Определение № 1856 от 05.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1856 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501534 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274,ал.2 във вр.с чл.407,ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на Прокуратура на Република България против разпореждане № 17714/13.07.23г.,постановено по гр.д.№ 17238/22г.по описа на ПдРС,с което е разпоредено да се издаде в полза на молителя- В. Н. Б. изпълнителен лист за присъдените с решението на ПдОС суми и разноски.

В частната жалба се изтъкват съображения,че атакуваното разпореждане е неправилно като постановено в противоречие на чл.405,ал.1,пр.1 от ГПК и се иска отмяната му и обезсилване на издадения изп.лист.

Ответникът по частната жалба– В. Н. Б. чрез пълномощника си адв.П.Д. е изразил становище за основателност на същата в писмен отговор,депозиран на 15.08.23г.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.407,ал.1 от ГПК,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 17238/22г.по описа на ПдРС е образувано по искова молба на В. Н. Б. против Прокуратура на Република България с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ с цена на иска 7000лв.С решение № 1168/17.03.23г.,постановено по делото,ПдРС е отхвърлил предявения иск.

Решението е обжалвано пред ПдОС с въззивна жалба.По образуваното в.гр.д.№ 1100/23г.въззивният съд е постановил решение № 867/23.06.23г.,с което частично е отменил първоинстанционното решение и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1

5000лв.от претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди и го е потвърдил в частта,с която е отхвърлен иска за разликата над 5000лв.до пълния предявен размер.В решението е записано,че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.Делото е върнато на ПдРС.

Със заявление от 11.07.23г.ищецът е поискал от ПдРС да му бъде издаден изпълнителен лист,доколкото в решението на ПдОС е записано,че същото е окончателно.

С атакуваното разпореждане № 17714/13.07.23г.ПдРС е приел,че постановеното по делото решение е влязло в законна сила и няма пречка да се издаде изп.лист за присъдените с решението суми и разноски,като е разпоредил издаването на изп.лист.Изпълнителният лист е издаден на същата дата-13.07.23г.

Частната жалба е депозирана в съда на 03.08.23г.и в нея се посочва,че решението на ПдОС не е окончателно и същото е обжалвано с касационна жалба пред ВКС.Частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.243 от ГПК,според която срещу държавата,държавните учреждения,(към които се отнася и Прокуратурата),и лечебните заведения по чл.5,ал.1 от ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Разпоредбата на чл.406,ал.1 от ГПК задължава съда да извърши проверка дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане,като с постановяването на самото разпореждане съдът удостоверява,че е извършил проверката.Към момента на постановяване на разпореждането и с оглед отбелязването в решението на ПдОС,че същото е окончателно,районният съд е преценил,че е налице редовен от външна страна акт-влязло в сила съдебно решение,което удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.Тази преценка обаче е била неправилна,тъй като решението на въззивния съд,независимо от записаното в него,е подлежало на обжалване и е било обжалвано с касационна жалба,подадена от Прокуратурата на Република България,но касационната жалба е била депозирана на 01.08.23г.,след постановяването на атакуваното разпореждане и издаването на изп.лист.

Към момента на подаване на частната жалба-03.08.23г.делото е било висящо-по същото е постъпила касационна жалба.

Междувременно обаче,в хода на администрирането на частната жалба и до постъпването в ПдОС на 07.07.24г.,ВКС се е произнесъл по постъпилата касационна жалба,като с определение № 2462/21.05.24г.не е допуснал касационно обжалване на решението на въззивния съд по в.гр.д.№ 1100/23г.в обжалваната му част.Това определение е окончателно и с него решението на ПдРС е влязло в сила на 21.05.24г.

Настоящата инстанция,като съобразява и фактите,настъпили след подаването на частната жалба,а именно-влизането в законна сила на решение № 1168/17.03.23г.на ПдРС,намира атакуваното разпореждане за правилно.Актът,въз основа на който се иска издаването на изп.лист е редовен от външна страна-решението е влязло в сила и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Ето защо въззивната инстанция намира,че не е нарушена и разпоредбата на

2 чл.243,ал.2 от ГПК,на която се позовава частния жалбоподател.

С оглед на гореизложеното правилно ПдРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист,поради което обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17714/13.07.23г.,постановено по гр.д.№ 17238/22г.по описа на ПдРС, с което е разпоредено да се издаде в полза на молителя изпълнителен лист за присъдените с решението на ПдОС суми и разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3