Решение № 601 от 30.12.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Ловеч, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20244310101286 по описа за 2024 година обективно съединени искове с правно основание:чл.225 КТ- 43 801,63 лева; по чл.224 от КТ- 16 431,30, лева и за забава върху главницата по всеки от тях от 31.01.2023г. до 02.05.2024 г. ; и по чл.86 ЗЗД от подаване на иска и от подаване на иска до окончателното изплащане върху всяка от главниците; с възражение за прихващане по чл.104 ЗДД:

Постъпила е искова молба от О. Н. П., ЕГН **********,адрес в ***,чрез пълномощника си адвокат В. П.,кантора и служебен адрес за получаване на книжа и призовки: ***, против: СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" **** представлявано от ****Директор. Пълномощникът на ищцата твърди, че доверителката й имала с ответника СУ „Св. Св.КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр. **** сключен трудов договор от № 499/05.07.2021 година, съгласно който изпълнявала длъжността Заместник Директор по учебната част на СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр.**** с трудово възнаграждение в размер на 6 259,68 лева. Със Заповед № 283/31.01.2023 година на Директора на СУ „СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр.**** договорът й е бил прекратен на основание чл. 238 ал.1 т.10 във вр. с чл.

326 ал.2 от КТ. Със съдебно решение № 123 от 30.06.2023 година по в.гр.д. 250/2023 година на Ловешки Окръжен съд, прекратяването на трудовото правоотношение е било отменено като незаконосъобразно и е била възстановена на заеманата преди незаконното уволнение работа "Заместник-директор по учебната част" в СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" гр.

****. С Определение № 1267 от 20.03.2024 година по гр.д. №3981/2023 година ВКС не допуснал касационно обжалване на решението на въззивната инстанция и решението на ОС гр.Ловеч е влязло в сила. В същото производство пред Районен съд гр.Ловеч твърди да е предявила иск по чл.344 ал.1 т.З от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 15,65 лева „дължимо за времето през което е останала без работа като е уточнила период от 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от до окончателното изплащане.Твърди, че в следствие на признатото за незаконно уволнение е 1 останала без работа за срок от шест месеца, считано от 01.02.2023 година до 02.08.2023 година за срок от шест месеца, но не е предявила иск по чл.344 ал.1 т.З от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, което е в размер на 37 558.08 лева. Изтъква се още, че в същото производство пред Районен съд гр.Ловеч не е предявила иск по чл.344 ал.1 т.З от КТ за присъждане на обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ, който е в размер на 14 307.84 лева.

След прекратяване на трудовото правоотношение твърди, че не е сключвала трудови договори в срок от шест месеца.

В производства без движение са депозирани и съдът съобразява Молба вх.

№12432/07.05.2024г., за анекс Анекс № ДО 01-192 от 10.08.2023 год. към КТД за системата на предучилищното и училищно образование с № Д 01-269/06.12.2022 год., с който е променен чл. 27 и считано от 01.01.2023 година и са били увеличени индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогически персонал в системата на образованието, което в.л. да приложи, при изчислението на обезщетението по чл.225 КТ;

Поправена искова молба с вх.№13279/15.05.2024г., по която се уточнява и, че доверителката й преди, а и след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №

238/31.01.2023 година, на основание чл. 238 ал.1 т.10 от КТ, не е използвала платения си годишен отпуск за 2023 година, който е в размер на 48 дни. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовото й възнаграждение е било 6 259.68 лева Дневното възнаграждение - 298.08 лева. Дължимия размер на платения и неизползван годишен отпуск на доверителката ми според нея за 2023 година за 48 дни е в размер на 14 307.84 лева; уточнителна молба вх.№14441/27.05.2024г., въз основа на която е допуснато изменение на иска по чл.214 ГПК; Молба 9369, по която се изтъква, че с решение от 25.06.2020 година по съединени дела С-762/18 и С-37/19, съдът на ЕС постановир,че незаконно уволнен работник, който по-късно е възстановен на работа от националния съд вследствие на отмяна на уволнението му, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. До постановяване на това решение в годините съдебната практика у нас последователно приема, че работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа след отменено от съда уволнение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа. Разяснява, че в случай на последвало ново уволнение, работодателят не дължи на работника парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период от време. И в двете хипотези съдът изхожда от разбирането, че за този период работникът не е престирал труд, поради което няма право на такъв. В какъвто смисъл е и възражението на ответника. Пълномощникът подчертава, че в посоченото решение, Съдът на ЕС отбелязва, че действията на самия работодател са причината, поради която в периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа работникът не е бил в състояние да работи, съответно да упражни правото си на годишен отпуск. Като изхожда от това разбиране съдът посочва, че този период трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск. Затова работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа със съдебно решение в съответствие с националното право в резултат на отменено уволнение, има право на полагаемия се за този 2 период платен годишен отпуск. Съдът на ЕС уточнява следните хипотези: 1.Работникът има право да получи финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, ако не е ползвал всичките дни годишен отпуск, на които е имал право към датата на прекратяването на трудовото правоотношение;

2.Работникът може да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа, когато е възстановен на работа вследствие отмяна на уволнението му със съдебно решение и 3.Работникът не може да претендира от работодателя право на годишен отпуск за периода, ако от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа е работил на друго място. При такива обстоятелства съответният работник трябва да предяви правото си на платен годишен отпуск за посочения период пред новия си работодател. Пълномощникът изтъква, че въз основа на горното, за доверителката й възниква правния интерес от предявяване на настоящия иск с петитум:

1. Да се осъди ответника да заплати на доверителката й сумата от 43 801,63 лева „представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа за след уволнението за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,считано от 01.02.2023 година до 02.08.2023 година, както и да й заплати законната лихва върху горната сума от датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 282/31.01.2023г. до окончателното изплащане.

2. Да се осъди ответника да заплати на доверителката й сумата от 16 431,30 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 48 дни за 2023 година, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед 282/31.01.2023г. до окончателното изплащане.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131от ГПК. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото, СУ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ", БУЛСТАТ ****, с адрес: ****, представлявано от Директора **** - Атанасова, чрез адв. В. С. Н. адвокат при Ловешка адвокатска колегия, с личен номер от Единния адвокатски регистър 1700011155, с адрес за получаване на призовки и съобщения по делото: ****, като ответник по гражданско дело № 20244430102435 по описа за 2024 г. на Районен съд-Плевен, V граждански състав; в който се моли съда да приеме, че предявените осъдителни искове на основание чл. 225, ал. 3 от Кодекса на труда за заплащане на сума в размер на 37 558.08 лв., представляваща обезщетение за времето, през което О. Н. е останала без работа след уволнението за срок от шест месеца считано от 01.02.2023 г. до 02.08.2023 г., както и да й се заплати законната лихва върху сумата от датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 282/31.01.2023 г. до окончателното изплащане, да бъде осъден ответника да заплати сумата 14307.84 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск в размер на 48 дни за 2023 г., ведно със законната лихва върху окончателното изплащане, са неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят изцяло.

Действително между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № 499 от 05.07.2021 г. Съгласно трудовия договор ищцата О. Н.

П. била назначена на длъжност "Заместник-директор по учебна дейност" с норма 3 преподавателска работа - 144 ч. годишно, с място на работа СУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. ****, с основно трудово възнаграждение в размер на 3600 лева, и допълнително месечно възнаграждение за клас 37%-1332.00 лева. Трудовото правоотношение с О. Н. П. било прекратено със Заповед № 283/31.01.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ с посочени причини: придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е още да се изплатят дължимите обезщетения, а именно - по чл. 220, ал. 1 от КТ за срока на неспазеното предизвестие - 6259.68 лв., както и по чл. 224, ал. 1 от КГ за неизползван платен годишен отпуск 42 дни - 12 519.36 лв., които обезщетения са изплатени напълно на ищцата според нея. Срещу заповедта е подадена искова молба от ищцата и образувано гр.д. № 183/2023 г. по описа на Районен съд Ловеч. Постановено е решение № 174/12.05.2023 г., с което предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225. ал. 1 от КТ са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Решението е отменено с Решение № 123/30.06.2023 г. по в.гр.д.

№ 250/2023 г. на Окръжен съд Ловеч. Мотивите на ЛОС са. че ищцата е освободена на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от предишното си трудово правоотношение като директор на СУ "Св. св. Кирил и Методий" **** със Заповед № РД-12-321 от 05.07.2021 г. на Началник на РУО Ловеч, считано от 05.07.2021 г. Една година по-късно пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната с Разпореждане № ********** от 18.07.2022 г. ЛОС приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да е възникнало след сключване на трудовия договор, по чл. 10б трудовото правоотношение може да е след придобиване и упражняване на правото, а по чл. 10б ако при възникване на правоотношението служителят вече е придобил и упражнил право на пенсия. Т.е.

Действащите разпоредби на КТ не предвиждат възможност за прекратяване на трудовия договор с работещ пенсионер ако договорът е сключен след придобиване на право на пенсия на осигурителен стаж и възраст, като самото реализиране на това право и получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст е по време на действие на този трудов договор (в случая около една година след сключването на договора). Без значение при действащата нормативна уредба е дали към момента на прекратяването лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това, правилно ЛОС е приел, че Заповедта за прекратяване на трудовия договор следва да бъде отменена като незаконосъобразна. О. Н. П. е възстановена на заеманата преди работа "заместник директор по учебната част", считано от датата, на която се яви на работа, но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението. Училището е осъдено и да заплати обезщетение по чл. 225, ал.