момента сектора работел като едно цяло, като на местата на уволнените хора работели други хора. Сочи, че такива били ГЖ, който бил шофьор и бил пратен на разтоварището, също така МС и СТ били от хората, които работели на местата на уволнените хора. Свидетелства, че в работата нямало спад, като понастоящем същата била по-интензивна, тъй като имало период в който света се възстановявал от пандемията от КОВИД, като авиацията започнала да работи както преди това, освен това натоварването идвало и по други причини – войната в Украйна. Изяснява, че сектор 1 и сектор 2 се появили преди уволнението им, като задълженията на хората били еднакви, както и взаимодействията между тях били еднакви и нямало никаква промяна. Секторът работел единно и понастоящем, като на техните места имало други лица. Свидетелства, че самият той бил уволнен на 16 или 17.11.2022 г., като от м.06 до уволнението бил в болничен. Сектор 1 бил създаден, докато не е бил на работа.

Уточнява, че от м.08. има преки впечатления, тъй като се чувал и виждал с колегите му, които му разказвали какво се случвало. Сочи, че не може да каже имена на колегите си, тъй като щяло да има негативни последици по отношение на тях. Тъй като бил работил при ответника около 5 години бил създал приятелски отношения с всички и се чувал и виждал и с хора, които и понастоящем работели при ответника, но получавал информация от различни хора.

Основният принцип при кредитираното на свидетелите е визиран в правилото на чл.

172 ГПК, според което показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.