Решение № 3057 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3057 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330100114 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Д., ЕГН ********** срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК 202806978, с която е предявен иск за осъждането на ответника да му върне неоснователно получената по договор за кредит ****, сключен между страните на ******г. сума в размер на 30 лева в периода 8.07.2017 г. – 05.01.2026 г. , ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.01.2026 г. до окончантелното й плащане.

В исковата молба се твърди, че на ****** г., ищецът бил получил от „Аксес Файнанс“ ООД паричен заем от 500 лева по договор за кредит „******", по силата на който му била предоставена платежна карта № ******.

Независимо от получаване на заемната сума и кредитната карта ищецът не бил получил екземпляр от договора и общите условия. По късно на 12.08.2022 г. между страните бил подписан анекс към договора за преиздаване на кредитната карта №*******, като на ищеца бил предоставен екземпляр от същия. Счита, че не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1 ЗПК и договорът е изцяло недействителен.

Твърди се, че за периода от ******г. до датата на исковата молба ищецът б и л заплатил на ответното дружество сумата от 3 000 лева. Съгласно сключения договор между страните сумата се формирала от главница, възнаградителна лихва и неустойка по договора, като тази сума драстично надвишавала получената в заем такава и поради недействителност на правоотношението всичко заплатено над заемната сума било получена при начална липса на основание и като такова подлежи на връщане (чл.23 ЗПК).

1

Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат К. К., тъй като ищцата била материално затруднено лице.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който не отрича сключването на процесния договор за кредит, по силата на който Дружеството предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 500 /петстотин/ лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез платежен инструмент – платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Сочи, че считано от ****** г. и въз основа на подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *******г., сключен между "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940

(Купувач) и „Аксес Файнанс“ АД (Продавач), от което е представено извлечение със заличени данни на другите кредитополучатели, кредитор на ищеца бил "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД. Съгласно сключения договор „Аксес Файнанс“ AД упълномощило "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД от негово име да уведоми длъжниците, за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, в частност да уведоми и ищеца. Твърди се, че "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД било изпратило уведомления до длъжниците, вземанията от които е придобило по силата на Приложение № 1 от ***** г. към Рамковия договор, като след прехвърляне на вземането ищецът не б и л извършвал плащания по дълга. Счита, че ответникът е лице, чуждо на правния спор, тъй като не притежава материалноправна легитимация. С оглед изложеното погоре, считам иска за недопустим. НСчита за безпредметно и неоснователно воденето на дело от ищеца срещу ответника да се признае за установено, че описаните в исковата молба от ищеца клаузи от Договор за кредит „*****“ са нищожни, поради обстоятелството, че към момента на завеждане на делото „Аксес Файнанс“ АД не било вече кредитор по горепосочения договор за кредит.

По отношение на основателност на иска го счита за неоснователен.

Сочи, че клаузите на договора бил в съответствие с изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1 от от Закона за потребителския кредит. Договорът за кредит *************г. имал съдържание, което изцяло отговаряло на изискуемото от закона съдържание. В исковата молба ня м а л о никаква конкретна обосновка. Оспорва се твърдението на ищеда да не е получил екземпляр от договора и общи условия е абслоютно невярно. Сочи, че усвоените суми по договора били в общ размер на 1659.39 EUR. В случай, че искът бъде уважен релевира възражение за изтекла 5 годишна погасителна давност по отношение на постъпилите суми преди 07.01.2021 г. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен подписан от страните договор за 2 кредит***********г., по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредет в максимален размер от 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта *********. Този договор не е оспорен от ищеца по отношение на авторството му, като не е била ангажирана и СТЕ за размера на шрифта му.

Няма спор между страните, че на ищеца е предоставена кобрандирана кредитна крата с № ********. Съгласно член 3 от договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит. В член 3, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко второ число на текущия месец. В ал. 3 е отбелязано, че текущото задължение се определя от сбора на сумата – усвоена и непогасена главница между 1 и 19 число на текущия месец; усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху сумите и неустойки за неизпълнение.

По делото е изслушано заключение на вещото лице Р. Г., което не е оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, от което се установява, че общо внесната по кредитната сметка по договор за кредит ***********. сума е в размер на 8863,07 лева с равностойност 4531,62 евро, с която сума са погасени главница от 1406,41 евро, възнаградителна лихва в размер на 684,30 евро; неустойка в размер на 1846,31 евро; разход за събиране в размер на 538,13 евро; законна лихва за забава в размер на 18,69 евро и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 37,78 евро. От справка от дружеството на кредитора се установява, че към отпуснатата главница към датата на цесията ****** е изтеглена общата сума по главница в размер на 3245,02 лева /равностойност 1659,15 евро/. Вещото лице е посочило в заключението си, че задължението за главница преди датата на цесия е 252,74 евро. В откритото по делото съдебно заседание вещото лице е уточнило, че усвоеният ресурс от ищеца е в размер на 1659,15 евро.

В съдебно заседание, проведено на 3.06.2026 г., искът е увеличен от 30 лева на 2872,47 евро.

Относно въпроса за недействителност на договора за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

От представения договор за кредит, а така също и от изслушаното заключние се установява, че по кредита са погасявани освен главница и договорна лихва, така също неустойка, разходи за събиране и разходи за извънсъдебно събиране. Съгласно член 4, ал. 4 от договора за кредит ГПР е 3

45,9 %, който е изчислен при допусканията, че кредитоискателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия договор. Неустойката и разходите за събиране следва да се включат в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това обаче не е било сторено, ето защо съдът приема, ч е посочения в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит. Изложеното погоре води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договорите за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като в хипотеза, в която потребителят търси платеното без основание от кредитора, определянето на началния момент на давността се определя в зависимост от установяването на това дали потребителят е знаел или разумно е можел да знае за недействителността на този договор. В настоящото производство не се установява обстоятелството, че ищецът-потребител е знаел или разумно е могъл да знае за недействителността на во – ако в производството е доказано, че потребителят е за недействителността на договора за потребителски кредит към момента, в който кредиторът е получил престираните от потребителя суми по него, за да се приеме, че началният момент на погасителната давност за вземането на потребителя за връщане на тези суми по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ще е денят на получаване на престацията. От доказателствата по делото не се установява, потребителят да е знаел, че договора за кредит е недействителен и затова не би могло да се приеме, че давностният срок за реституционното му вземане за връщане на тези суми не може да започне да тече от момента на тяхното 4 плащане, защото това нарушава принципа на ефективност. В тази хипотеза давностният срок започва да тече от момента, в който е доказано, че потребителят е узнал или разумно е могъл да узнае за недействителността на договора за потребителски кредит, който е предявяване на иска за обявяване недействителността на договора за потребителски кредит. След като процесния договор за паричен заем е недействителен, а платената по кредита сума от потребителя е в размер на 4531,62 евро, а чистата стойност на кредита е 1659,15 евро, като всичко платено над чистата стойност на кредита подлежи на връщане като неоснователно платено на осн. член 23 ЗПК, а именно сумата от 2872,47 евро. Върху тази сума ще се присъди и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, което искане е правоувеличаваща последица от предявяването на исковата молба и е своевременно заявено.

По разноските:

С оглед изхода от спора следва да се осъди ответникът да плати на ищеца държавна такса по производството в размер на 97,66 евро за държавна такса.

На адв. К. К. следва да се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 204,52 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК 202806978 да заплати на Н.

П. Д., ЕГН ********** сумата от 2 872,47 евро, представляващи недължимо платени суми по недействителен договор за кредит *****, сключен между страните на **** г. и които суми са заплатени в периода 8.07.2017 г. – 05.01.2026 г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – *******г. до окончателното й плащане.