Определение № 1287 от 05.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1287 гр. Бургас, 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Х. Ив. Х. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120202001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.64, ал.1 и сл. от НПК.

Постъпило е искане от прокурор при Районна прокуратура – град Бургас за взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо П. Д. Д., ЕГН: **********, за извършено престъпление от общ характер по досъдебно производство № 251 ЗМ - 223/2026 г. по описа на ОД МВР Бургас, (пр. пр. вх. №9296/2026 г., пор. № 1186/2026 г., по описа на Районна прокуратура гр.

Бургас), срещу когото е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като излага пространни аргументи в подкрепа и на двете кумулативни визирани в закона предпоставки, за наличие на реална опасност от укриване и от извършване на престъпление.

Защитникът на обвиняемия, поддържа, че искането на прокуратурата не следва да се уважава с оглед съждения, че не е налице обосновано предположение относно авторството, както и че нее реализирана никоя от хипотезите по чл. 63, ал. 2 от НПК. Моли спрямо подзашитния й да бъде взета алтернативна по-лека мярка.

Обвиняемият Д., както при предоставената му лична защита, така и в своята последна дума заявява, че ще уважи решението на съда по отношение на МНО.

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Досъдебното производство е образувано на 28.05.2026г., на основание чл. 212,ал.2 от НПК.

На 03.06.2026 г., в качеството на обвиняем е привлечен П. Д. Д., ЕГН: ********** , за това, че:

В периода на м.Май 2026 г. до 01.06.2026г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у **** и ****, представяйки им се за адвокат и поискал сумата от 4900 евро за предоставяне на адвокатски услуги във връзка с имотен спор и с това причинил имотна вреда на **** в размер 4900 евро - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В настоящото производство по чл. 64 НПК съдът следва да прецени налице ли са всички предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по чл.63, ал.1 НПК.

1

Първата предпоставка за вземане на МНО „Задържане под стража“ изисква да е налице привличане на обвиняем за престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В случая обвиняемият е привлечен за престъпление по чл.209,ал.1 НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години. Ето защо е налице първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“. Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 64 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият би могъл да е извършил престъплението, в което е обвинен.

По своя социално-превантивен характер на контролно производство по проверка на изпълнението на формалните критерии по чл.63, ал.1 НПК, производството по чл.64 НПК поставя изискване изследването на предполагаемата вероятност за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното престъпление да се ограничи до формиране вероятностни фактически констатации, осигуряващи стриктна дистанция от категорията на разрешимите в производстството по чл.301 НПК материалноправни въпроси. Не е допустимо смесване на процедурите по чл.64 НПК и по чл.301 НПК, в последната от които единствено се поставят на разглеждане централните и съществени за наказателната отговорност фактически и правни положения. Следователно съдът не следва да навлиза в конкретен анализ и индивидуален коментар на изводимата от доказателствените източници фактология,доколкото този подход би бил в остро противоречие с подготвителния характер на настоящото производство, в което се съблюдава доминиращата презумпция за невиновност по см. чл.303, ал.2 НПК. В случая аргументите за наличие обоснованото подозрение за възможна връзка между обвиняемото лице с авторството на престъплението, което му се вменява, обхващат некатегорични, неокончателни изводи в техния формален аспект и прагматична насоченост с оглед достигнатия етап в хода на доказателствената дейност в досъдебния стадий.

Съдът констатира основания за формиране на вероятен извод за евентуално участие на привлеченото към наказателна отговорност лице в предявената му с обвинението форма на престъпно посегателство против телесната неприкосновеност. В случая положителният извод относно обоснованата в доказателствата предполагаема връзка на обвиняемия с авторството на предявеното му престъпление се извежда чрез обобщен преглед на доказателствения материал,а именно показанията на свидетелите ******************, Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи в жилището на обвиняемия,Протокол за обиск и изземване от обв.П. Д. иззетите при процесуално-следствените действия множество релевантни документи, веществени доказателства и парични суми в банкноти с различен номинал, разписки чрез платежна система „Изи пей“ във вр. с извършени множество парични преводи с наредител*** и получател П. Д. /л.35л.37 от т.1 от ДП/, изпълнителен лист, искова молба, касаещи задължение на **** към ****, заявление за оттегляне на пълномощно от упълномощителя **** спрямо упълномощения П. Д., нотариално заверено при нотариус **** –л.95 от т.1 Заповед за изпълнение на парично задължение разписки/вносни бележки чрез платежна система „Изи пей“ за извършени преводи от П. Б. по сметка на ЧСИ ***, разпечатки от онлайн кореспонденция във вайбър и различни форми на интерактивно достъпни мобилни приложения, множество съдебни книжа, изпълнителни листи, договори, банкови извлечения, протоколи за доброволно предаване и др. писмени доказателства.

Разгледани по общ начин, в съответствие с общата насоченост на техните информационни и съдържателни характеристики, очертаните доказателствени източници съдържат обстоятелства, индициращи на предполагаема връзка на обвиняемия с авторството на вмененото му от компетентните органи престъпление по чл.209,ал.1 НК.

На следващо място е преценката на интензитета на проявление на критерия относно наличието на реална опасност от укриване и/или извършване на престъпление.

В случая съдът намира, че е реализирана предпоставката - опасност от извършване на престъпление, която освен с изискваната в закона доказателствена обезпеченост е с непренебрежимо висок интензитет.

Органът, занимаващ се с процесуалната принуда има правомощието и възможността да подложи на преценка и анализ спецификата на обосновано подозираната престъпна дейност, нейните 2 количествени и качествени измерения, механизма, начина на реализирането им, степента на засягане на обществените отношения и пр., т.к. тези обстоятелства очертават имплицитно личността на дееца и вероятната му склонност към криминогенно поведение. Формирането на преценка в такъв аспект не е в разрез с презумпцията за невиновност. При преценка на качествените измерения на деянието,неговия механизъм и степента на въздействие върху обществените отношения съдът възприема следното становище:

В случая на основата на вероятните изводи, съдът намира, че при предполагаемото деяние се касае за необяснимо налагаща своя превес користна и егоистична асоциална мотивация в психичните процеси на обвиняемия, очертаваща сериозни диспропорции на личността,което показва недвусмислено изграждащ се при него последователен модел на използване на измамливите действия в начина му на живот.

В обсега на общия и предварителен доказателствен коментар, спецификите на евентуалния престъпен акт обхващат интензивно психологическо въздействие върху свободното формиране на воля у пострадалата,чрез многоаспектен обхват на използваните внушения в т ч. чрез създаване неверни представи за настъпване на тежки социални и материални последици, в резултат на което и под ефекта на генерираното в съзнанието напрежение и притеснение,засягащо и естествената емоционална връзка между майка и дъщеря, пострадалата е вероятно да е извършила поредица от ощетяващи патримониума й имуществени разпореждания в полза на обвиняемия –пряко или опосредствано. Касае се за вероятно осъществен състав на класическа активна измама,във формата на възбуждане на заблуждение - създаване на неверни представи у пострадалата относно съществуването и естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието, при които се осъществява имущественото разпореждане. В повишаващ степента на обществена опасност на деянието аспект съдът несъмнено отчита предварителните данни относно интензивността на упражненото въздействие върху пострадалата и нейната дъщеря, многобройността на отделните случаи, придружени с предполагаема психологически наситена, поливариантна тематика на внушенията. Друг съществен аспект отново на плоскостта на предварителните фактически изводи, способен по радикален начин да бележи тежестта на подозираното деяние, е двояката същност на употребените способи в процеса по формиране неверни представи, а именно вероятното демонстриране на несъответстващи на действителността факти- за заемана от обвиняемия длъжност „съдия“.

Предполагаемата демонстрация на качеството „съдия“ и произтичащите от длъжността правомощия в правораздаването, евентуалното им обвързване с безцеремонни и принизяващи длъжността твърдения за неморална употреба на власт в разрез с нормите на закона, подрива авторитета на органите на съдебната власт, и е от естество да внуши представи в общественото съзнание за превръщане патологията в норма за превратното упражняване на правомощия. Тази вероятно съпътстваща престъплението форма на поведение, създава опасност от разрушаване всяко общественото доверие в правосъдието и изискванията за безукорност в действията на лицата,заемащи длъжности в органите на съдебната система.

На следващо място и при отчитане криминогенните свойства на личността, такива каквито те са изявени в предполагаемото престъпление, съдът оценява и инкриминираните имуществени вредоносни разпореждания, вероятно довели до пълно изчерпване на финансовите възможности на жертвата, което придава особена тежест на подозираното деяние и силно завишена обществена опасност на дееца.

На първо място следва да се отбележи, че не е спорно произтичащото от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК разяснение според което, повдигнатото в досъдебното производство обвинение, в това число дефинираната правна квалификация е първоначална работна обвинителна рамка предназначена най-общо да очертае предмета на доказване по делото. Това обвинение, в случая правната квалификация на престъплението по чл.209, ал.1 НК, ерго тежестта на деянието, произтичащо от формално предвидената в закона наказуемост, може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването, т.е. правната квалификация от работното обвинение е нестабилна, варираща според достигнатия доказателствен етап.

В този оценъчен контекст следва да се спомене,че предварителният и неконкретизиран 3 общ прочит на гласните доказателствени средства,се установява възможен по- широк антиобществен мащаб и продължителност на вероятни измамливи действия, засягащи имуществената сфера на по-голям кръг лица и вероятността да са настъпили сериозни размер вредоносни последици, обуславящи извод за асоциална характеристика на обвиняемия и завишен криминогенен риск при прилагане на по-лека мярка за превантивно въздействие от „задържане под стража“. Касае се за предполагаеми фактически данни, надхвърлящи правните очертания на подозираното деяние и указващи на възможно въздигане престъпната интервенция срещу волята на личността и собствеността в занятие за системно обогатяване имуществената сфера на дееца.