Решение № 7994 от 01.07.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7994

Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20267180701441 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД срещу Решение № 333/25.03.2026 г., постановено по а.н.д № 6819 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, X - ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 008155 от 18.11.2025г., издадено от и.д. Началник на териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян /ТО Пловдив/ към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. (с еврова равностойност от 1022,58 евро) за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68д, ал.1 вр. чл. 68 г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че административното нарушение е безспорно доказано. Твърди се, че не е прилагана нелоялна заблуждаваща търговска практика. Сочи се, че за преценката по съставомерност на деянието следва се изследват и анализират въздействието на търговските практики от гледна точка на възприемчивостта и способността за обработка на информация от „средният потребител“ в дефиницията, която е дадена от практиката на СЕС. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник на териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не встъпва в процеса.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 008155 от 18.11.2025г., издадено от и.д. Началник на териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 008155 от 25.07.2025 г., съставен от П. И. Х. – на длъжност старши инспектор при КЗП Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 17.04.2025г. потребител С. Б. посетил обект на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Същият решил да си вземе хранителни продукти, сред които продукт „немска шунка“, който бил на намалена цена от 7,14 лв. Преминал през каса за самообслужване, където маркирал стоката, след което се прибрал вкъщи. При прибирането си забелязал от касовата бележка, че горепосочената стока била таксувана с цена 8,93 лв. Същият подал сигнал на уебсайта на КЗП, ТО-Пловдив. При извършената допълнителна проверка по случая се установило, че цената на стоката (31,89 лв./кг.) не е била променяна или промоционално намалявана в системата на търговеца. Закупената от потребителя стока е била индивидуално намалена с 20% поради изтичащ срок на годност, което намаление било обозначено с допълнително поставен стикер със собствен баркод. Намалението не се прилагало автоматично, а само ако потребителят сам сканира баркода от този допълнителен стикер, като в противен случай системата отчита редовната цена на стоката. От страна на търговеца бил издаден ваучер от 2,00 лв. на клиентската линия на потребителя за обезщетяването му.

Горното било квалифицирано като нарушение по чл. 68в във вр. чл. 68д, ал. 1 и чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, извършено от „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 210а от ЗЗП е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 2000 лева/1022,58 евро.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Съдът правилно е анализирал общия и специалните състави на нелоялната търговска практика, като е достигнал до обоснован извод, че в хипотезите на чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д-68к ЗЗП не се дължи изследване на поведението и подбудите на търговеца, за да се установи съставомерност на деянието. Нормата на чл. 68г, ал.4 от ЗЗП изрично сочи, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к.

В случая е безспорно, че върху стоката са били поставени два баркода, поради което не се дължи анализ на това дали средният потребител би могъл или не би могъл да се ориентира, кой от тях да маркира при ползването на касите на самообслужване. Правилни в тази насока са изводите на районния съд, че самото наличие на две възможности за маркиране на цената на стоката вече поставя потребителят в състояние на заблуда, тъй като за последния не е гарантирана възможност при прилаганото в търговския обект самообслужване да маркира винаги и единствено обявената индивидуално намалена цена на стоката. Не се спори и по това, че в обекта на търговеца не е било предоставено указание към потребителите как да прилага обявената намалена цена при индивидуално преоценени стоки.

За извършеното административно нарушение по на чл. 68в вр. чл. 68д, ал.1 вр. чл. 68 г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите законосъобразно е ангажирана отговорността на търговеца като му е наложено предвиденото по вид и размер административно наказание. Не са налице основания за редукция на санкцията, тъй като същата е приложена в минимален размер. Не са налице и смекчаващи обстоятелства, които да отличават деянието от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което се явява неприложима и хипотезата на "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН.

От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333/25.03.2026 г., постановено по а.н.д № 6819 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, X - ти наказателен състав.

ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК] , адрес: [населено място] поле, община Елин Пелин, обл. София, [улица], да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 50 (петдесет) евро, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�