Определение № 356 от 03.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 408/2025
- Вид
- Определение № 356
- Подписан
- 03.04.2025
- В сила
- 03.04.2025
- Състав
- Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356 гр. София, 03.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600408 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
Образувано е по жалба от А. С., чрез защитника си адв. П., срещу определение от 18.03.2025г. на Софийски градски съд, НО, 28 с-в, по н.ч.д. № 1554/2025г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на С. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД 545/23г. на ОС - Хасково. В жалбата се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че неправилно е преценено, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО, тъй като осъденият е направил всичко, което зависи от него, за да се поправи и е демонстрирал поведение, което индикира именно за това. В същото време защитникът акцентира, че превъзпитателна дейност с осъдения не се извършва и не се работи по преодоляване на езиковата бариера. Сочи още, че не са преценени с достатъчно внимание и не е отдадена необходимата значимост на данните за личността на осъдения. Моли се за отмяна на определението и постановяване на УПО.
Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за 1 установено следното:
А. С. е осъден по НОХД 545/23г. на ОС - Хасково, като за извършено престъпление по чл. 242 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 ГОДИНИ. Определен е първоначален ОБЩ режим за изтърпяване. Към 18.03.2г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 2 години, 1 месец и 14 дни, като е налице остатък от 1 година, 10 месеца и 16 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения А. С.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като С. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. От друга страна обаче, налице е един немалък остатък, а също така, видно от представената справка, налице е риск от рецидив в размер на 35 точки, който риск, независимо, че е в рамките на ниския такъв, не е намален, а напротив, увеличен е в хода на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – от 32 на 35 точки. Поради това и така констатираният риск от рецидив опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у осъдения. Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран риск от рецидив обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване. Следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които също не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у осъдения С.. По отношение на него са постановявани като награди, а са налични 2 наказания. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че осъденият не полага труд, както и че част от периода на изтърпяване на наказанието е чрез приспадане на времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, през който период с лицата не се провеждат възпитателни мероприятия.
Корекционната дейност не е завършена и са налице сериозни морални и поведенчески дефицити, поради което няма как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок. Видно от изготвеното по 2 отношение на осъдения становище, налице са множество проблемни зони, по отношение на които не е постигнат прогрес, а именно – Начин на живот и обкръжение, умения за мислене и Отношение към правонарушението.
Действително, при осъдения С. са налице и причини от обективен характер за недостатъчната ефективност на възпитателната дейност, свързани основно с езиковата бариера. От друга страна, в доклада е посочено, че комуникацията се извършва с помощта на преводач, като са описани достатъчно детайли за личността и поведението му, че да може да се направи извод, че макар и затруднена, с осъдения се провежда дейност, от която към този момент не се установяват особени резултати. С оглед на това не могат да бъдат споделени доводите на защитата, относно липсата на реална перспектива за работа с осъдения. Дори и да се приеме наличието на слабости в организацията и дейността на ИСДВР и недостатъчен ресурс, предмет на преценка в настоящото производство се явява не това, а данните за личността на осъденото лице и доколко, независимо от всички обективни обстоятелства, същият се е поправил до степен, че да не представлява риск за обществото или този риск да е пренебрежимо малък. От материалите по делото към настоящия момент не може да бъде направен такъв извод, поради което и няма как да се приеме, че са налице всички предпоставки по чл. 70 от НК. По изложените съображения, този въззивен състав приема, че към настоящия момент не може да бъде направен извод, че осъденият се е поправил до степен, която да обезсмисля по-нататъшното му пребиваване в местата за лишаване от свобода. Ето защо молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
Доводите и изводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят изцяло от този въззивен състав, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.03.2025г. на Софийски градски съд, НО, 28 с-в, по н.ч.д. № 1554/2025г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на А. С. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД 545/23г. на ОС Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4