Решение № 817 от 24.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Пловдив, 24.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330112195 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. П. П., ЕГН ********** против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, а при условията на евентуалност – да се прогласи нищожност на клаузите по чл. 8 и чл. 3, ал. 7 от договора – за дължимост на неустойка и възнаградителна договорна лихва.

Твърди се, че на 29.11.2022г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 800 лева, при годишен процент на разходите 48.323 %, с месечен лихвен процент: 3.330 %, с посочена обща сума за плащане: 939.01 лева, на девет месечни вноски, всяка в размер на 104.33 лева, с падеж: 29.08.2023 г.

Съгласно чл. 6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с гарант /и, отговарящи/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

В случай на неизпълнение от страна на заемополучателя на уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или в случай, че представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1и т. 4 от ОУ, същият дължал неустойка в размер на 689.99 лева, която следвало да заплати разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се прибавяла месечната вноска за неустойка.

Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба, ищцата е заплатила сумата в общ размер на 543.97 лева.

1

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради невключване в ГПР на неустойката, което води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се сочи, че отразеният ГПР не е действителният такъв. Освен това се твърди, че в договора не е посочено кои точно разходи се включват в ГПР.

На следващо място, се оспорват разпоредбите, предвиждащи заплащането на неустойка и възнаградителна договорна лихва.

Ето защо счита, че поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен.

Предвид изложеното, ищецът моли за прогласяване нищожността на Договора за паричен заем от ***, в условията на евентуалност - на клаузите по чл. 8 и чл. 3, ал. 7 от Договора за дължимост на неустойка и на договорна възнаградителна лихва.

Относно недължимостта на неустойката се излагат аргументи, че същата е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Сочи, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция в размер на 689.99 лева била загубила присъщата си обезщетителна функция, доколкото била 86.24 % от заетата сума в размер на 800 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорно задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението.

Относно недължимостта на възнаградителната лихва се излагат аргументи, че същата е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Твърди се, че договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което представлявало нарушаване на добрите нрави.

С оглед изложеното, се моли за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, а при условията на евентуалност– да се прогласи нищожност на клаузите по чл. 8 и чл. 3, ал. 7 от договора – за дължимост на неустойка и възнаградителна договорна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че на 29.11.2022 г., на ищцата й е предоставен екземпляр от СЕФ, чрез който й е предоставена изискуемата преддоговорна информация относно сключването на договора, като на същата дата ищцата е подала молба за заем № *** до ответното дружество, от която молба се установявало, че ищцата се е запознала предварително, разбира и безусловно приема ОУ на дружеството.

След оценка и одобрение на подадената от ищцата искане за заем, на 29.11.2022 г. между страните бил сключен договор за заем, за сумата в размер на 800 лева, които да бъдат върнати на 9 броя месечни погасителни вноски, с месечен лихвен процент 3.330% и ГПР в размер на 48.323 %. Заемната сума била предадена на ищцата в брой, чрез РКО.

Сочи, че по процесния договор за заем, ищцата е извършила четири плащания в общ размер на 724.97 лева, като към настоящия момент всички вноски по кредита са изцяло падежирали.

Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за неустойка. Ищцата знаела за условията на дружеството за обезпечаване на заема, подробно описани в СЕФ, като по този начин същата била предварително запозната с последиците от непредставянето на обезпечение, при което е имала възможност да прецени дали да сключи договора. Посочва, че при сключване на договора страните са действали в рамките на свободата на договаряне, като неустойката не излизала извън присъщите й функции. Твърди да са спазени изискванията на ЗПК, доколкото договорът имал за предмет потребителски кредит. Неустойката съставлявала разход, който ищецът следвало да заплати при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение.

2

Твърди, че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена, доколкото била съобразена с параметрите, посочени от ищеца в молбата за кандидатстване за заем. С оглед тези обстоятелства, в договора бил уговорен размер на неустойката, съобразен с индивидуалните потребности и възможности на ищеца.

Поддържа, че уговорената неустойка притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и, че същата е валидна и индивидуално уговорена.

Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 3 от Договора за договорната лихва. В тази връзка излага, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран за целия срок на договор.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за потребителски кредит, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до недействителност, респ. по евентуалните искове – твърдените предпоставки за нищожност на клаузите за дължимост на неустойка и на договорна възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и нарушение на материалния закон.

Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск за основателен и доказан, по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан Договор за паричен заем № ***, по който предоставената сума е усвоена, с ГПР 48.32 %, с месечен лихвен процент – 3.330 %; че в чл. 8 от Договора е уговорена неустойка в размер на 689.99 лева, дължима при непредставяне на обезпечение. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 12583/05.11.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем № *** към искане № *** се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 800 лева. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като месечния лихвен процент по заема е 3.300 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.323 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 9 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 939.01 лева.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от договора, страните са уговорили, че с подписването му, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не 3 предостави договореното в чл. 6, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 689.99 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Креди Йес“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.