Решение № 123 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора ИРИНА АСПАРУХОВА като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20251000600324 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Образувано е по молба на адв.Б. Б. - защитник на подсъдимия С. Н. А., до САС за възобновяване на наказателно дело - НОХД №16683/24г. по описа на СРС, НО, 109 с-в, в частта, с която съдът при одобряване с протоколно определение от 12.02.2025 г., на споразумение между прокурора, осъденото лице и защитника на осъдения А. - адв.Б., след решаване въпроса по чл.23 ал.1 НК е определил общо наказание за извършени две престъпления по чл.270, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК, в размер на 1 година „лишаване от свобода“, които е постановил да бъдат изтърпени ефективно при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС.

В искането са изложени следните релевантни факти:

С Определение от 12.02.2025 г., по НОХД №16683/24г. по описа на СРС, НО 109 с-в, съдът е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - София и защитника на подсъдимия, който се признал за виновен по повдигнатите му две обвинения. С определението съдът е одобрил наложеното му наказание при условията на чл. 54 НК от 1 (една) година „лишаване от свобода“, за престъплението по чл.270 ал.1 НК и от 6(шест) месеца за престъплението по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК, след което със споразумението му е било определено по чл.23 НК едно общо най- тежко наказание измежду двете, т.е. 1 (една) година „лишаване от свобода“, което е одобрил да бъде изтърпявано ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС. Определението е влязло в сила на 12.02.2025г. и не подлежи на обжалване.

В искането на защитника се твърди, че съдебният акт, по отношение на определения режим на изтърпяване е бил постановен в нарушение на разпоредбите на материалния закон.

1

Според защитата, не е налице основанието на чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС, на което се е позовал съдът, когато е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, доколкото наложеното наказание със споразумение №1287/09.12.2022г. по НОХД №3187/2022г., от 8 (осем) месеца лишаване от свобода, не е било изтърпявано ефективно (било е отложено за срок от 3 (три) години на основание чл.66 ал.1 НК и липсват данни да е приведено в изпълнение по чл.68 НК), а наложеното общо наказание, определено измежду НОХД № 3220/2024 г. по описа на СРС, НО 22-ри с-в, НОХД № 8645/2023 г. по описа на СРС, НО, 122-ри с-в и НОХД № 16683/2024 г. по описа на СРС НО 109-ти с-в, от 1 (една) година „лишаване от свобода“, все още не е изтърпяно. Според защитникът и не са налице условията за приложение на чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ ЗИНЗС, доколкото никое от наложените наказания за извършено умишлено престъпление не е било изтърпяно, за да бъде определен „строг“ режим.

С искането се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт, представляващ протоколно определение от 12.02.2025г. постановено по НОХД № 16683/2024 г. по описа на СРС НО 109-ти с-в, с което съдът е одобрил постигнато споразумение от същата дата, с искане за частичното му изменение и приведен в съответствие със закона, определеният първоначален режим на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“.

По същество с искането се претендира, че в хода на разглеждане на делото по реда на Глава 29 НПК е било допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ ЗИНЗС. В искането се излагат и съображения, че първостепенният съд е допуснал нарушение на закона, защото е одобрил сключеното между прокуратурата и защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице споразумение, с което в нарушение на чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ ЗИНЗС е наложил неправилно изтърпяване на наказанието при по – тежък режим. Претендира се, че така допуснатото нарушение на материалния закон при приложението на чл.57 ал.1 т.2 б.“Б“ ЗИНЗС не е било констатирано от първоинстанционния съд, въпреки задължението му за проверка на законосъобразността на постигнатото споразумение, непосредствено преди неговото одобряването, че вместо да предложи на обсъждане със страните промени по реда на чл. 382, ал. 5 НПК съдът е нарушил и процесуалните правила, като е одобрил споразумение, което противоречи на закона.

Твърди се, че допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

В съдебното заседание пред Софийски апелативен съд представителят на А., пледира да не бъде уважена жалбата. Защитата и осъденото лице искат да бъде възобновено наказателното производство и изменен режима в „общ“

Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните, намери следното:

Производството пред първата съдебна инстанция /Районен съд - София/ е било образувано по внесен от прокурор при Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд обвинителен акт, срещу С. Н. А. за престъпления по чл.270 ал.1 НК и по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В хода на образуваното пред СРС съдебно производство по така внесения обвинителен акт е било постигнато споразумение за решаване на делото между подсъдимия А. неговият защитник и прокурор от СРП, като споразумението е било одобрено с протоколно определение от 12.02.2025 г., постановено по НОХД №16683/2024г. по описа на СРС.

С това споразумение подсъдимият А. се е признал за виновен, респективно е признат за виновен в извършването на двете престъпления на 08.08.2023г., като на основание чл.54 НК съдът му наложил две наказания, за всяко от двете престъпления, а именно 1 (една) година „лишаване от свобода“, за престъплението по чл.270 ал.1 НК и 6 (шест) месеца за 2 престъплението по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК, след което със споразумението му е било определено по чл.23 НК едно общо най- тежко наказание измежду двете, т.е. 1 (една) година „лишаване от свобода“, като е одобрил това наказание да бъде изтърпявано ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС. Определението е влязло в сила на 12.02.2025г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.

В случая първостепенният съд неправилно е определил „строг“ първоначален режим на изтърпяване на наказанието, по чл. 57 ал.1 т.2 б.“Б“ ЗИНЗС. Тази норма предвижда, че съдът определя „строг“ първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, когато то е наложено в размер повече от 5 години за умишлени престъпления или когато е наложено за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията или за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години;

В случая наказанието по определеното общо най - тежко наказание измежду двете е от 1 (една) година „лишаване от свобода“, което съдът неправилно е одобрил да бъде изтърпявано ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС.

Предходното наказание наложено по НОХД № 3187/2022 г. по описа на СРС, НО, 133ти с-в, от 8 (осем) месеца лишаване от свобода е било отложено по чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години, като няма данни да е било постановено привеждането му в ефективно изпълнение по чл.68 НК, въпреки наличието на предпоставките за това.

Същевременно сборът от двете наказания - отложеното по НОХД № 3187/2022 г. по описа на СРС, НО, 133-ти с-в от 8 (осем) месеца лишаване от свобода и определено по чл.23 НК едно общо най- тежко наказание от 1 (една) година „лишаване от свобода“, заедно не надвишават две години, изискуеми като минимален праг по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС.

С оглед на това, че се касае за решаване на делото по Глава 29 НПК, Софийски районен съд, като е одобрил споразумението за налагане на наказание, в нарушение на материалния закон при определяне на първоначалния режим на неговото изпълнение е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Преди да одобри споразумението решаващият съд съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и да пристъпи към одобряването му едва, ако същото не противоречи на закона и морала. В конкретния случай обаче е било допуснато нарушение на материалния закон, което Софийски районен съд не е констатирал и не е предприел действия по реда на чл. 384, ал. 1, вр. чл. 382, ал. 5 от НПК за отстраняването му, като по този начин е допуснал и процесуално нарушение с одобряването му. Така допуснатото от СРС нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и представлява основание по чл.

422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Поради това атакуваното определение за одобряване на споразумението и прекратяване на производството по делото подлежи на отмяна по реда на възобновяването.

Разпоредбата на чл.425 ал.1 т.4 НПК, която предвижда възможност за изменение при искане за възобновяване на „присъдата, въззивното решение или новата присъда“, когато основанията за това, са в полза на осъденото лице, не предвижда това да се извърши по отношение на Определение за одобряване на споразумение, поради което искането от защитата за изменение частично на атакувания съдебен акт, т.е. на режима на изтърпяване на наказанието от настоящият състав, не може да бъде сторено, без връщане на делото за ново разглеждане от фазата на съответното съдебно заседание, където е било допуснато нарушението. Ето защо, настоящият състав на САС намира, че в случая не е компетентен да измени режима на изтърпяване на наказанието, без да отмени изцяло съдебния акт.

Доколкото процесното споразумение за решаване на делото е било изготвено след 3 образуването на първоинстанционното съдебно производство, САС намира, че следва да отмени атакуваното определение за одобряване на споразумението и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния СРС, от стадия на съдебното заседание, в който стадий са били допуснати цитираните нарушения на материалния и на процесуалния закон.

Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК Софийски апелативен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Определение от 12.02.2025г. постановено по НОХД № 16683/2024 г. по описа на СРС НО 109-ти с-в, с което съдът е одобрил постигнато споразумение за неговото решаване, между прокурор от Софийска районна прокуратура и защитника на подсъдимия С. Н. А..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4