Решение № 16250 от 17.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16250 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря * като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251110116099 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „***“ АД да заплати на С. А. К. сумата от 5112.92 евро (10 000.00 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от С. К. в качеството му на пострадал пешеходец при ПТП, настъпило на 27.03.2023г. в гр. София, на ул. „**“, в района на гараж „***“, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на автобус с инвентарен № 2013 и с рег. № СА *** ХС, чиято гражданска отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със „***“ АД договор за задължителна застраховка „** на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 27.03.2023г. пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило в гр.

София, на ул. „**“, до газостанция в района на гараж „***“, при което автобус с инвентарен № 2013 и с рег. № СА *** ХС, извършвайки маневра за паркиране, рязко завил вдясно, като ударил ищеца в областта на дясната му раменна става и мишницата. След инцидента ищецът бил откаран до болнично заведение, където след прегледи и изследвания му била поставена диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата“, което увреждане наложило да ползва отпуск поради временна неработоспособност с продължителност от 44 дни, а възстановителният период продължил около два месеца. През тях ищецът изпитвал силни болки- особено през първите седмици, трудно ставал от леглото, не можел сам да се обслужва и да извършва нормални ежедневни дейности, не можел да спи нормално, като изпитвал дискомфорт при всяка позиция на рамото си. Поддържа, че последиците от ПТП ще повлияят дълготрайно начина му на живот, както и че ще останат за цял живот. ПТП се отразило негативно и върху психиката му, довело до остра стресова реакция, тревожност, интензивни страхови изживявания, изпитвал силен страх и неувереност при пресичане. С оглед на това поканил ответника като застраховател на гражданската отговорност на водача на автобуса да му изплати обезщетение за претърпените от ПТП увреждания, което последният отказал да стори, поради което в настоящото производство претендира процесната сума, ведно със законна лихва и разноските за производството.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения срещу него иск, оспорвайки изобщо да е настъпило ПТП, вкл. с участието на МПС, гражданската отговорност на водачите на което е застрахована от ответното дружество, както и ищецът изобщо да е пострадал при такъв инцидент, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. В условията на евентуалност се оспорва произшествието да се дължи на виновно противоправно поведение на водача на автобуса, евентуално- че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който се намирал на пътното платно зад МПС, на място, което не било предназначено за пешеходци, като имал обективна възможност да възприеме автобуса. Оспорват се видът, характерът и интензивността на сочените от ищеца увреждания, както и същите да се намират в причинна връзка с инцидента. Претенцията се оспорва и по размер с довод, че е прекомерно завишена с оглед действително претърпените от пострадалия вреди, чиято доказаност, освен това, се оспорва.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „** на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „**, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат пълно и главно установени от ищеца.

Между страните не е спорно, поради което и на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на автобус с инвентарен № 2013 и с рег. № СА *** ХС е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „** на автомобилистите.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че това правнорелевантно обстоятелство се установява от приложената по делото справка от водения от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „** на автомобилистите, чиято презумптивна доказателствена сила, предвидена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оборена, а и не е оспорена от страните.

Свидетелят М. Г. Г.- водач на участвалия в ПТП автобус с инвентарен № 2013 и с рег.

№ СА *** ХС, потвърждава, че през 2023г. като водач на автобус от обществения транспорт с марка „МАН“ и с инвентарен номер 2013 претърпял ПТП, което настъпило при приключване на смяната му, около 22:00 часа, в близост до метанстанцията, намираща се в гараж „***“, при извършване от водача на маневра завой надясно за навлизане в метанстанцията, при което ударил ищеца с автобуса в областта на рамото му. Уточнява, че 2 ищецът „там си работи“, че тогава бил на работа, на смяна. Изяснява, че за първи път възприел пострадалия, докато извършвал десния завой със скорост от около 5 км/час, буквално в последния момент, като след удара спрял и слязъл от автобуса, извинил се на колегата си и го попитал как е. Изяснява, че мястото на настъпване на инцидента е огромен плац, който тогава не бил осветен, като, освен това, по това време валял дъжд, но фаровете на автобуса били включени.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и намират опора в данните, съдържащи се в представените с исковата молба служебна бележка с изх. № 52103/09.05.2023г. по описа на СДВР, докладна записка на посетилия мястото на ПТП служител на СДВР, писмени обяснения на участниците в ПТП, както и в документите, представени по реда на чл. 192 ГПК от работодателя на ищеца и на водача на автобуса, събрани от същия с цел деклариране и квалифициране по надлежния за това административен ред на злополуката като трудова такава.

Наред с това, обосноваността от техническа гледна точка на така установения механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Недоказани, вкл. въз основа на показанията на свидетеля Г., разпитан по искане на ответника, се явяват твърденията на последния в отговора на исковата молба, че ищецът се е намирал на пътното платно зад МПС, на място, което не било предназначено за пешеходци, доколкото свидетелят изяснява, че ПТП настъпило на площад, представляващ част от гараж за автобуси от обществения транспорт, както и че пострадалият се намирал там, вкл. не зад, а пред МПС, тъй като бил на работа, на смяна, т. е. в изпълнение на служебните си задължения, данни за което се съдържат и в представените от „Столичен автотранспорт“ ЕАД по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК документи. Ето защо, неоснователно е заявеното в условията на евентуалност и обусловено от тези твърдения възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от соченото за пострадало лице.

Въз основа на така изложеното като единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент се установява поведението на водача на автобуса, който, като предприел маневра за завой надясно, не се уверил, че пътят пред и встрани от него е свободен, вкл. че няма пешеходци в близост, с което е действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

По изложените фактически и правни съображения единствен отговорен за настъпване на процесното ПТП се явява водачът на автобуса, поради което същият, респ. застрахователят на гражданската (деликтната) му отговорност е легитимиран да обезщети вредите от инцидента.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и което е изготвено въз основа на приобщената към доказателствената съвкупност и неоспорена медицинска документация, в деня на пътния инцидент 3 пострадалият е бил прегледан в спешното отделение на ИСУЛ, като при прегледа е установена болка и невъзможност за движения в дясната раменна става, била е налице спонтанна, палпаторна болезненост и ограничени движения в същата, като му били проведени образни изследвания, в резултат от което му била поставена диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата“. Въз основа на тези данни експертът е приел, че при инцидента на ищеца е причинено мекотъканно увреждане в областта на дясното рамо с травмиране на раменната става без счупване и изкълчване в същата. Експертът е констатирал, че в болницата в деня на инцидента на ищеца е поставен инжекционно „Декскетопрофен“ за бързо овладяване на болката и възпалението, като са му предписани нестероидни противовъзпалителни средства за перорален прием, физикални меркикриотерапия (лечение с лед) за намаляване на отока и режим- покой, за ограничаване на натоварването в дясната раменна става. Вещото лице е установило, че три дни по- късно при преглед заради продължаващата болка на ищеца е приложено обезболяващо лечение с „Долоксиб“ и му е предписано и специфично лечение с вътреставни инжекции по схема, за които експертът изяснява, че са често използвани за подобряване на подвижността и за намаляване на възпалението при ставни контузии. Въз основа на така изложеното вещото лице е обобщило, че първоначалният период след инцидента е бил на диагностика и промяна в терапията чрез включването на вътреставни инжекции, след което е последвал период на възстановяване в домашни условия. Съдебният медик е уточнил, че липсата на последваща медицинска документация от прегледи, вкл. при издаване на болничните листове на ищецаза период от общо 45 дни, не позволяват да се прецени как е протичал периодът на възстановяване. Въпреки това, отчитайки периода, за който на ищеца са издавани болнични листове във връзка с полученото при инцидента травматично увреждане, както и факта, че три дни след инцидента- сравнително рано съгласно разясненията на вещото лице, лечението е изменено чрез предписани вътреставни инжекции, експертът е приел, че в случая се касае за по- дълъг, по- бавно протичащ оздравителен процес, който обикновено при повърхностни контузии е в продължение от около 7-14 дни. Подчертал е, че периодът от месец и половина предполага налично по- продължително възпаление на меките тъкани, както и че съгласно данните общият оздравителен процес е бил протрахиран и клинично по- тежък от очакваното за „контузия“, като е изяснил, че и възрастта на пострадалия- 59 години към момента на инцидента, е фактор, забавящ пълното възстановяване на функцията на рамото.