Решение № 1429 от 04.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. Варна, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110202645 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на О. О. А. ЕГН **********, против НП № 24-8703000567/06.06.2024год. на ВПД началник Сектор в ОД МВР Варна, С-р Специализирани полицейски сили Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при съставянето на НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не били отразени правилно обстоятелствата по нарушението и не била изяснена фактическата обстановка. Сочи, че НП било изготвено изцяло въз основа на твърденията на актосъставителя, който бил посочил неточни и неясни факти, което било довело да нарушаване на правото му на защита, тъй като бил в невъзможност да разбере в какво нарушение е обвинен. Отделно от това сочи, че при определяне размера на санкцията АНО не бил взел предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, въззивникът редовно призован не се явява, представлява се от адв. Асен Димов. Последният поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното обвинение.

Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява 1 становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати нарушения на процес. правила, а от нарушението било безспорно доказано от събраните доказателства. Изразява становище, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде потвърдено като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.05.2024г. около 18:33ч., въззивникът управлявал л.а. „БМВ“ с рег.

№ В5040ТК по бул. "Вл.Варненчик“ в гр. Варна като на кръстовището с бул.

„Мария Луиза“ в посока към ул. „Шипка“, извършил резки маневри, изразяващи се в преднамерено привеждане на автомобила в неконтролеруемо състояние, въртял МПС-то в полукръг. Последното предизвикал, чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка. В резултат от това задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема, поднесла се и МПС-то навлязло в платното за движение по бул.“М. Луиза“ странично, с вратите напред. Въззивникът продължил да подава газ и МПС-то продължило да се придвижва напред поднасяйки се.

Действията на въззивника били наблюдавани от свидетелите К. И.и Р.

З., и двамата полицейски служители в сектор „СПС“, звено „Сигма“ при ОД на МВР Варна, които се били позиционирали на пиацата за таксита пред Катедралния храм и тъкмо се готвели да потеглят. Полицаите преценили, че се касае за т.нар. „дрифт“ и веднага тръгнали след въззивника. Успели да го настигнат чак в района на „Севастопол“, на пешеходната зона, където го спрели. На място на въззивникът било обяснено, че е извършил нарушение и на същият бил съставен АУАН в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДП за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели. Актът бил предявен на въззивника, който го подписал без възражение.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения срещу АУАН в които оспорвал извършването на вмененото му с акта нарушение. Възражението на не било прието от АНО и на 06.06.2024год. въз основа на АУАН, началника на ВПД началник сектор при ОД на МВР Варна, сектор СПС издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДП му наложил 2 адм. наказание глоба в размер на 3000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от показанията на свидетелите И. и З., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства приложени към АНП.

Показанията на свидетелите И. и З. съдът кредитира като последователни, непротиворечеви и логични. Двамата непосредствено са възприели действията на въззивника, движението на автомобила и специфичния шум от издаван от гумите и форсирането на двигателя, като са категорични, че именно шума от свистенето на гумите е насочило вниманието им и са видели поднасящия се, пързалящ се автомобил, което е било повода въззивникът да бъде спрян за проверка в последствие. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или необективност у тези свидетелите. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника, като няма данни изобщо да са го познавали, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато обвинение на въззивника, позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. В контекста на изложеното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на 3 хора и товари.

По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че както бул. Вл. Варненчик“ така и бул. „Мария Луиза“ в гр.

Варна са отворени за обществено ползване. От показанията на свидетелите И. и З., кредитирани от съда, се установява, че въззивникът е използвал посочените булеварди (кръстовището между тях) не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин въззивникът е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

В ЗДП липсва легална дефиниция на понятие "дрифт". Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В практиката си Адм. Съд – Варна изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от 20.04.2022г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 464/2022г.). Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДП. В тази насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 346/2022г.; Решение № 1727 от 7.12.2023 г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 2521/2023г.; Решение № 91 от 30.01.2023г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 2695/2022г.; Решение № 786 от 8.06.2023 г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 626/2023г. мн. др.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за несъобразяване на АНО с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на санкцията.

С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП вменяваща забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не намира за нужно да прави коментар в горната насока.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

4

Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника така и от въззиваемата страна.

С оглед изхода на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски, макар и своевременно се явява неоснователно. В този случай разноски не му се дължат.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл.

143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, на ОД на МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в две съдебни заседания, в които юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Като взе предвид, че в хода на съдебното производство са били направени разноски за съдебно-техническа и идентификационна експертиза в размер на 315лв. и като съобрази задължителните указания дадени в ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/1984год. на ВС, ОСНК съгласно които при потвърждаване на НП съдът осъжда нарушителят да заплати направените разноски съдът счете, че направените от ВРС разноски във връзка с назначената съдебна експертиза следва да бъдат възложени на въззивника.