Решение № 261769 от 19.06.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17592/2019
- Вид
- Решение № 261769
- Подписан
- 19.06.2021
- В сила
- 28.09.2021
- Състав
- ДИЛЯНА ВАСИЛЕВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261769 19.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17592 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 29.06.2017 г., по силата на който ответникът бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ****** и титуляр по предпочетения мобилен номер ******. Ответникът избрал да ползва мобилния номер за абонаментна програма Тотал 24,99 лв., като страните уговорили срок на действие на договора 24 месеца – до 29.06.2019 г. Промоционално с подписване на договора на абоната било предоставено мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G Black. Телефонът бил закупен в брой, поради което абонатът получил отстъпка в размер на 108,17 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ******. Във връзка с посочения договор били издадени 3 броя фактури за ползваните от ответника услуги за периода 15.10.2017 г. – 14.01.2018 г. на обща стойност 179,83 лв. С кредитно известие от 15.02.2018 г. била извършена корекция на дълга, чрез сторниране на сумата от 8,06 лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, като задължението на ответника възлизало на сумата от 171,77 лв. Поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати посочената сума, ищцовото дружество прекратило едностранно договора за мобилни услуги, като била издадена крайна фактура от 15.03.2018 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 342,40 лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на сумата от 170,63 лв., към която е прибавена сумата за потребените мобилни услуги в размер на 171,77 лв. Сочи, че начислената неустойка в размер на 170,63 лв., е формирана съобразно новите правила за изчисление, а не по начина уговорен в т. 11 от договора за мобилни услуги, като претендираната неустойка представлява стойността на 3 месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер, така за: абонаментен план Тотал 24,99 лв. е начислена неустойка в размер на 62,46 лв. – 3 месечни такси по 20,82 лв.; към абонаментен план Тотал 24,99 лв. е взето мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G Black, закупено в брой по преференциална цена при сключване на договора, като поради предсрочно прекратяване на договора е начислена неустойка в размер на 108,17 лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой. Твърди, че съгласно ОУ на дружеството абонатът е следвало да заплаща издадените фактури не по-късно от 18 дни след издаването им. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 11177/2019 г. по описа на ПдРС, І гр. и съдът издал против длъжника Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6199/08.07.2019 г. за сумата от 171,77 лева – дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 170,63 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 04.07.2019 г. до окончателното плащане и разноски. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество били предявени настоящите установителни искове.
Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника –адв. П. е депозирал отговор на исковата молба, като счита предявените искове за неоснователни.
Оспорва всички неизгодни за ответника фактически твърдения на ищеца. Оспорва претендираната неустойка по основание и размер, като твърди, че не е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, както и поради обстоятелството, че клаузата в договора относно претендираната неустойка за предсрочно прекратяване е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Не е основателен и претендираният размер на неустойката. Моли за отхвърляне на предявените искове. Подробни съображения излага в писмена защита.
Претендира и завишаване на определеното му възнаграждение със сумата от 200 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за явяване в проведените трето и четвърто заседание по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 11177/2019 г. по описа на ПдРС, І гр. състав съдът е издал против длъжника Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 6199/08.07.2019 г. за сумата от 171,77 лева – дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 170,63 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, мораторна лихва за забава върху просроченото задължение в размер на 23,77 лева за периода от 31.01.2018г. до 12.06.2019г. /която не е предмет на настоящото производство/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 04.07.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 25 лева внесена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил в срок настоящия иск, който е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства Договор за мобилни услуги от 29.06.2017г., Общи условия на Теленор, спогодба с КСП и фактури за предоставени мобилни услуги.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице В.Ш. се установява, че по силата на договор за мобилни услуги от 29.06.2017г. Р.И. е абонат на ищцовото дружество. С подписването на договора, ответникът е получил мобилно устройство, закупено в брой, поради което абонатът е получил промоционална отстъпка в размер на 108,17 лева. За потребените от ответника услуги за периода от 15.10.2017г. до 14.03.2018г. от доставчика „Теленор България“ ЕАД към Р.Р.И. са издадени три броя фактури и едно кредитно известие, на обща стойност 171,81 лева описани подробно от вещото лице в Таблица №1 от заключението. При ищеца няма документи и записвания за постъпили от ответника плащания по описаните фактури.
След издаване на кредитно известие за корекция на дълга от 15.02.2018г. задължението за плащане на мобилни услуги за периода на процесните фактури от 15.10.2017г. до 14.03.2018г. възлиза на сумата от 171,77 лева.
Издадена е крайна фактура с №
**********/15.03.2018г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 170,63 лева. Във фактурата е включена и сумата за потребени и неплатени мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 171,77 лева. Начислената неустойка предвид постигнатата Спогодба между Теленор и Комисията за защита на потребителите е определена както следва:
При прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния срок, за който е сключен, абонатът дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартния месечен абонамент без ДДС, в случая-20,82 лева. Изчислената неустойка е в размер на 62,46 лева. Поради предсрочно прекратяване на договора е начислена и неустойка в размер на 108,17 лева, представляваща разликата между стандартната цена на устройството, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой /промоционалната отстъпка/, която абонатът е получил при покупката на мобилно устройство. Общият размер на неустойката възлиза на 170,63 лева. Общо фактурираните задължения възлизат на сумата от 342,70 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Относно основателността на предявения иск, съдът намира следното:
Ищецът основава вземането си на сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги от 29.06.2017г. и Общи условия към него.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, породени от сключения договор. По силата на същия, ищецът е предоставил на ответника мобилен телефонен номер **********за срок от 24 месеца, по абонаментен план Тотал 24,99 лева. Ответника не установи при негова доказателствена тежест да е изпълнил задълженията си за заплащане на абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода от 15.10.2017г. до 14.03.2018г. по договора, които съгласно приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на сумата от общо 171,77 лева. При тези данни и след анализ на доказателствената съвкупност по делото и при прилагане последиците от доказателствената тежест в процеса предявения установителен иск за сумата от 171,77 лева следва да се уважи.
По отношение на претендираната неустойка:
Ищецът претендира и установяване дължимостта на сумата от общо 170,63 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че начислената неустойка предвид постигнатата Спогодба между Теленор и Комисията за защита на потребителите е определена както следва:
При прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния срок, за който е сключен, абонатът дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартния месечен абонамент без ДДС, в случая-20,82 лева. Изчислената неустойка е в размер на 62,46 лева. Поради предсрочно прекратяване на договора е начислена и неустойка в размер на 108,17 лева, представляваща разликата между стандартната цена на устройството, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой /промоционалната отстъпка/, която абонатът е получил при покупката на мобилно устройство. Общият размер на неустойката според вещото лице възлиза на 170,63 лева.
Страните са уговорили неустойката по правоотношението в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на договора, в случай на предсрочно прекратяване по вина на потребителя. Неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Поради това клаузата е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изм. с ДВ бр.
100 от 2019г.), защото задължава потребителят при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.
Нищожността на клаузата за неустойка се преценява към момента на сключването на договора- 2017г. и постигнатото след това споразумение с Комисия за защита на потребителите не влияе на преценката.
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9b19225-b892-4b6a-8df1-2976aa831076