Решение № 434 от 05.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000355 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 34351/25.03.2024 г. от „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК 202396632, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Ботевградско шосе“, № 264 и „МАК ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205686879, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Иван Сусанин“, № 45 срещу Решение № 258/19.02.2024 г., по т.д. № 1663/2023 г., на СГС, V I - 4 с . , с което по иск на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, бул. „Дондуков”, № 52 e обявявена за недействителна спрямо Държавата сделката сключена между „МАК ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205686879 и „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК 202396632, обективирана в Договор за покупкопродажба на МПС – „БМВ 730Д“, рама № WBA7C210X0G809669, двигател № 71635057, ДК № ********, по който е издадена фактура № 1000001697/14.02.2023 г., като извършена във вреда на публичен взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, на осн. чл. 216, ал.

1, т. 6 ДОПК.

Въззивниците считат обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Считат за неправилен извода на съда, че е налице свързаност между страните по сделката, тъй като е налице свързаност между физическите лица А. Т., управител на купувача и Т.

Т., управител на продавача. Цитират се мотивите към т. 2 от ТР № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС и се извежда, че свързаността по сватовство на физическите лица, управители на двете дружества, не може да доведе до свързаност на 1 представляваните от тях дружества, тъй като последните са страни по сделката, а не техните органни представители. Считат, че изброяването в разпоредбата на пар. 1 от ДР на ДОПК е изчерпателно и не подлежи на разширително тълкуване.

Оспорват извода за наличие на декларирани публични задължения преди датата на сделката. Считат за неправилен извода на съда, че публични задължения се установяват в представената Справка от 07.09.2023 г., издадена от Гл. публ. Изпълнител, която била официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена сила, кото не бил оспорен от ответниците. Считат, че в разпоредбата на чл. 226 ДОПК са посочени официалните документи, които публичният изпълнител е овластен да издава.

Сочи, че посочената справка има характер на частен свидетелстващ документ, а освен това ответниците с отговора оспорили наличието на публични задължения и обстоятелството първия ответник да е подавал декларации или справки по ЗДДС. Счита, че представените справки-декларации по ЗДДС и деклараци обр. № 6, които не били подписани по никакъв начин. Още сочи, че разпоредбата на чл. 54 ДОПК е неприложима, тъй като касае административното производство. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявенияте в условията на евентуалност, искове.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна НАП, депозира отговор вх. № 47973/24.04.2024 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че още с исковата молба всички декларации, с които е декларирано наличието на публични задължения и техния размер, са представени в надлежно заверен вид. Представените справки удостоверявали наличието или липса на промяна в размера на главницата и лихвите по задълженията, към момента посочен в тях. Излага, че още с исковата молба са представени разпореждания за присъединявани и постановления за налагане на обезпечителни мерки, издавани в границите на образуваното изпълнително дело, които са официални документи и от които се виждали задълженията, как са установени и какъв е техния размер към посочения в документите момент.

Тези актове на публичния изпълнител кореспондирали с представените декларации, подадени от юридическото лице. Излага доводи и досежно наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове. По същество моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Отправя искане разноските за процесуално представителство на въззивниците да бъдат съобразени с минималните размери.

В съдебно заседание въззивниците и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат оплакванията, възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба и отговора.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 80987/07.09.2023 г., уточнена с молба вх. № 90120/06.10.2023 г. от Национална агенция за приходите, чрез публичен изпълнител, с която са предявени евентуално съединени искове за обявяване за недействителна по отношение на Държавата, на сделката – покупко-продажба на лек автомобил, сключена между „ТЕРРА БЪЛГАРИЯ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК 202396632 и „МАК ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205686879, след датата на деклариране на 2 публични задължения, извършена във вреда на публичните взискатели, по която страна е свързано с длъжника лице, обективирана в Договор за покупкопродажба на МПС, без дата и фактура № 1697/14.02.2023 г., на осн. чл. 216, ал.

1, т. 6 ДОПК, евентуално като сключена с намерение да се увредят публичните взискатели, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Ищецът е твърдял, че размерът на публичните задължения по декларации на първия ответник – „Мак Партс България“ ЕООД, към 14.02.2023 г. (дата на атакуваната сделка ) възлизал на 559090.86 лв., главница и лихви – 9831.98 лв. и били установени с данъчни декларации (справкидекларации) по ЗДДС за периода 01.05.2022 г. – 31.01.2023 г., както и с Декларации-обр. 6 от ЗДДФЛ, за периода 01.03.2022 г. – 31.12.2022 г., индивидуализирани подробно в исковата молба и касаещи начисляване на данък върху доходите от трудови правоотношения, ДОО, здравно осигуряване и УПФ. Твърди, че с подадените декларации дружеството само е определило вида и размера на задълженията си за съответните периоди, но същите не били внесени в законово установените срокове. Сочи, че освен посочените към 14.02.2023 г. дружеството е продължило да декларира задълженията си и да не ги заплаща, в резултат от което за периода от м. 01.2023 г. до м. 06.2023 г. били натрупани още задължения, индивидуализирани в исковата молба. От посочения факт извежда наличието на намерение за увреждане. Излага, че след натрупване на посочените задължения дружеството, с Договор от 14.02.2023 г., продало на „Терра България Индъстри“ ЕООД, лек автомобил „БМВ 730 Д“, ДК № ********, за сумата 59999.99 лв.

Още излага, че между управителя и едноличен собствени на капитала на първия ответник и управителя и едноличен собственик на капитала на втория ответник съществува свързаност, на осн. пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК, тъй като А. Ц. е съпруга на Ц. Т., който е баща на управителя Т. Т. като бракът им бил сключен на 24.05.2014 г. Отделно сочи, че А. Ц., освен управител и ЕСК на „Терра България“ е в ТПО с „Мак Партс“ за длъжността „мениджър екип контактен център“, считано от 03.05.2022 г., от което извежда че е налице и свързаност на осн. пар. 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ДОПК. Като израз на намерението за увреждане ищецът сочи и обстоятелството, че след отчуждаването на имуществото, постъпилата сума не е била използвана за погасяване на съществуващите задължения.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, от страна на ответниците „Мак Партс България“ ЕООД и „Терра България Индъстри“ ЕООД е постъпил отговор вх. № 94208/17.10.2023 г., с който исковете се оспорват като неоснователни. Считат, че вземанията на ищеца не са индивидуализирани по произход и размер. Оспорва се подаване на декларации и справки-декларации по ЗДДС от страна на първия ответник. Оспорва се и разпореждането с автомобила да е извършено с намерение за увреждане, като последното следвало да бъде доказано от ищеца. Оспорва ответниците да са свързани лица и сочи, че хипотезата на пар. 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК не е налице, в т.см. сочи Решение № 50141/22.02.2023 г., т.д. № 1931/2021 г., ВКС, II ТО.

Сочи, че първия ответник не е знаел за наличието на изпълнително дело, като връчването чрез прилагане към делото не създавало подобна презумция. Не са били налице условията за връчване по реда на чл. 32 ДОПК, като оформените протоколи били нередовни. Счита, че всички представени с исковата молба документи са неподписани.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира 3 допълнителна искова молба вх. № 101602/03.11.2023 г., с която поддържа предявените искове. Сочи, че обстоятелството, че не е изтекъл срока за окончателно определяне на задълженията не означава, че същите не съществуват. Още сочи, че декларациите са подадени от първия ответник по електронен път, поради което и съдържат съответната заверка. Касателно представените справки сочи, че същите са подписани с електронен подпис от съответния служител, а хартиеното им копие съдържа заверка. Излага, че не се е позовавал на свързаност в хипотезата на пар. 1, т. 3, б „м“, а на б. „а“ и „б“.

Поддържа и останалите доводи изложени в допълнителната искова молба.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответниците депозират допълнителен отговор вх. № 113736/04.12.2023 г., с който поддържат оспорването на исковете като сочат, че вземанията на ищеца били неиндивидуализирани, тъй като не било посочено от кои сделки произтичат задълженията по ЗДДС. Считат, че разпоредбата на чл. 216 ДОПК се прилага само за окончателно установените вземания, по см. на чл. 108, ал. 2 ДОПК.

Счита, че извършените действия и събраните доказателства по реда на ДОПК не могат да бъдат противопоставени на приобретателя по сделката.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представена по делото е Справка за общите задължения на „Мак Партс България“ ЕООД от 07.09.2023 г., от която се установява, че за периода 01.01.2022 г. - 31.05.2023 г., общия размер на задълженията на дружеството възлизат на сумата 797984.73 лв., в т.ч. главница в размер на 734226.04 лв. и лихви в размер на 54758.69 лв. Още се установява от справката, че призхода на задълженията е подадени Декларации по ЗДДС и декларации-обр. 6 за данък върху доходите от ТПО, ДОО, УПФ и ЗО. Видно от справката е, че същата съдържа заверка „сверено с електронен документ“.

Представени по делото са подадени от името на „Мак Партс България“ ЕООД, декларации-обр. 6, за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ подадени на дати - 27.06.2022 г., 25.08.2022 г., 28.09.2022 г., 25.10.2022 г., 23.11.2022 г. – 3 бр., 25.11.2022 г., 21.12.2022 г. и 25.01.2023 г.

(стр. 109-114). Декларациите също съдържат заверка „сверено с електронен документ“.

Представени по делото са и справки-декларации за ДДС, подадени от регистрирано лице – „Мак Партс България“ ЕООД от 14.02.2023 г., 16.01.2023 г., 14.12.2022 г., 14.11.2022 г., 14.10.2022 г., 14.09.2022 г., 15.08.2022 г., 14.07.2022 г., 14.06.2022 г. (стр. 115-123). Декларациите са заверени за сверяване с електронен документ.

Представени по делото са и доказателства за предприети срещу първия ответник действия по принудително събиране на публичните задължения – Съобщение по чл. 32, вр. чл. 33 ДОПК, Протокол за връчване от 17.07.2023 г. и 25.07.2023 г., Запорно съобщение от 29.11.2022 г., Запорно съобщение от 17.07.2023 г., Запорно съобщение от 09.05.2023 г., Запорно съобщение от 17.07.2023 г., Запорно съобщение от 09.05.2023 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 16.03.2023 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 29.11.2022 г. Всички документи са подписани с квалифициран електронен подпис и са представени в заверено копие на хартиен носител.

4

Представени са и Разпореждания за присъединяване на публичен взискател в образуваното изп.д. № 221176908/2022 г., издадени на следните дати: 24.07.2023 г., 17.07.2023 г., 15.05.2023 г., 09.05.2023 г., 25.04.2023 г., 24.03.2023 г., 16.03.2023 г., 24.02.2023 г., 30.01.2023 г., 11.01.2023 г., 21.12.2022 г., 13.12.2022 г., 21.11.2022 г., 04.11.2022 г., 05.10.2022 г., 13.09.2022 г., 08.09.2022 г., 01.08.2022 г., 19.07.2022 г., 04.07.2022 г. Всички документи са подписани с квалифициран електронен подпис и са представени в заверено копие на хартиен носител.