Решение № 1981 от 21.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1981 гр. Пловдив, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330204557 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG16022022/5800/Р8 – 150/ 21.07.2022 г., издадено от ** отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на С. Д. В. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение по чл.

179, ал. 3а ЗДвП .

С жалбата и в съдебно заседание, действащ чрез пълномощника си адв. Н., жалбоподателят поддържа конкретни възражения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното постановление, като моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – юр.

В. оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

На 16.02.2022 г., в 16,37 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно – пропускателен пункт Илинден, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № **, вид влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, брой оси – 5, управлявано от жалбоподателя В..

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 03.02.2022 г. в 17,31 часа, горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ с рег. № **, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Цитираното превозно средство е засечено на 03.02.2022 г. в 17,31 ч. по път А – 1, км. 118 + 599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Като място на нарушението е посочен път А – 1, км. 118+ 599, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.

1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

С оглед горното е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя В., като на 16.02.2022 г. е съставен от свид. И. С. АУАН за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Актът е връчен на В. в деня на съставянето му, като същият го подписал без възражения. Такива били депозирани в срока по чл. 44 ЗАНН, но били счетени за неоснователни, поради което било издадено и процесното Наказателно постановление. С обжалвания акт, административно наказващия орган счел, че В. следва да бъде санкциониран за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

2

В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан актосъставителя, който макар и да не помнеше конкретния случай потвърди изложените в АУАН констатации. Отделно от това, актосъставителя С. сподели и какво включва проверката по установяване на твърдяното административно нарушение, като по отношение установяване авторството на същото, свидетелят посочи, че не се изследва въпроса кой е управлявал, съответно е бил водач на процесното ППС на датата на която същото е засечено да се движи по пътищата на страната без заплатена тол такса. Съдът кредитира показанията на свид. С., доколкото същите са логични, последователни и добросъвестно дадени. Що се отнася до събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира същите, тъй като са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно - наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на 3 всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953г.,съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по 4 възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай.

С разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидено, че "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. " Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП): "тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. "

В същото време нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗП предвижда, че "тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. " С разпоредбата на чл.

10б, ал. 4 от ЗП е посочено как се определя размера на дължимата тол такса, а с тази на чл. 10б, ал. 4а, изр. I от ЗП, че отговорността при неправилно 5 декларирани данни в маршрутната карта е на собственика или на ползвателя.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП: " такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. "

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП: "Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. "