Решение № 4061 от 20.06.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София 20.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА при секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14613 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм) Ищците твърдят в ИМ, че на 11.01.2016 г. е настъпило ПТП в резултат на виновното и противоправно поведение на водач на „Мерцедес Е290Д” с рег. № ******на посочените място,час и описан механизъм, довело до смъртта на З. Е.А.. Ищцата П.А.Я. е живяла с починалия на съпружески начала, а другите двама ищци са неговите деца. Сочи се, че отношенията между ищците и починалия З.А. били добри, основани на привързаност,уважение и взаимопомощ. З.А. бил любящ и всеотдаен баща, отдаден на семейството. Изключително тежко понасят смъртта на своя баща и любим, станали са напрегнати, неспокойни,с чувство на тревога и страх, с нарушения в съня и апетита. За настъпилото ПТП е било образувано НОХД № 1782/2016 г. по описа на ОС – гр.Пловдив срещу Г.М. Б. по чл. 343, ал. 1, буква „б“ и „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, НК.С влязла в законна сила на 15.10.2016г. присъда подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е било наложено наказание. Твърдят, че лекия автомобил „Мерцедес Е290Д” с рег. № ******* е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното дружество. Ищците извеждат качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при твърдения, че в резултат на виновното и противоправно поведение на водач на „Мерцедес Е290Д” с рег. № ******настъпва смъртта на техния наследодател и близък. Претендират исковите суми за всеки един - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на З. Е.А., ведно със законната лихва върху тях, считано от 11.01.2016 г. до окончателното им изплащане.Претендират и разноски.

Ответникът в писмения отговор в законовия срок оспорва исковете по основание и размер. По допустимостта на иска сочи, че се търси застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 11.01.2016 г., т.е. при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г. и липсват доказателства за предявена претенция по чл. 498, ал.3 от КЗ. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, който е пътувал на предната дясна седалка на лекия автомобил,без задължителния съгласно чл. 137а ЗДвП обезопасителен колан. Твърди още, че смъртта на пострадалия е настъпила поради несвоевременно оказана спешна медицинска помощ, както и че е налице принос за настъпване на процесното ПТП и от страна на водача на микробус марка „Форд Транзит” с рег. №*******.

Третото лице помагач на страната на ответника ЦСМП – София чрез адв. В.К., счита за неоснователни предявените искове. Оспорва твърдението на ответника за съпричиняване поради несвоевременно оказана от него медицинска помощ и поради липса причинно-следствена връзка между действие или бездействие на служители в Центъра и настъпилата смърт.

Третото лице помагач на страната на ответника ДЗИ-О. З. АД в писмено становище,чрез юрк. З.Т. оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка между поведението на водача на микробус Форд Транзит и настъпилия вредоносен резултат. В условията на евентуалност оспорва предявените искове по размер и прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неползване на обезопасителен колан.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Ответникът

„З.А.Д.О.” АД не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил „Мерцедес Е290Д” с рег. № ******валидна към датата на ПТП.

С влязлата в сила присъда № 93/ 29.09.2016г.по НОХД №1782/2016г., по описа на ПОС се установява, че подсъдимият Г.М. Б. е признат за виновен в това, че на 11.01.2014г. на път PVD-1070 (с. Х.Д. – с. К.) при километър 1+800м, в посока с. К., общ. Карлово, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцеде”, модел „Е290Д”, с рег. № ******РВ нарушил правилата за движение по пътищата - чл.

20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З. Е.А. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 и чл. 54 НК.

Видно от присъдата с мотивите и заключението на КСМАТЕ, на 11.01.2016 г., около 11:00 ч. Г.М. Б. и З. Е.А. тръгнали с лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е290Д”, с рег. № ******РВ от с. Х.Д. за с. К.. Лекия автомобил бил управляван от Г. Б., а З.А. пътувал на предна дясна седалка до шофьора. В участъка на пътя – път PDV-1070 при км.1+800м в посока с. К. имало ляв за Б. завой и непрекъсната хоризонтална маркировка. В този момент в насрещната пътна лента в обратна посока се движил микробус марка: „Форд”, модел: „Транзит”, с рег. № РВ 9253 МА. За да осигури по голямо странично разстояние при разминаването Б. отклонил управляваното от него МПС крайно вдясно в неговата лента за движение. След разминаването на превозните средства, за да възстанови положението на лекия автомобил на пътното платно водачът Б. завъртял рязко волана наляво, като била достигната стойност на страничните сили, достатъчна за да започне страничното плъзгане на задния, а след това и и на предния мост на автомобила, при което същия поднесъл, навлязъл в насрещната лента за движение, напуснал пътното платно и през крайпътна канавка навлязъл в крайпътна нива, където продължил движението си известно разстояние. Там последвало и преобръщане на автомобила на няколко пъти, след което автомобила се установил на лявата си страна. В резултат на инерционните сили при преобръщането, тялото на пострадалия А. било изхвърлено от автомобила.

ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост.

Лекия автомобил, управляван от Б. се движел в дясната пътна лента със скорост от 113 км/ч. В резултат на ПТП пострадалия З. Е.А. е получил: черепномозъчната травма, тежка гръдно-коремна травма, масивен излив на кръв в плевралната кухина, счупване на всички ребра в двете гръдни половини,разкъсвания на двата бели дроба, счупване на гръдната кост, контузия на сърцето с кръвоизливи под вътрешната сърдечна обвивка, кръвоизлив от 500 мл в коремната кухина, разкъсване стената на лява илиачна артерия, компресивно счупване на първи поясен прешлен, отваряне на дясната сакро-илиачна става с кръвонасядане на тазовата мускулатура, счупване главата на лявата раменна кост, диафизарно счупване на дясната бедрена кост. На база на тежката множествена травма и съпътстващата я кръвозагуба при пострадалия се е развила и остра следкръвозагубна анемия с изпадане в шок. Според в.л.д-р Г. водещата в конкретния случай е гръдната травма, като в резултат на тежките увреждания на белите дробове и сърцето, с масивен кръвоизлив в гръдната кухина, сравнително бързо и неминуемо е настъпило развитие на непреодолима дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,която е довела до смъртта.

Свидетелят Б. установи,че З.А. пътувал без предпазен колан, въпреки че няколко пъти му казал да си сложи колана, но той не го направил. Виждайки отсреща идващ бус, който се движил по осевата линия, незабавно се дръпнал леко в дясно.След разминаването с буса, поради наличието на пясък и сняг върху пътя автомобила се завъртял, излязъл извън пътното платно и спрял в нивата на лявата страна. След ПТП-то пострадалия бил на 5-6 м извън колата, а автомобила смачкан с много външни материални щети – предното дясно колело било откъснато, нямало десния калник, тавана бил смачкат от страната на шофьора и от дясно всичко било смачкано- дясната задна врата и багажника на купето.

От заключението на КСМАТЕ и от показанията на св. Г.Б., обясненията на вещите лица

ЦВ.Г. и Ив. Т. категорично се установява, че З.А. е бил на предната дясна седалка и е пътувал без поставен обезопасителен колан. Този модел „Мерцедес Е 290 Д” е оборудван с предпазни колани за всички места. Предназначението на предпазните колани е да намалят инерционното движение на тялото в началните хилядни от секундата при удара, като фиксирайки го към седалката го предпазва от удари във вътрешните части на автомобила и от евентуално изхвърляне след удара. Имайки предвид механизма на настъпване на ПТП-то според вещите лица дори и пострадалия да беше пътувал с поставен обезопасителен колан тялото му нямаше да напусне автомобила, но щеше да понесе инерционни увреждания от въздействалите му инерционни сили. Тялото щеше да се травмира от самия колан и от настъпилите деформации след преобръщането на автомобила по механизма на удар и притискане.

Видно от актовете за раждане ищците Х.З.А. и С.З.А. са деца на починалия З.

Е.А. и на ищцата П.А.Я..

Според показанията на св. Л.К., ищцата е живяла 8 г.заедно с З. Е.А., без сключен брак, но направили религиозен годеж. Ищцата не работи, а З. е осигурявал издръжката на семейството – работил е всичко, където го извикат. П., З. и децата са били добро семейство, излизали са заедно на разходка, ходили са на почивки в Турция. З. е обичал да играе с децата, радвал се на малкия Х.. Смъртта на бащата се е отразила зле на ищците.Големия син разбрал какво се случило, малкия не знае, търси непрекъснато баща си и плаче.Тежко преживяват смъртта.Тримата често ходят на гроба. Ищцата си гледа децата, разчита на помощ единствено от страна на свекървата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на ответника съгласно чл. 226 ал.1 КЗ

(отм). на първо място следва да бъде установено валидно правоотношение по застраховка ГО между ответника – застраховател и делииквента относно управлявания от него автомобил. На второ място следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина) пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –застрахован за обезщетяване на причинените вреди.

Безпорно е, че ответника е застраховател по задължителната застраховка „ГО”, сключена за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е290Д”, с рег. № ******РВ и срок 29.06.2015 – 28.06.2016 г.

Установи се по делото, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО“ настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Договора за застраховка е сключен при действието на КЗ(отм) и нормата на чл. 498 КЗ има действие занапред и по отношение на висящите правоотношения доколкото законът не предвижда друго. Законодателят обаче е предвидил друго с парг.22 от ПЗР на КЗ като изрично е изключено приложението на новия КЗ по отношение на застрахователните договори сключени преди 01.01.2016 г. След като няма твърдения от страните за такава договорка следва да се приеме че спора във връзка с този договор ще бъде разрешен по реда на част ІV КЗ(отм). В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на ответника по чл. 498 КЗ.

За деянието, дееца, вината и противоправността съдът зачете обвързващата съгласно чл. 300 ГПК сила на присъдата по НОХД № 1782/2016г.,задължителна за настоящия съд. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, вредите към трети лица са покрит риск по застраховката съгласно чл. 223 ал.1 КЗ(отм) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди

Относно неимуществените вреди

От приетите по делото доказателства и от събраните свидетелски показания съдът установи, че в резултат на това ПТП настъпва смъртта на З. Е.А. и от това ПТП ищците търпят неимуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази напълно заключението на вещите лица и показанията на св. К.. Още повече, че като близък човек на ищците, показанията на свидетеля в най-пълна степен описват състоянието и начина, по който ищците изживяват смъртта на починалия мъж и баща. От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на настъпване на смъртта му З. Е.А. е на 44 години, живее с ищцата П.А.Я. в едно домакинство, нямат сключен граждански брак, от съвместното им съжителство са се родили ищците Х. и С. и между тях са съществували отношения на обич, разбирателство и взаимно уважение. Вследствие смъртта на З. Е.А. ищците претърпяват и продължават да търпят тежки неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. При определянето на размера на обезщетението съдът отчете и следните чисто житейски съображения - добрите взаимоотношения между тях през годините, силната емоционална връзка помежду им, шокът от загуба на родител и обичан мъж, по един нелеп и неочакван начин, обстоятелството, че са изгубили емоционална опора и финансова подкрепа, малката възраст на децата на която са останали без родител – С. на 4г., а Х. на 1 год, това че са безвъзвратно лишени от бащина обич и подкрепа, че са лишени от възможност да почувстват обичта и подкрепата на своя баща, както и младата възраст 28 г., на която ищцата П.Я. е „овдовяла“ и следва сама да се грижи за малолетните деца и да осигурява тяхната прехрана и издръжка.