Определение № 1196 от 09.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1196 гр. Стара Загора, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500649 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „Ф.и.“ ЕАД против разпореждане № 896 от 18.08.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 575/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против И. С. А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Претендира разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „Ф.и.“ ЕАД гр.С. срещу И. С. А. от с. Г., *** за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 578,69 лв. - главница; 67,42 лв. за договорна лихва е 551,45 лв. лихва за забава за периода от 25.10.2016 г. до 03.08.2023 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски заем от 19.09.2016 г., задълженията по който са цедирани съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.07.2017 г. С разпореждане № 845 от 14.08.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от получаване на съобщението доказателства за наличието на материалноправното основание, от което заявителят черпи права. Указано е, че при неизпълнение на указанията съдът 1 ще откаже издаване на заповед за изпълнение. С молба от 17.08.2023 г. заявителят е взел становище по указанията, а именно, че не дължи изпълнението на указанията, тъй като те са в нарушение на чл.410, ал.2 и 3 ГПК. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение. Отказът е обоснован със задължението на съда служебно да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала, както и дали сключеният договор с потребителя не съдържа неравноправни клаузи или е налице обоснована вероятност за това. Приел е, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички приложения и изменения, както и общите условия, ако има такива. Тъй като заявителят не е изпълнил дадените указания, първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК.

Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката се дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително.

В случая заедно със заявлението е представен договор на паричен заем, сключен с длъжника, както и общите условия към него, при което за заповедния съд не е съществувала пречка да изпълни задълженията си по чл.

411 ГПК, в т.ч. и да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала, както и дали сключеният договор с потребителя не съдържа неравноправни клаузи или е налице 2 обоснована вероятност за това. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК. Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а вече възникналото се придобива от друго лице. Това лице (цесионер) не става и страна в правоотношението между цедента и длъжника. Длъжникът по вземането пък не е страна по цесията, поради което договорът не би могъл да съдържа неравноправни за него клаузи. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е указал на заявителя да представя доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 896 от 18.08.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 575/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3