Решение № 551 от 15.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300502062 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.

С Решение № 260037/22.01.2021г. постановено по гр.д.№686 по описа за 2020 г. на Районен съд Асеновград, IV гр.с., се ЗАДЪЛЖАВА Б. Н. А., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, да се въздържа от домашно насилие върху Д. Н. С., ЕГН:

**********, с адрес: ***. ЗАБРАНЯВА Б. Н. А. да приближава пострадалото лице Д.

Н. С., както и жилището в ***, местоработата и местата за социални контакти.

ОПРЕДЕЛЯ срок на наложените мерки за защита – 18(осемнадесет)месеца.

Постановено е да се издаде заповед за защита. НАЛАГА, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на Б. Н. А. глоба в размер на 600 лева за това, че е извършил на 16.05.2020г. спрямо Д. Н. С. акт на домашно насилие. ОСЪЖДА Б. Н. А. да заплати по сметка на

Районен съд - Асеновград сумата от 25 лева държавна такса. ОСЪЖДА Б. Н. А. да заплати на Д. Н. С. разноски по производството в размер на 600 лв. заплатен адвокатско хонорар. ОСЪЖДА Б. Н. А. да заплати на Е. С. С. разноски по производството в размер на 200 лв. заплатен адвокатско хонорар, след изменение на решението в частта за разноски с определение от 28.05.2021 г. по същото дело.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от Б. Н. А., ЕГН: **********, чрез адв.Р.И., с 1 която обжалва решението на Районен съд – Асеновград като незаконосъобразно, необосновано, неправилно, постановено при съществено нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и релевантни факти, както и за едностранчивото обсъждане на същите, с което районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява се за разместване на доказателствената тежест в процеса и се излагат подробни доводи за недоказаност на акта на домашно насилие.

Оспорва се доказателствената стойност на кредитираните от районния съд доказателства, както и се обсъждат доказателствата по делото. Възразява се, че районният съд е подменил предмета на спора. Излагат се доводи срещу срока, за който са наложени мерките. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита. Представя договор за правна защита и съдействие за разноските по делото.

С постъпилия отговор от Е. С. С., ЕГН: ********** и Д. Н. С., ЕГН: **********, чрез адвокат М.К., жалбата се оспорва като неоснователна с искане да се остави без уважение. Излагат се подробни съображения срещу доводите в жалбата и такива за правилността на решението, както и се прави анализ на събраните доказателствата, от които се намира за доказан акта на домашно насилие. Представен е договор за правна защита и съдействие за направените разноски по делото от Е. С. С..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първостепенният съд е сезиран с молба за защита по смисъла на чл. 8, т. 2 ЗЗДН , с която Е. С. С. е потърсила защита на дъщеря си Д. Н. С. срещу извършено от Б. Н. А. физическо насилие на 16.05.2020 г. Твърденията в молбата са, че пострадалото лице и ответникът живеят на семейни начала от 16-17 години, като от 10-11 години Б.А. подлагал Д.С. на системен физически и психически торзмоз. Молителката сочи, че на 16.05.2020г. другата й дъщеря М.А. е получила няколко СМС - а от Д.С., че й е необходима нейната помощ. М.А. и съпругът й пристигнали на адреса, на който живеят пострадалата и ответникът. След като С. излязла от къщата на двора, сестра й не могла да я познае, цялото й лице било подуто, очите хлътнали. Ответникът, след като разбрал, че Д. е извън къщата, изскочил на двора, хванал я за косата и я съборил на земята, опитал се да я влачи към къщата. М.А. застанала на пътя му , за да му попречи, ответникът се опитал и нея да удари, но съпругът й В. му попречил, тогава той започнал да ги заплашва и обижда, след това извикал трите им деца и започнал да 2 ги насъсква да обиждат Д.. М.А. и съпругът й се обадили на Спешна медицинска помощ, тъй като състоянието на Д. било ужасно. Ответникът като разбрал, че Спешна помощ ще пристигне на адреса ,на който живеят, я качил в колата си и я закарал в кабинета на спешна медицинска помощ в гр.Пловдив, като на место в кабинета всячески се стремял да не остане пострадалата сама с медицинските лица. След това закарал Д. в с.***. В молбата е изложено твърдение и за осъществен акт за домашно насилие от Б.А. спрямо молителката Е.С. на 10.08.2019 г., който не е предмет на производството, доколкото се твърди да е извършен извън месечния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и с молбата не се търси защита на Е.С., а само на дъщеря й Д.С..

На осн.чл.9, ал.2 от ЗЗДН в производството е конституирано пострадалото лице Д. Н. С., която подробно излага обстоятелства относно съвместният си живот с Б.А., с който живеела на семейни начала от преди 17 години и от съвместното си съжителство имат родени три деца.Излага подробни данни за осъществявано от съжителя й системно физическо, психическо, емоционално и сексуално насилие, продължило по време на цялото им съвместно съжителство, изразяващо се в непрекъснати упреци, обиди, скандали, побои, тормоз, вменяване на чувство за вина, унижение и подронване на родителския й авторитет като децата им били свидетели на осъщественото спрямо нея насилие във всичките му форми. Посочва за ситуации, в които осъществявано насилие прераствало до степен, в която ответникът й спукал тъпанчето, счупил очилата й и се наложило да ходи в болница за залепяне на тъпанчето през 2018 г., както и че е била затворена в стая в дома им в с.***, където ответникът я е пребил с чук и поради това е згубила обонянието и вкуса си. Вследствие на осъщественото насилие Д.С. започнала да получава нервни кризи, паник атаки. Ответникът я заплашил, че ако си тръгне никога повече няма да види децата си и тя останала в къщата при тях. В продължение на девет месеца ответникът влизал в профилите на пострадалата в социалните мрежи, пишел непрекъснато с мъже от нейно име, отчуждил децата от нея, а преди да тръгне на работа я биел и плюел в лицето й, след което оставял алкохол и хапчета на видими места. Пострадалата понякога си позволявала чаша алкохол, защото не издържала. По отношение на процесното домашно насилие на 16.05.2020г.

Д.С. сочи, че преди това е изпратила съобщение на сестра си, която отговорила че ще дойде след работа със съпруга си да я прибере. Привечер дошли, но ответникът видял, че възнамерява да си тръгне и влачейки я за косата по земята не позволил това да се случи, крещял на улицата, не давал на сестра й да я докосне. След този скандал Д. изпаднала в нервна криза и била закарана в бърза помощ, след няколко дни в дома й пристигнала полиция, но близките на ответника не позволили да слезе и да говори с полицаите, докато не се прибере ответникът. Когато той пристигнал, говорил с тях и подписал ограничителната заповед да не се доближава до нея, след което той и децата тръгнали с колата, заминали за Пловдив. След няколко часа близките й дошли в селото да я приберат и тя си тръгнала.

3

Ответникът Б.А. напълно оспорва изложената фактическа обстановка в молбата за защита, като твърди, че е невярна, неточна и непълна. Твърди, че Д.С. е майка на общите им деца, но от дълго време не живее при ответника и децата в ***, през май 2020г се изнесла от този адрес и изоставила децата, започнала да живее с майка си на квартира и да се „самоунищожава“. Твърди, че Д.С. страда от психично раздвоение на личността, биполярно разстройство, но не полага медицински грижи, за да се лекува.

Редовно злоупотребявала с алхокол и постоянно била в нетрезво състояние, поддържала множество и най-различни връзки с чужди мъже, които били описани в неин дневник и бележник. От същото заболяване страдала и сестра й М.А., която към май 2020г и към момента е в такова критично раздовоение на личността и неадекватна.

Майка им Е.С. знаела тези обстоятелства и злоупотребявала със състоянието на децата си и най-вече на Д.С.. Двете живеели на квартира в гр. ***и ответникът хващал молителката много пъти да манипулира дъщеря си Д., като я настройвала срещу ответника и трите им деца, и се опитвала да уязви ответника, като по този начин накърни правата му на родител пред трите деца. Оспорва твърдяното домашно насилие на 16.05.2020г. като сочи, е измислица. Според ответника, на посочената дата Д.С. била неадекватна, пияна и целяла да предизвика скандали и да тормози ответника и децата. На този ден била в бившето им общо жилище в с.***във видимо нетрезво състояние, като не можела да говори нормално. Развикала се от вратата, започнала да обижда ответника и да се опитвала да вдига скандали и да се заяжда. Ответникът излязъл пред къщата, която е двуетажна и в нея живеят трите деца, сестрата на ответника родителите му и баба му по майчина линия. Бил нападнат от Д. словесно с обидни думи, тя пелтечела, залитала и налитала на бой. Ответникът се опитал да се разбере с нея доброволно, но тя налитала на бой, наложило се ответникът да й хване ръцете, защото тя го удряла и драскала с тях, опитал се да се защити. Твърди, че не той, а Д.С. е извършила над него насилие. И всички домашни роднини станали свидетели на това, както и съседите на къщата и присъствали на улицата по това време.

Вследствие на прекаляването с алкохол, на Д. й прилошало и извикали бърза помощ, но тъй като линейката се бавела, ответникът качил Д. в собствената си кола и я закарал в Спешно отделение на УМБАЛ „Св Георги“ гр. Пловдив, където стояли повече от два часа, за да бъдат извършени нужните прегледи и манипулации. Позовава се на анамнезата, констатациите и предписанията в издадения лист за преглед от лекар Т.К..

Ответникът оспорва становището на Д.С. и по същество излага твърдения за помощта и опората, която й е оказал за нейното професионално и социално израстване, както и че й е предоставил всичко необходимо на нея и на майката й - почивки на море, преглед при очен лекар, стоматолог. Д. имала желание и възможност да подмени изцяло гардероба си, да изкара шофьорска книжка, да научи английски. Твърди, че Д. непрекъснато давала семейни пари на приятелки и бившото си семейство и на чужди мъже, както и че същата му изневерявала. Оспорва да е упражнявал тормоз по 4 отношение на Д.С..

С обжалваното решение РС е приел за безспорно, че ответникът и пострадалата са живели на семейни начала, както и че молбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок. За да уважи молбата за защита от домашно насилие РС е приел, че от доказателствената съвкупност се установява твърденият акт на домашно насилие от Б.А. по отношение на Д.С. на 16.05.2020г, изразяващ се в извършване на физическо насилие – събаряне на земята, влачене за косата. РС се е позовал на показанията на св. Д., като кореспондиращи с останалите ангажирани доказателства по делото, включително и писмените - жалбата на М.А.

/сестра на пострадалата/ до РП Асеновград за извършения акт на насилие, както и на показанията на св. А. /чичо на ответника/ за кавга на процесната дата. Същевременно РС е приел за недостоверни защитните твърдения на ответника, че на процесната дата Д.С. е била пияна, тъй като според представения лист за амбулаторен преглед на 16.05.2020 г. е била адекватна. Според РС, доколкото ответникът е закарал пострадалата в Спешната помощ и е останал по време на прегледа й, то записаните в анамнезата данни за злоупотреба с алкохол и оплаквания от болки в душата на Д.С. са изнесени от ответника. Твърденията на ответника за заболяването на пострадалата – биполярно разстройство, както и алкохолна зависимост са приети от РС за недоказани с позоваването на заключението на изслушаната в производството комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза и изводите на съдебните експерти, че не се установява наличието на психично заболяване у пострадалата, нито пък са налице данни за синдром на алкохолна зависимост към изготвяне на експертизата.