Определение № 4781 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4781 гр. София, 23.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002104667 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2769/2756/24.07.2023 г., подадена от И. В. И. и Е.

Б. И., чрез адвокат Н. В., срещу решение № 150 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 20231600500092/2023 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 260001 от 03.01.2023 г. по гр. д. № 2378/2020 г. на Районен съд - Монтана в частта, с която е признато за установено правото на собственост на В. М. Н. и Н. М. Н. на реална част от УПИ *, кв. 24 по плана на [населено място], одобрен през 1990 г., с площ от 5 кв.м, която реална част е заключена между изградената от И. В. И. ограда от профилирана ламарина от улицата до намиращия се в УПИ *, кв. 24 на регулационната линия гараж и регулационната граница, разделяща УПИ * и УПИ *, и са осъдени И. И. и Е. И. да отстъпят собствеността и предадат владението върху тази реална част от 5 кв.м, както и в частта, с която И. В. И. и Е. Б. И. са осъдени да премахнат изградена от тях ограда с дължина 10.2 м, посочена в т. 7 до т. 9 на комбинираната скица, неразделна част от решението.

Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. и Н. Н. срещу И. и Е. И. с твърдения, че ищците са брат и сестра и са съсобственици при равни права на имот - УПИ *, кв. 24 по плана на [населено място], одобрен през 1990 г., с площ от 799 кв.м, ведно с построените в него сгради. Ответниците са собственици на съседния УПИ *. През 2019 г. последните построили ограда в югоизточния край на своя имот, разделяща имотите откъм юг, от главния път, с обща дължина 10.50 м, с конструкция от метални колове на бетонна основа и дебела профилирана ламарина, започваща от предния десен ръб на собствената им сграда, построена на регулационната граница, и завършваща с дебел железен кол на пътя (уличната регулация), с височина 2.40 м.

1

Изложени са твърдения, че оградата е незаконен строеж, не е построена на регулационната граница между двата имота - в началната си точка (от сградата на ответниците) съвпада с регулационната граница, а към уличната регулация навлиза в имота на ищците и намалява лицето на имота им със 155 см, като по този начин се ограничава пълноценното му ползване и е невъзможно използването на собствения им гараж. До построяване на оградата между имотите не е имало ограда, мястото е било открито пространство с общ двоен портал, ползван общо от страните. С построяване на оградата ответниците владеят без основание реална част от имота на ищците, с площ от около 8.13 кв.м. При тези твърдения се иска от съда да признае за установено правото на собственост на В. М. Н. и Н. М. Н. по отношение на завзетата от ответниците реална част от УПИ *, кв. 24 по плана на [населено място], от около 8.13 кв.м, да се осъдят ответниците да им предадат владението върху тази част, както и да се осъдят да премахнат изградената ограда с обща дължина 10.50 м, попадаща в югозападната част на имота на ищците. От своя страна, с отговора на исковата молба ответниците са оспорили твърденията на ищците за височината на оградата с доводи, че същата не надвишава 2.10 м, както и твърденията за завзета част от имота на ищците.

Изложили са съображения, че оградата е построена изцяло в техния имот, на 10-15 см от границата между имотите, установена по тяхно искане от „Кадастър –Монт“ ООД съгласно действащия план на селото. При строежа й през 2019 г. са подменили телената мрежа между гаражите, построени на оградната линия между двата имота, като новата ограда е от улицата навътре до ъгъла на гаража, а от гаража на ищците към дъното на двора е останала старата ограда от телена мрежа.

Окръжен съд – Монтана е приел за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че страните притежават право на собственост върху съседни урегулирани поземлени имоти, като ищците са собственици на УПИ *, а ответниците - на УПИ *, в кв. 24 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен през 1990 г., като двата имота имат обща вътрешна регулационна граница. От приложените по делото нотариални актове се установява придобиване правото на собственост от страните по обстоятелствена проверка - за ищците през 2019 г., а за ответника И. В. И. - през 2011 г., по време на брака му с ответницата Е. Б. И.. Безспорно е установено, предвид признанието на ответниците в отговора на исковата молба, както и от събраните по делото гласни доказателства, че през 2019 г. И. И. е изградил между двата имота ограда с обща дължина от 10.50 м в участъка от гаража им в имота до тротоара на улицата, с конструкция от метални тръби, шина и платна с профилирана ламарина, като е подменена и старата ограда от телена мрежа в участъка между гаражите, а от края на гаражите до дъното на имотите е останала старата ограда от телена мрежа. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, се установява, че между страните е налице роднинска връзка по съребрена линия, като в годините назад, още когато имотите са ползвани от наследодателите им, в лицевата им част не е имало ограда, разделяща двата имота, като входът откъм улицата е бил общ с един голям портал, през който са влизали моторни превозни средства, с две малки порти до него за пешеходен вход. Преди две-три години И. И. направил процесната ограда, при което голямата входна порта е изцяло в неговия имот, а за ищците е останал само 2 пешеходния вход - малка входна врата, през която нямат достъп до гаража, построен в имота им. От показанията на свидетеля П. Г. се установява, че преди да започне строежа на оградата И. И. е извикал служители на кадастъра, за да му дадат оградна линия, с която се е съобразил при изграждане на оградата. Писмени доказателства в тази насока по делото не са представени. Представен е от ищците протокол от 03.08.2020 г. за трасиране и означаване на границите на УПИ *, кв. 24 по плана на [населено място], според който правоспособно лице инж. О. М., въз основа на скица № 273/23.10.2019 г. на Община Бойчиновци, е извършил по искане на ищците трасиране на гранични точки. Протоколът е подписан от ищците, извършилото трасиране лице и кмета на [населено място], но към същия липсва резултатът от трасирането. Назначени и приети са в първата инстанция първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. Според заключението на първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л. А. въз основа на съхранявания в Община Бойчиновци действащ регулационен план за [населено място], одобрен през 1990 г., съществуващата на място ограда между двата имота не е по регулационната граница, а оградата навлиза в УПИ *, но с колко е навлизането не може да се определи точно, тъй като то е в малки размери спрямо мащаба на плана и отстоянията не се отчитат добре. Вещото лице е посочило, че в началото на общата граница откъм улицата, с дължина 10.20 м, е изградена ограда от метални колове и профилирана ламарина с височина 2.10 м, която в началото към улицата навлиза в УПИ *, след което оградата се свързва с ъгъла на гаража, построен в имота на ответниците на границата, който гараж не е отразен в регулационния план. В констативната част на заключението е посочено, че планът на [населено място] няма цифров модел в Община Боайчиновци и няма запазен трасировъчен карнет. Според измерванията на вещото лице, по план разстоянието от жилищната сграда на ответниците, построена на уличната регулационна линия, до регулационната граница между двата имота е 5 м. На място това разстояние до ламарината на оградата е 5.25 м, с което има навлизане в съседния имот с 30 см, като се вземе предвид и дебелината на оградата. В съдебното заседание вещото лице е посочило, че измерванията са извършени с професионален GPS и с рулетка (там където уредът няма обхват), като конкретно относно процесната част от границата, намираща се между две високи сгради, уредът нямал достъп до сателити. Това заключение е оспорено и от двете страни, поради което е назначена повторна експертиза. От заключението на същата, изготвена от вещо лице Е. Н., се установява, че границите на място според изградената ограда и цифровизираната и координирана извадка от действащия кадастрален и регулационен план не съвпадат. Посочена е дължина на оградата от т. 2а до т. 9 на приложената скица - 62.40 м, като оградата попада в УПИ *, както следва - от т. 2а до т. 6 21 кв.м, между т. 6 и т. 7 оградата е изцяло в УПИ *, след което от т. 7 до т. 9 отново навлиза в УПИ * с 5 кв.м и взима от лицето му 1.52 м. В УПИ * има построен на границата гараж, попадащ между точки 6 и 7, в която част оградата е изцяло в имота на ответниците. В заключението е посочено, че цифровизацията е извършена съобразно Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като са посочени и използваните компютърни програми за това и видът на инструмента, чрез който е извършено заснемането.

Приложени са извадка от действащия кадастрален и регулационен план на селото, 3 комбинирана скица и цифрови данни от измерването. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че кадастралната и регулационна граница по действащия план съвпадат, като не е имало затруднения да установи границите по предоставения от Община Бойчиновци действащ план. Въззивният съд е посочил, че възприема така изготвеното заключение като обективно и компетентно дадено, основано на съхраняваните в Община Бойчиновци оригинали на действащите кадастрален и регулационен план на [населено място], при посочване на методите, използвани от вещото лице за цифровизация на плана, инструмента, използван за измерване, както и установените цифрови координати; компетентността на специалиста като геодезист не е спорна по делото, като липсват доказателства, поставящи под съмнение безпристрастността на експерта. Визирал е, че дори и да е налице твърдяната във въззивната жалба връзка на вещото лице с инж. О. М., то последният не е страна по спора, не е назначаван за вещо лице по делото, а изготвеният от него протокол за трасиране на граници от 03.08.2020 г., представен с исковата молба, не установява граници на имота на ищците, съответно не установява релевантни за спора обстоятелства. Съдът е приел, че приложеният от И. И. и Е. И. във въззивното производство протокол от 19.12.2022 г. за трасиране на границите на УПИ *, извършено от правоспособно лице инж. Й. Л. по искане на И. И., също сочи, че границата между процесните имоти не е така, както е на място, като е посочено, че в т. 1, която е на уличната регулация, трябва да бъде 10 см към имот 607, но разстоянията са измерени с линийка по кадастралния план на селото, без данни за конкретни координатни точки, установени от специалиста.

При така установените по делото фактически обстоятелства, въззивният съд е направил следните правни изводи по иска с правно основание чл. 108 ЗС:

Ревандикационният иск е средство за защита вещното право на собственост или на ограничено вещно право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на фактическата власт върху вещта. Обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на ищеца, както и от обема, в който тези права се накърняват. В случая с исковата молба е предявен иск за защита на реална част от имот, надлежно индивидуализирана чрез посочване на границите й - между вътрешната регулационната граница на УПИ * и УПИ * и построена от ответниците, в югоизточната част на имота им, ограда от метални колове и профилирана ламарина, започваща от уличната регулационна линия до предния десен ръб на построена в имота им на регулационната граница сграда, с което се отнемат от лицето на УПИ *, кв. 24 около 155 см, а площта на реалната част е определена на около 8.13 кв.м. При така индивидуализираната реална част от имот, предмет на иска за ревандикация е само площта от собствения на ищците УПИ * от уличната регулационна линия до намиращата се в имота на ответниците сграда на регулационната линия между двата имота, посочена в заключенията на вещите лица като гараж, ненанесен в регулационния план.