Решение № 68 от 22.07.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Елена, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100026 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „С.И.Г.“ ООД гр. С. представлявано от Н.И.Г., чрез адв. Н. К., против Г. К. Т. от с. С.С., общ. З..

В същата се твърди, че на 26.07.2018 г. между страните бил сключен Договор за наем на земеделски земи № ВТ2041. Ищецът имал качеството на наемодател, а ответникът имал качеството на наемател. Предмет на договора били земеделски земи с обща площ 113.845 дка и същият бил сключен за пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си и предал на ответника фактическата власт върху имотите - предмет на договора. Дължимото годишно наемно плащане било в размер на 366.05 евро, като всички дължими суми следвало да се заплащат в лева по централния курс на БНБ. Поради това дължимото годишно наемно плащане в българска валута било в размер на 715.93 лв. Падежът на задължението бил 31 август на съответната стопанска година. Общият размер на наемните плащания за петте стопански години бил 3579.65 лв., която сума не била заплатена от ответника на ищеца.

Ищецът твърди, че на 30.07.2019 г. между страните бил сключен Договор за наем на земеделски земи № Р0831. Предмет на договора били 1 земеделски земи с обща площ 207.146 дка и същият бил сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. Ищецът изпълнил задълженията си и предал на ответника фактическата власт върху имотите - предмет на договора. Дължимото годишно наемно плащане било в размер на 1242.88 лв., което било платимо на падежа в срок до 31.12.2019 г. Ответникът не заплатил дължимата сума по договора.

На 27.10.2023 г. страните сключили споразумение, с което ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията на ищеца по посочените два договора за наем, с което давността за вземанията била прекъсната и било уговорено падежът на задълженията по посочените договори да бъде 01.10.2022 г.

На 07.08.2023 г. страните сключили ново споразумение, с което ответникът отново безусловно и неотменимо признал всяко едно от вземанията на ищеца по посочените договори за наем, с което давността за вземанията била прекъсната, като падежите на задълженията по посочените договори бил променен на 31.01.2024 г. Освен това, в чл. 3 от споразумението от 07.08.2023 г. страните постигнали съгласие за срок от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по двата договора за наем, ответникът да заплати на ищеца годишна лихва (договорна) в размер на 3%.

Ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В Районен съд – Елена било образувано ЧГД № 427/2024 г., по което съдът издал заповед за изпълнение в полза на ищеца за претендираните суми за главница и договорна лихва, както и били присъдени разноски в общ размер 584.70 лв. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и по тази причина ищецът предявил иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „С.И.Г.“ ООД моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Г. К. Т., че последният му дължи следните суми:

1. сумата 3579.65 лв., представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и 2

Споразумение от 07.08.2023 г. към него;

2. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;

3. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;

4. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;

5. сумата 64.43 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г.;

6. сумата 42.96 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 715.93 лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2022 г. до 09.10.2024 г.;

7. сумата 1242.88 лв., представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г.

3 към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него;

8. сумата 111.86 лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 1242.88 лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., Споразумение от 27.10.2021 г. към него и Споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г., ведно с годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата 3579.65 лв. и главница 1242.88 лв., считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане,

Претендира направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Г. К. Т., чрез адв. М. Г.. В същия ответникът оспорва предявения иск като частично неоснователен. Признава, че между страните съществуват търговски отношения по силата на сключени два договори за наем на земеделска земя, а именно: Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2018 г., сключен за пет стопански години, и Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019 г. за стопанската 2019/2020 г. Счита, че претенциите на ищеца за заплащане на наемна цена за стопанската 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2018 г. и претенцията му за заплащане на наемна цена за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019 г. са погасени, поради настъпила погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. На следващо място, счита, че претенцията на ищеца относно дължима договорна лихва е неоснователна, тъй като допълнителните споразумения към договорите за наем не следват тяхната форма, а именно писмена с нотариална заверка на подписите и не са вписани в имотния регистър. Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът „С.И.Г.“ ООД не се представлява.

Постъпило е становище от неговия пълномощник адв. Р. Т., от което е видно, че последният поддържа депозираната искова молба. Излага подробни съображения по същество на спора. Моли съда да уважи предявения иск и да 4 му присъди направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника адв. М. Г..

В съдебно заседание ответникът Г. К. Т. не се явява и не представлява, като не депозира и писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър, ищецът „С.И.Г.“ ООД е със седалище и адрес на управление в гр. С. и е вписан в Търговския регистър, като се представлява от Н.И.Г., В.С.Г. и Л.В.З..

Видно от Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г., същият е сключен между ищеца „С.И.Г.“ ООД, действащ в качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т., действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 113.845 дка, находящи се в землището на с. Ново село, общ. В.Т., в землището на с. Каранци, общ. Полски Тръмбеш и в землището на гр. Дебелец, общ. В.Т., за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. до 30.09.2023 г. Ищецът се задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 366.05 евро за всяка една стопанска година в срок до 31 август. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева, по централния курс на БНБ към датата на падежа на плащане на съответната наемна вноска.

От Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г. се установява, че същият е сключен между ищеца „С.И.Г.“ ООД, действащ в качеството на наемодател, и ответника Г. К. Т. като земеделски производител, действащ в качеството на наемател, съгласно който първият предоставил на втория за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 207.146 дка, находящи се в населени места, прилежащи към Община Борово, Община Бяла, Община И.о и Община Русе, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Ищецът се 5 задължил да предаде земеделските земи – предмет на договора за наем в състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване. Ответникът се задължил да заплати на ищеца наемна цена в размер на 1242.88 лв. в срок до 31.12.2019 г. В чл. 8 от сключения между страните договор било отбелязано, че всички дължими суми ще се заплащат в български лева.

От Споразумение от 27.10.2021 г. се установява, че страните сключили такова във връзка с Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., поради това, че ответникът не изпълнил задължението и не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за четири стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., както следва: по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г. в размер на 715.93 лв. за всяка една стопанска година, а по Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г. в размер на 1242.88 лв. Ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от посочените вземания. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде променен на 01.10.2022 г.

Видно от Споразумение от 07.08.2023 г., същото е сключено между страните по повод Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г. и Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г., тъй като ответникът не изпълнил задължението си и не заплатил на ищеца дължимата наемна цена за пет стопански години, а именно: 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както следва: по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2041/26.07.2018 г. в размер на 715.93 лв. за всяка една стопанска година, а по Договор за наем на земеделска земя № Р0831/30.07.2019 г. в размер на 1242.88 лв. Ответникът безусловно и неотменимо признал всяко едно от посочените вземания за всяка една стопанска година. Освен това, страните постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде променен на 31.01.2024 г. На последно място, същите се договорили ответникът да заплати на ищеца договорна годишна лихва в размер на 3% върху наемната цена за всяка една стопанска година, считано от падежа, посочен в б. „А“ от договора, до окончателното й погасяване.

Разпечатката съдържа 36 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f9ad04a3-0eb6-45cb-953c-cf1c6c282f29