Решение № 6 от 21.02.2024, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Г.Т., 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20233220200232 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано е по жалба на Е. И. Ж., ЕГН ********** , с адрес: гр. В., ул. „Н.юм.” № 3, ет.1 срещу Електронен фиш Серия К, № 8224848 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Д., с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал.4, във вр, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Жалбоподателят е нередовно призован, по делото липсва върнат отрязък от призовка, явява се лично в съдебно заседание, не се представлява, без претенции за нередовното призоваване.

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице съответно е допустима.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Жалбоподателят твърди, че електронния фиш не съдържа задължителните реквизити в съдържанието си – не е ясно кои са нарушените разпоредби, наложената санкция, не посочване на точно и ясно мястото на извършване на нарушението, посоката на движение на контролираното превозно средство. Твърди се, че липсва яснота по отношение на техническата изправност на техническото средство, с което е била установена скоростта на движение на автомобила, както и критерии за максимално допустимата скорост. Твърди се, че не е изяснено дали разрешената 1 максимална скорост на движение в съответния пътен участък е била определена с пътен знак, поради това че автомобилът се е движил в населено място, както и че не е отразено в електронния фиш дали е бил приспаднат толеранса от минус 3км/ч.

Въззиваемата страна е редовно призована, не се явява в откритото съдебно заседание, не се представлява.

Не е постъпило становище по отношение на направената и депозирана жалба.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 11.10.2023г. в 16:04 часа в обл. Д., общ. Г.Т., с. К. по ул. „Ч.” до бивша бензиностанция „Петрол”, в посока от с. К. към гр. Г.Т. и от гр. Г.Т. към с. К., жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Ню Бийтъл“ с рег. № В 1133 НМ, със скорост на движение от 70 км/ч, установена от приложените по делото доказателства, при разрешена скорост от 50 км/ч, съответно при отчетен толеранс от 3км/ч, скоростта на движение е 67 км/ч, така както е посочено и в ЕФ. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено със стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС тип ARH CAM S1 с идентификационен номер 120ccd6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 70 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 67 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч.

За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, против жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш Серия К №8224848, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4, във вр, ал.1, т.2 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена, въз основа на събраните по делото и непротиворечиви доказателства:

От приложеното копие на часови график с рег. № 265р11014/10.10.2023, се установява часовия диапазон и мястото, на което е било разположено съответното техническо средство.

От Протокол от проверка № 038-СГ-ИСИС/31.03.2023 г. се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идентификационен номер 120ccd6 е преминало последваща периодична проверка от 30.03.2023 до 31.03.2023 г. със заключение, че същото съответства с одобрения тип, 2 както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. с рег. № 265р11193/12.10.2023 г. се установява, че на дата 11.10.2023 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 120ccd6 е заснела статични изображения с начален час на работа 13:30 ч. и краен час на работа 16:30 ч. и с място на контрол обл. Д., общ. Г.Т., с. К., ул. „Ч.” до бивша бензиностанция “Петрол, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. Като за посока на движение на контролираните МПС са посочени и двете посоки.

От приложения към преписката снимков материал се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № В 1133 НМ е била 70 км/ч, а заснемането е било извършено на 11.10.2023 г. в 16:04 часа. Посочени са и точни GPS координати с местоположението на камерата.

От справка за нарушителя/водача се установява, че същият е извършил процесното нарушение при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6822300/ 08.03.2023г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Д.; мястото – обл. Д., общ.

Г.Т., с. К., ул. „Ч.”, до бивша бензиностанция “Петрол” в посока от с. К. към гр. Г.Т. и от гр. Г.Т. към с. К.; датата – 11.10.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 16:04 часа; регистрационният номер на МПС В 1133 НМ; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Е. И. Ж. с ЕГН - **********.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 70 км/ч при ограничение от 50 км/ч с допуснат толеранс от 3км/ч, съответно с превишена скорост от 67 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.

С оглед на това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото ЕФ, от който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.

С ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет 3 страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Съответно възражението на жалбоподателя, за непосочването на знак, с който да се обозначи ограничението е неоснователно, тъй като от ЕФ, както и приложените по делото писмени и веществени доказателства е видно, че нарушението е извършено в населено място, където ограничението на скоростта е 50 км/ч. Неоснователно е възражението, че не е установено по делото каква е била разрешената максимална скорост на движение в процесния пътен участък. Както от словесното описание на нарушението, така и от правната му квалификация по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е наказан за това, че от обективна страна е управлявал МПС с превишена скорост от 17 км/ч в населено място, където на водача е било забранено да превишава 50 км/ч. В тази връзка налице е пълно съответствие между приетите за установени от АНО факти и правната квалификация на деянието. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, съответно ако за жалбоподателя е останало неясно какво наказващият орган е приел да е било действалото ограничение на скоростта на движение в процесния пътен участък, то това не се дължи на порок в съдържанието на ЕФ. Никъде не се твърди - нито при словесното описание на нарушението, нито предвид правната му квалификация, разрешената максимална скорост на движение да е била сигнализирана с пътен знак. Щом липсват такива твърдения, то не е ограничено или затруднено правото на жалбоподателя да бъде запознат и да се защитава срещу едно ясно административно обвинение. В протокола за използване на Автоматизирано техническо средство или система е удостоверено, контролът е осъществяван на същото място и при действие на посоченото ограничение на скоростта.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не е надлежно индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. Посочено е в електронния фиш, че деянието е осъществено в обл. Д., общ. Г.Т., с. К., ул.

„Ч.”, до бивша бензиностанция “Петрол” в посока от с. К. до гр. Г.Т. и от гр.

Г.Т. към с. К.. Така направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място. В протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е удостоверено, че именно тази е била посоката на движение на контролираните превозни средства при заснемането и установяване на процесното нарушение на жалбоподателя.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение 4 по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което е наказан.

От обективна страна на 11.10.2023 г. в 16:04 часа в обл. Д., общ. Г.Т., с.

К. по ул. “Ч.” до бивша бензиностанция “Петрол”, в посока от с. К. към гр.

Г.Т. и от гр. Г.Т. към с. К., жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Ню Бийтъл“ с рег. № В 1133 НМ, като се е движил със скорост от 70 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение.

Доказва се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя.

Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение в 16:04 часа на 11.10.2023 г. със собствения му лек автомобил с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго лице съгласно правото му по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно приложение на закона.