Определение № 113 от 09.02.2023, Районен съд - Велико Търново

Мотиви към Определение № 113 от 09.02.2023 г. по АНД № 230/2023 г. на ВТРС Производството е образувано по внесен АУАН № 2022-1739-011-000003/09.02.2023 г, преписка № ЗМ – 156/2023 г. на РУ ***. В срока за насрочване на делото, съдът констатира следното:

Видно от приложените писмени материали на 07.02.2023 г. в РУ *** при ОД МВР *** е депозирано заявление от М.Ж.Х., в което сочи, че на 25.01.2023 г. около 07:50 часа в гр.

***, на ул. „***“ дъщеря и Л.Е. е забелязала лице от мъжки пол, седнало в червен автомобил да се самозадоволява. Лицето било със смъкнати панталони и оглеждало преминаващите край него ученици, движещи се в посока СОУ „***“. В същото е отзено, че на 31.01.2023 г. заявителката и дъщерля й отново се движели към училището, като непълнолетната Л. разпознала същото лице, но този път било в друг автомобил, сив на цвят. Х. заснела номера на автомобила. На 07.02.2023 г. на заявителката били снети обяснения, а от непълнолетната Е. на 16.12.2022 г. Дори и да се приеме, че е допусната техническа грешка при отразяване на датата, на която непълнолетната е дала обяснения, то абсолютно неясно остава за съда пред кого са дадени тези обяснения, пред кой орган е сторено това и на какво основание, за да се прецени законосъобразността на извършеното действие, с оглед ненакърняване правата както на пострадалата/ите, така и на сочения за нарушител. От представената преписката е видно, че нито към 16.12.2022 г., нито към 07.02.2023 г. когато е депозирано заявлението пред РУ ***, е било отпочнало администативно производство чрез съставянето на акт за констатиране на дребно хулиганство. Такъв е бил съставен едва на 09.02.2023г. по чл. 1, ал. 3 от УБДХ, от полицейски инспектор в РУ *** - Н.Б., и то в присъствието не на свидетели очевидци и/или участници в констатирани хулигански прояви, а на други лица - Й.Й. и П.Н.

(за които също липсват данни в качеството на какви са отразени в този акт). Актът е съставен за това, че на 25.01.2023 г., около 07.50 часа, в гр. ***, ул. „***“ в близост до СУ „***“ лицето С.Т. извършвал непристойна проява на публично място, изразяваща се в показване на мъжки полов орган и мастурбиране пред непълнотни лица. Неясно е, как е съставен този акт за констатирана хулиганска проява срещу лицето С.Т. и отразената дата на съставяне на акта, съответства ли на действителни фактически (очевидни) констатации от съответния компетентен орган (посочен в чл. 2, ал. 1 от УБДХ), тъй като в предоставената „преписка“ липсват данни соченият за нарушител да е призоваван по някакъв начин, да се яви пред РУ *** на 09.02.2023 г., както и да е призоваван към дата на твърдяната за извършена хулиганска проява - 25.01.2023 г., така и към дата на депозиране на заявлението от Х. (07.02.2023 г. - когато и същата е дала обяснения). Обстоятелството, че чисто формално върху акта е отразена дата 09.02.2023 г. и депозиран пред ВТРС на същата дата, не може да мотивира съда, че е валидно сезиран, съобразно изискуемата процедура, разписана в УБДХ и ППУБДХ, независимо от това, че акта за констатирана проява на дребно хулиганство е връчен на Танев на 09.02.2023 г.

Настоящият съдебен състав приема, че „преписката“ е изпратена за решаване до ВТРС при допуснати съществени процесуални нарушения по прилагането на процесуалния ред за констатиране на проява на дребно хулиганство и процесуалните правила, разписани в УБДХ и ППУБДХ, чрез смесването на процедурите по УБДХ и ЗАНН, поради което се явява негодна основа за разглеждане на производството, съответно постановяване на валиден, стабилен съдебен акт.

Невъзможността да са се установи, кога точно е извършено твърдяното нарушение, компетентен орган ли е го констатирал и по какъв ред (по УБДХ или по ЗАНН), съществено нарушават правата на пострадалата/ите и на сочения за нарушител, което представлява съществено процесуаллно нарушение в производство по констатиране и налагане на административно наказание, а от друга страна препятства възможността на съда да се произнесе по преписката, съобразно правилата, разписани в чл. 3, ал. 1, б. „А“ и следващите от УБДХ. Неустановено е кога е извършено нарушението (на 25.01.2023 г., на 31.01.2023 г. или в началото на м. Януари 2023 г. – според отразеното в обясненията на непълнолетната Е.), а акта за констатиране на дребното хулиганство е бил съставен значително по-късно от изброените дати – 09.02.2023 г. Също така неустановено е, пред кой орган и по какъв повод 1 и в какво качество Л.Е. е дала обяснения в присъствието на инспектор ДПС и родителя си.

Същите тези обяснения, по това производството ли са били снети или по друго. Липсват данни и за редовното призоваване както пред органа по констатиране на хулиганската проява, така и пред съда на Л.Е. (как и кога е узнала пред кого да се яви и прочее). Нещо повече, образуване на съдебно производство по реда на УБДХ при неуведомяване на лицата би препятствало каквато и да било възможност от тяхна страна за защита на техните законни права и интереси, доколкото в едно такова прозводство участието им съгласно чл. 5 от УБДХ не е задължително. Заявителят подал жалба, съдържаща твърдения, че непълнолетната и дъщеря е пострадала от описаната проява, няма как да узнае за евентуално образувано производство по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ, а още по-повече да има възможност да изложи някакви възражения, досежно преценката за наличие или липса на данни за извършено престъпление.

Няма съмнение, че производството по УБДХ е вид административно наказателно производство, в което по съставен акт за специфични и конкретно посочени в разпоредбата по чл. 1, ал. 3 от УБДХ прояви се налагат, предвидените в него специфични административни наказания. На следващо място в този Указ е уредена конкретна процедурата, по която се развива производството и реда за обжалване на постановените съдебни актове.

Производството по Указа за борба с дребното хулиганство започва със съставяне на акт за констатирана проява на дребно хулиганство, който се внася незабавно, но не по-късно от 24 часа от лицата, посочени в чл. 3, ал. 1, б. „А“ от УБДХ, за което се уведомява съответния прокурор по арг. от чл. 3, ал. 3 от УБДХ, като последното действие обаче не е сторено.

Не е спорно, че съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от УБДХ за неуредените в този указ въпроси се прилагат разпоредбите на ЗАНН, от което слидва обаче, че УБДХ, в настоящия случай, се явява специален по отношение на ЗАНН. Също така процедурата по констатиране на проява на дребно хулиганство е изрично уредена в същия указ и правилника за неговото прилагане, като в настоящия случай разпоредбите на ЗАНН са неприложими. Допуснатите пороци са от кръга на съществените, като представения акт за консатиране на дребно хулиганство и преписката към него не могат да бъдат третирани като годни да сезират валидно настоящата инстанция, поради което производство следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо. По изложените съображения съдът постанови настоящия си акт.

Районен съдия:

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. Велико Търново, 09.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200230 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 230/2023 г. по описа на ВТРС, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок пред ВТОС, от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 1