Решение № 37 от 23.10.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Първомай, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20225340200146 по описа за 2022 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба УРИ 325000-4768/28.09.2022 г. (по описа на Районно управление – Първомай), с която М. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да отмени Наказателно постановление № 26/02.09.2022 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив.

Релевира, че вменената му проява не е ясно конкретизирана и че на твърдяната дата на извършването й не е контактувал и спорил с и телефонирал на лицето П.А.П..

С Молба-становище УРИ 325000-4896/06.10.2022 г. въззиваемият пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предвидения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата, в подкрепа на която допълнително изтъква доводи за допуснат процесуален недостатък при съставянето на акта за установяване на административно нарушение – посоченият в него свидетел не е присъствал при оформянето му, както и за несъставомерност на описаното деяние, а въззиваемата страна, редовно призована, не се 1 представлява.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди съображенията на страните, приема от фактическа страна следното:

На 10.06.2022 г. (петък), придружена от съпруга си свид. М. Н. П., с когото съжителствала на адрес: ***, П.А.П., ЕГН: **********, посетила РУ – Първомай и сигнализирала, че от доста време неин колега в лицето на жалбоподателя, живущ в *** и ползващ телефонен номер *** по Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.06.2022 г., сключен с „Йеттел България” ЕАД, й налага психически тормоз със следене и непрекъснати телефонни обаждания и съобщения със заплахи, че ще разкрие интимните си отношения с нея. Незабавно от старши разследващ полицай Ц.В. при РУ – Първомай бил проведен разпит на пострадалата в процесуалната фигура на свидетел, с който по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 109/2022 г. по описа на посоченото полицейско подразделение, наблюдавано по Пр. пр. № 6571/2022 г. по описа на Районна прокуратура (РП) – Пловдив, Териториално отделение (ТО) – Първомай, за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК за това, че за периода от месец юни 2021 г. до месец юни 2022 г. в гр. Първомай е била принудена да извърши нещо, противно на волята й, като за това е употребено заплашване. За нуждите на разследването свидетелката приложила екранни снимки от телефона си на получени на 08.06.2022 г. и 10.06.2022 г. заплашителни известия от жалбоподателя, за което бил оформен Протокол за доброволно предаване от 10.06.2022 г. Още на същата дата последният бил задържан за срок до 24 часа съгласно Заповед рег. № 325зз-74/10.06.2023 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от мл. експерт Д.А.К. при РУ – Първомай. По време на ареста свид. В. Ю. В., заемащ длъжността „Полицейски инспектор“ в Група „Охранителна полиция” при РУ – Първомай, устно разпоредил на задържания да не приближава, да не търси и да не влиза в конфликти с тъжителката.

На 11.06.2023 г. (събота) жалбоподателят позвънил от своя телефон на този на свид.

П. с номер ***, но тъй като не успял да се свърже, му изпратил три телефонни съобщения – едно тип MMS в 20:53:28 часа и две тип SMS в 21:22:31 часа, съдържащи изявления, че е поддържал сексуална връзка със съпругата му и че твърденията й в обратния смисъл са лъжливи.

На 13.06.2023 г. (понеделник) около 09:30 часа свид. П. се явил в полицейския участък в гр. Първомай, оплакал се на свид. В. за съобщенията на жалбоподателя и за опитите му по различни дистанционни начини да го склони да се срещнат, за да му разясни истината за поведението на съпругата му, след което в интервала от 10:00 часа до 11:00 часа бил разпитан от старши разследващ полицай Ц.В. като свидетел по протичащото по случая досъдебно производство и му предоставил екранни снимки от въпросните MMS и SMS, което било документирано в Протокол за доброволно предаване от 13.06.2023 г.

Междувременно призован от органите на МВР, жалбоподателят също пристигнал в полицейското учреждение, където му било снето писмено Обяснение от 13.06.2022 г., в което признал за въпросните обаждания и съобщения, и където в негово присъствие свид.

2

В., овластен с правомощия по актосъставяне по ЗМВР със Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи съобразно чл. 267, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал. 1, б. „б”, от ЗАНН, съставил срещу него и му връчил препис от Акт № 26/13.06.2022 г. (бланков № 434209) за установяване на административно нарушение на чл. 4 от ЗМВР, за това, че на 11.06.2022 г. около 20:30 часа в ***, не изпълнява полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР да не влиза в спорове с П.А.П. и да не я притеснява, като й се обажда по телефона. След като нарушителят обещал повече да не телефонира и да не контактува с нея и съпруга й, което удостоверил в акта, актосъставителят го отнесъл в служебния кабинет на старши разследващ полицай Ц.В., уведомил намиращия се там свид. П. за съдържанието му и в качеството му на свидетел очевидец му го предявил за подпис, какъвто той положил в графа „Свидетел 1”.

Възприемайки изцяло описаните в акта фактически положения, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен в съответствие с чл. 267, ал. 2 във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР да санкционира провинения по този закон със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, издал Наказателно постановление № 26/02.09.2022 г., получено от жалбоподателя на 15.09.2023 г., с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му наложил административно наказание „Глоба” от 200, 00 лева за нарушение на чл. 4 от ЗМВР.

Видно от извлечение за детайлно потребление за мобилен номер *** на 11.06.2022 г. не са регистрирани телефонни повиквания от него към номер ***, ползван от П.П. по данни от Заявлението й вх. № 6571/23.08.2022 г. до РП – Пловдив, или към номер ***, посочен като неин от жалбоподателя в открито съдебно заседание.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно изяснена от документите по административнонаказателната преписка, сред които и Докладна записка рег. № 325р-5764/13.06.2023 г. на актосъставителя, изисканите и приобщени материали от Досъдебно производство № 109/2022 г. по описа на РП – Пловдив, ТО – Първомай, представеното извлечение за детайлно потребление за мобилен номер *** и от показанията на свидетелите В. Ю. В. и М. Н. П., които се кредитират, доколкото обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателствени източници, с изключение единствено на заявеното от втория от тях, което не намира доказателствена опора – че на 11.06.2022 г. жалбоподателят е телефонирал и изпращал снимки на телфона на П.П..

При така очертаните фактически рамки настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – и за основателна.

Оспореното Наказателно постановление № 26/02.09.2022 г. е издадено в срока по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на 3 неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл.

47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 267, ал. 2 от ЗМВР със Заповед № 8121з1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 26/13.06.2022 г. (бланков № 434209), съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, от длъжностно лице, нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН във вр. с чл. 267, ал. 1 от ЗМВР, със Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим по изричното препращане на чл. 267, ал. 3 от ЗМВР е подчинен на ЗАНН, открива обаче процесуални недостатъци от категорията на съществените.

По предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е било извършено, са абсолютно необходими и задължителни реквизити както на акта за неговото установяване, така и на наказателното постановление. За да реализира нарушителят пълноценно правото си на защита срещу официалното обвинение, което му се предявява със съставянето на установителния акт, съдържанието му следва да индивидуализира времето, мястото и начина на извършване на деянието в кореспонденция с фактическите положения, наведени от актосъставителя като относими към съставомерните му признаци. Описанието на наказуемата проява следва да е конкретно и небудещо съмнение и не би могло да се извлича по пътя на формалната или правна логика.

С Акт № 26/13.06.2022 г. (бланков № 434209) жалбоподателят е привлечен да отговаря за това, че на 11.06.2022 г. около 20:30 часа в ***, не изпълнява полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР да не влиза в спорове с П.А.П. и да не я притеснява, като й се обажда по телефона, с което е нарушил чл. 4 от ЗМВР. Нормата регламентира задължение на държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите да оказват съдействие и да спазват издадените от органите на МВР при или по повод осъществяване на определените им със закон функции разпореждания. Видно от разпоредбата на чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР формата им трябва да е писмена, но при невъзможност да бъде спазена, чл.

64, ал. 2 от ЗМВР разрешава да бъдат отправени устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Изложената от актосъставителя фактическа обстановка е изцяло възприета от административнонаказващия орган в атакуваното наказателно постановление, с което постъпката е квалифицирана по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ наказание глоба от 100 до 500 лева за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.

Законосъобразното санкциониране по този състав предполага еднозначна конкретизация на нарушеното полицейско разпореждане по време, място, автор и съдържание, каквато в случая липсва, тъй като в акта не се посочва кога, къде и от кой полицейски орган е наредено на жалбоподателя да се въздържа от спорове с и от обаждания 4 на П.П.. Визираният пропуск блокира възможността да се изследва законосъобразността и обосноваността на въпросния властнически акт, за да се прецени дали евентуалното му неспазване изпълва признаците на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Отделно от горното, ангажирани са данни, че по време на задържането му в РУ – Първомай на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 10.06.2023 г. нарушителят действително е бил адресат на разпореждане в гореспоменатия смисъл, издадено от актосъставителя, действащ в служебната си позиция на „Полицейски инспектор“, но то е било отправено в разрез с изискването на чл. 64, ал. 1, изр. 1 от ЗМВР за писменото му оформление, доколкото наличие на пречки за надлежното му документиране, обосноваващи приложимостта на изключението по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, не са доказани.

В акта не се изложени обстоятелства и досежно отклоняващото се от полицейската забрана поведение на дееца. В своята Докладна записка рег. № 325р-5764/13.06.2023 г. и в показанията си актосъставителят пояснява, че е счел за противоправни телефонните съобщения и обаждания на жалбоподателя до свид. П. от 11.06.2022 г., но не е обективирал тази си констатация в акта. В обобщение, при дадената му формулировка остава неясно кое полицейско разпореждане е пренебрегнал извършителят и по какъв точно начин.