Определение № 3823 от 15.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6021/2026
- Вид
- Определение № 3823
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Силвия Радославова Шопова, Петър Ненчев Славчев
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3823 гр. София, 15.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:
Петър Н. Славчев
Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Силвия Р. Шопова Въззивно частно наказателно дело № 20261100606021 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на И. В. Н., чрез адв. Г.Г., срещу Определение № 3225/20.07.2026 г., постановено по ЧНД № 20261110209402 по описа на Софийски районен съд, НО, 116-ти състав, с което е потвърдено Постановление от 21.01.2026 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1547/2022 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 31160/2022 г. по описа на СРП.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че фактическата обстановка по случая не е установена правилно, като според жалбоподателя от представената медицинска документация се установява причиняването на средна телесна повреда. Оспорват се и правните изводи на прокурора, възприети от първоинстанционния съд. В жалбата е посочено, че основанията за обжалване ще бъдат допълнително конкретизирани след запознаване с материалите по делото, като до момента на произнасяне на въззивния съд допълнение към въззивната частна жалба не е постъпило. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната частна жалба и извърши цялостна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното определение, както и на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима – подадена е от лице, разполагащо с право на жалба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и в 1 законоустановения срок.
Наказателното производство по досъдебно производство № 1547/2022 г. по описа на 02 РУ – СДВР е образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, извършено на 10.06.2022 г. в гр. София, ул. „********, в района на базата на „Юнион Ивкони“ ООД, с пострадал И. В. Н.. С постановление от 21.01.2026 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство, като е приел, че събраните доказателства не установяват осъществяването на квалифицирания състав по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, а евентуално причинената лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК представлява престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
С обжалваното определение СРС е потвърдил постановлението, след като е приел, че разследването е проведено пълно и всестранно, релевантните доказателства са събрани и обсъдени, а установената фактическа обстановка не обосновава наличието на квалифициран състав на престъпление от общ характер.
При извършената самостоятелна проверка на събраните в досъдебното производство доказателствени материали настоящият въззивен състав установи следното от фактическа страна:
Към 10.06.2022 г. И. В. Н. работел като шофьор на автобус в „Юнион Ивкони“ ООД. Съгласно представените трудов договор и длъжностна характеристика трудовите му функции включвали управление на поверения му автобус, извършване на проверки във връзка с техническото му състояние и подготовката му за експлоатация, както и изпълнение на останалите задължения, свързани с безопасното осъществяване на превоза и поддържането на повереното му моторно превозно средство. Преди инцидента между Н. и част от лицата, ангажирани с почистването на автобусите на дружеството, съществувало напрежение във връзка с начина и качеството на извършваната от тях работа. Данни в тази насока се съдържат както в показанията на Н., така и в тези на Х.З. и К.З., макар отделните лица да описват по различен начин развитието на отношенията помежду им и причините за възникналите разногласия.
На 10.06.2022 г. в района на гаража, в който се намирали автобусите, възникнал словесен конфликт, свързан с почистването на използвания от Н. автобус, който впоследствие прераснал във физическо съприкосновение между част от присъстващите лица. Относно началния момент на физическия конфликт, последователността на действията и конкретното участие на отделните лица събраните гласни доказателства не са изцяло еднопосочни. В показанията си Н. описва упражнена спрямо него физическа агресия и нанесени му удари, включително в областта на главата и лицето. От своя страна Х.З. описва поведение на Н. спрямо нея, довело до нейното нараняване, а К.З. свързва собствената си намеса в конфликта с възприетото от него поведение спрямо майка му.
Показанията на останалите свидетели, възприели непосредствено 2 отделни моменти от инцидента – О.Н.М., Н.К.К., А.И. и Н.Г. Т. – не позволяват посочените противоречия да бъдат преодолени единствено чрез количествено съпоставяне на доказателствените източници, подкрепящи едната или другата версия за случилото се. Отделните свидетели са възприели различни времеви отрязъци от инцидента, като не всички са присъствали при неговото начало, а част от сведенията им се отнасят до вече развиващия се физически конфликт. Независимо от различията относно отделни моменти от развитието на инцидента, показанията им очертават общата фактическа рамка на възникнало пререкание, прераснало във физически конфликт между присъстващите лица.
При преценката на гласните доказателствени средства съществено значение имат и обективните данни, съдържащи се във видеотехническата експертиза. От заключението на вещото лице и приложените към него изображения се установява заснето взаимодействие между няколко лица, включващо физически действия и последваща намеса на други присъстващи.
Същевременно поради ниската разделителна способност и качеството на изображенията експертът не е могъл да извърши надеждна индивидуализация на заснетите лица по лицеви признаци. Поради това видеозаписът не позволява самостоятелно да бъдат установени авторството на всеки отделен удар и самоличността на лицето, извършило конкретното действие, но представлява обективен източник на информация относно общата динамика и последователността на физическото взаимодействие.
Получените в хода на инцидента телесни увреждания на Н. са обективирани в медицинската документация и изготвената съдебномедицинска експертиза. При него са установени разкъсно-контузна рана на тила и носа, кръвотечение от носа и охлузвания в областта на носната пирамида. Според вещото лице уврежданията могат да бъдат получени по време и начин, съответстващи на данните за процесния инцидент, като в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Същевременно медицинските доказателства установяват, че телесно увреждане в хода на същия конфликт е получила и Х.З.. Комплексната съдебномедицинска експертиза установява при нея разкъсно-контузна рана на гърба на носната пирамида и травматично кръвотечение от носа, причинени от действието на твърд тъп предмет и обусловили временно разстройство на здравето. Експертното заключение установява характера и механизма на увреждането, но само по себе си не позволява да бъде определено авторството на конкретното физическо въздействие.
При така извършената съвкупна оценка на доказателствените материали въззивният съд намира, че не следва да бъде възприета изолирано и безкритично нито една от противопоставящите се версии за цялостното развитие на инцидента. Показанията на Н. намират обективна подкрепа относно обстоятелството, че спрямо него е упражнено физическо въздействие 3 и че вследствие на същото са му причинени телесни увреждания, но не могат сами по себе си да бъдат определящи относно цялостната последователност на действията и поведението на всички участници. Същото се отнася и за показанията на Х. и К.З.и. Обективните медицински данни подкрепят твърдението, че Х.З. е получила телесно увреждане в хода на инцидента, но не разрешават самостоятелно въпроса за авторството му. При оценката на показанията на К.З. следва да се държи сметка както за непосредственото му участие в конфликта, така и за родствената му връзка с Х.З., без тези обстоятелства сами по себе си да представляват основание за изключването им от доказателствената съвкупност. Ето защо различията между гласните доказателствени източници следва да бъдат оценявани съобразно непосредствеността на възприятията на всеки свидетел, вътрешната последователност на изложеното от него и съответствието му с независимите обективни доказателства – видеозаписа, съдебномедицинските експертизи и останалите писмени материали. Независимо от съществуващите противоречия относно отделни моменти от динамиката на физическия конфликт, доказателственият материал позволява да бъде направен обоснован извод, че инцидентът не е възникнал безпричинно и извън отношенията между участниците. Той е предшестван от конкретно пререкание във връзка с почистването на поверения на Н. автобус, развило се на фона на съществувало и преди това напрежение по същия повод.
По възражението за причинена средна телесна повреда въззивният съд намира следното:
Доводът не намира опора в събраните по досъдебното производство медицински доказателства. Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, при И. Н. са установени разкъсно-контузна рана на тилната област, разкъсно-контузна рана на тялото на носа, кръвотечение от носа и кръвонасядане в областта на корена на носа срединно, като вещото лице е приело, че тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По делото не е установено някое от медикобиологичните увреждания, обуславящи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Обстоятелството, че жалбоподателят е получил повече от едно травматично увреждане, не води само по себе си до квалифицирането им като средна телесна повреда, доколкото правната оценка се извършва съобразно характера и последиците на установените увреждания. Ето защо твърдението във въззивната жалба, че представената медицинска документация установява причинена на Н. средна телесна повреда, не се подкрепя от заключението на съдебномедицинската експертиза, което е изготвено въз основа на относимата медицинска документация и съдържа изричен медикобиологичен извод относно характера на причиненото разстройство на здравето.
По въпроса за наличието на квалифициращия признак „по хулигански подбуди“ по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК въззивният съд 4 намира следното:
Установеният конкретен повод за възникване на конфликта обаче не е достатъчен сам по себе си за разрешаване на въпроса за приложението на посочения квалифициран състав. Хулиганските подбуди представляват елемент от субективната страна на престъплението и предполагат причиняването на телесната повреда да е мотивирано от стремеж за демонстриране на явно неуважение към обществото и пренебрежение към установения обществен ред и общоприетите правила на поведение. Наличието на конкретен повод или предходни отношения между участниците не изключва само по себе си този квалифициращ признак, поради което преценката следва да бъде извършена с оглед непосредствения повод, предисторията и цялостната динамика на конфликта.
В конкретния случай събраните доказателства установяват предходно напрежение между Н. и част от лицата, ангажирани с почистването на автобусите, свързано с начина и качеството на извършваната работа.
Инцидентът на 10.06.2022 г. е непосредствено предшестван от словесно пререкание по същия повод, което впоследствие ескалира във физически конфликт. От значение за преценката на мотива е и обстоятелството, че в рамките на същия инцидент телесно увреждане е получила Х.З., а К.З. свързва намесата си именно с възприетото от него поведение спрямо нея. При тези данни упражненото спрямо Н. физическо насилие не се установява да е било мотивирано от стремеж за демонстративно противопоставяне на обществения ред, а се явява развитие на конкретен конфликт между определени лица.
Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9b2b516-246b-4121-b4b3-4ed7062068a9