Решение № 41 от 16.01.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кърджали, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100916 по описа за 2023 година

Предявени са от З. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********** против „АСАР 2022“ ЕООД, ЕИК 206928100 гр. Кърджали, бул. “**********, обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за отмяна на уволнението на ищцата извършено на 18.05.2023 г. на основание чл. 71, ал.1 от КТ и за възстановяване на заеманата преди това длъжност „************“.

Ищцата твърди, че е заемала длъжност „************“ при дружеството ответник по сключен между страните трудов договор. Излага, че в договора е включена клауза за изпитване, която е недействителна, поради което иска отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „АСАР 2022“ ЕООД, призован по чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба и не взема становище по делото.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените за процесуално допустими и основателни, като съображенията за това са следните:

Установява се от представения по делото трудов договор, че на 28.06.2022 г. между ищцата З. Д. Б. и „МЕАЦА 2016“, ЕООД е сключен трудов договор за длъжността „************“, с работно място гр. Кърджали, кв. „**********, като в договора е включена клауза за изпитване със срок от шест месеца. Към датата на сключване на договора посоченият хотел е стопанисван от „МЕАЦА 2016“, ЕООД , факт който се установява от самия договор. От представената по делото справка за регистрирани трудови договори е видно, че на 10.11.2022 г. ищцата е сключила нов трудов договор с дружеството ответник „АСАР 2022“ ЕООД за същата длъжност „************“, което се установява от посочения код по НКПД, като трудовият договор с „МЕАЦА 2016“, ЕООД е прекратен. Тоест, макар да не фигурира по делото като отделен документ сключен между страните трудов договор, съдът намира за доказано твърдяното от ищцата трудово правоотношение, което е 1 прекратено на 18.05.2023 г. В тази връзка следва да се изтъкне, че според чл.62, ал. 1 КТ е предвидената писмена форма за действителност на трудовия договор, от което се извежда, по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, че доказването на трудовото правоотношение не може да се осъществи чрез свидетелски показания, освен ако не са налице основанията на чл. 165, ал.

1 ГПК. Следва да се има предвид обаче, че за да е спазена писмената форма насрещните волеизявления могат да бъдат материализирани както в един общ писмен акт - документ, така и поотделно, в който смисъл е решение № 410 от 27.06.1990 г. по гр.д. № 326/1990 г. на ВКС, III г.о. В случая ищцата твърди, че е подписала декларация, че е съгласна да продължава изпълнението на трудовия договор, който е била сключила с „Меаца 2016“, ЕООД при първоначалните условия и за същата длъжност „************“ с дружеството ответник. Въпросната декларация е останала при ответника и не се намира у ищцата.

Декларацията и трудовото досие са изискани от ответника, който, предупреден за последиците на чл. 161 ГПК, не ги представя. При това положение за доказването на трудовото правоотношение са от значение съдържащите се в други документи изявления, установяващи съдържанието на договора. Трудовият договор по правната си същност е диспозитивен документ, поради което съществуването на трудовото правоотношение може да се установи в т.ч. и чрез волеизявлението на работодателя за възникването му, адресирано до НАП, НОИ и други държавни органи, в които смисъл е приетото с решение № 943 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 4902/2008 г. на ВКС, IV г.о.

Твърденията на ищцата, че през ноември 2022 г. хотелът и ресторантът в него са отдадени под наем на ответника „АСАР 2022“ ЕООД, с който на 11.11.2022 г. ищцата е подписала декларация, че е съгласна да продължава изпълнението на трудовият договор, който е била сключила с „Меаца 2016“, ЕООД при първоначалните условия и за същата длъжност „************“, се установят както по реда на чл. 161 ГПК, така и от показанията на свидетеля Т., които съдът кредитира изцяло. Макар работодателят формално да е променен ищцата е изпълнява една и съща работа, в едно и също предприятие, на едно и също работно място. Тя е работила като „************“ в хотел „МЕАЦА“ От представените по делото медицински документи се установява, че през месец май 2022 г. ищцата излязла в отпуск по болест в периода от 04.05.2023 г. до 17.05.2023 г., поради патологична бременност. При извършена справка в сайта на НАП-Кърджали ищцата установила, че считано от 18.05.2023 г. работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, което твърдение се подкрепя от съвкупната преценка на доказателствата по делото.

При това положение в тежест на работодателя, който е процесуално пасивен, е да установи законността на уволнението. Според чл. 70, ал. 5 КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Съдебната практика, константно приема, че трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа. Предвидената в чл. 70, ал. 5 КТ еднократност на клаузата за изпитване цели да бъдат защитени правата на работника, с оглед възможността за прекратяване на трудовото правоотношение без мотиви, предизвестие и закрила по чл. 333 от КТ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията, развити в решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г. на ВКС, III, г.o., че ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател. В разглежданата хипотеза след като трудовата функция на ищцата се е запазила непроменена, обстоятелството, че формално е сключен нов трудов договор с нов работодател, който е поел стопанисването на хотела, в който е работела ищцата, сочи на извод за 2 недействителност на договорената повторна клауза за изпитване. Този извод се подкрепя и по съображения, че чл. 70, ал. 5 КТ визира работа в едно и също предприятие, а предприятието на търговеца е различно от неговата юридическа личност. Според чл. 15, ал.1 ТЗ предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като то може да бъде обект и на прехвърлителна правна сделка, а § 1, т. 2 от ДР на КТ пък дефинира предприятието като: „всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд“. В случая предприятие е по смисъла на закона се явява хотелът, в който ищцата е полагала труд като ************.

Ето защо и клауза за изпитване за тази трудова функция може да се договори само веднъж, като всяка следваща договорка е недействителна.

Недействителността на повторно договорената клауза за изпитване обусловя незаконосъобразност на наложеното уволнение. Следователно предявените искове следва да бъдат уважени.

При този изход на правния спор, право на разноски има ищцата, като разноските възлизат на сумата от 780 лева – разноски за адвокат.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ, уволнението на З. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********, извършено на 18.05.2023 г., от ответника „АСАР 2022“ ЕООД, ЕИК 206928100 гр.

Кърджали, бул. “**********, на основание чл. 71, ал.1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, З. Д. Б., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „************” в „АСАР 2022“ ЕООД, ЕИК 206928100

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "АСАР 2022“ ЕООД, ЕИК 206928100 да заплати на З. Д. Б., ЕГН ********** сумата 780 (седемстотин осемдесет) лева разноски за адвокат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3