Определение № 39 от 17.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. П., 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500034 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващите във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

Обжалвано е с частна жалба от В. Д., И. С., Й. С. и Х. Н. определение № 3362 от 19.11.2024г. на Районен съд П., постановено по гр.дело № 20245220100158.

С обжалваното определение по искане на ответницата В. Т. В. било допълнено Решение № 1266 от 25.10.2024г. по делото в частта за разноските, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на сответницата сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

Определението било недопустимо, а евентуално – незаконосъобразно.

С оглед спецификата и фазата на проведеното до момента делбено производство преждевременно, незаконосъобразно и неправилно първоинстанционният съд уважил искането на ответницата В. за присъждане на сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Постановеното определение противоречало на разрешението, дадено в точка 9 на ППВС № 7/ 28.11.1973г., според което съдебно- деловодните разноски, направени във връзка с ликвидирането на съсобствеността следва да се разпределят между страните съобразно с признатия им дял в прекратената общност.

Съдът не съобразил и приетото в Определение № 335/ 01.07.2015г. на 1

ВКС, 1 г.о.,2 според което съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и други съдопроизводствени действие по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл.78 от ГПК, които включват и възнаграждението за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки.

Това следвало от редакцията на нормата на чл.355 от ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 от ГПК.

Трайната съдебна практика сочи, че разпоредбата на чл. 355 от ГПК предвижда, че в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата- текста на закона има предвид втора фаза на делбата ,когато вече е ясно какви са квотите на съделителите и кои имоти са допуснати до съдебна делба.

Също така законосъобразен би бил изводът, че в производството по делба е предвидено изключение от реда по чл.78 от ГПК.

Съгласно чл.355 от ГПК разноските се определят съобразно стойността на получения в делбата дял. В момента производството не е достигнало такъв етап и няма приключване на делбата с реално определени дялове. Няма и произнасяне на съда по претенциите за сметки, разноските по които се определят по общия ред на чл.78 от ГПК. Разноските следвало да се определят с окончателното решение във втората фаза на делбата.

Правилото на чл. 355 ГПК намирало приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд. В този смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, както и константната практика на ВКС, обективирана цитирани определения.

Преждевременно съдът присъдил разноски , поради което считат ,че определението е недопустимо.

2

Първоинстанционният съд уважил искането на ответницата В. за присъждане в нейна полза на разноски за адвокат с оглед направените от нея възражения срещу искането на жалбоподателите в делбата да участват и останалите четирима ответници на основание чл.76 от ЗН.

Абсолютно неоснователен бил извода на първоинстанционния съд, че с оглед направеното процесуално възражение от ответницата В. за участието на другите четирима ответници като съделители по делото и с оглед уважаването му от съда, то ответницата В. има право на разноски.

В представеният договор за правна помощ № 054954 било записано в графата предмет: защита по гр.д. № 158/ 2024г.- иск по чл.76 от ЗН и с посочен материален интерес 1 500 лева, без да е посочено разграничение за такива по иска за делба, образуван под № 158/ 2024г. и иска по чл.76 от ЗН.

В договора не било посочени изрично ,че тези разноски за заплатени.

Молят определението да бъде отменено и молбата за допълване на решението в частта относно разноските – отхвърлена ,като претендират разноски в производството по чл.248 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата В. В..

Намира частната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Определението било допустимо- постановено по реда на чл.248 от ГПК по искане на страна в производството.

Съображенията относно правилото за присъждане на разноски в делбеното производство се споделят от ответника,но това правило не се прилагало по съединените искове. В случая съдът се произнесъл по иска по чл. 76 ЗН с решението по допускане на делбата, поради което се дължали разноски.

По делото бил представен само договорът за защита по иска по чл. 76 ЗН и в него било посочено, че възнаграждението е определено само във връзка със защитата по този иск.

В т.3 от договора изрично било посочено , че разноските са заплатени.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира ,че частната жалба е допустима ,като подадена срещу подлежащ на обжалване акт в установения в закона срок.

За да се произнесе по същество , съдът взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба за делба на частните жалбоподатели на два недвижими имота ,като иска е насочен срещу ответницата по частната жалба и още четири лица –В. М.,Р.

М.,А. М. и Г. М. П..

3

В исковата молба са изложени съображения ,че с нот.акт за собственост по давност и наследство № 200 t.VIII н.дело № 2437/ 03.06.1998г. М. М. Н.а се легитимира като собственик на тези 2/3 / две трети/ идеални части от гореописаните УПИ-та.

С нот.акт № 19 т.П рег.№ 2786 н.дело № 191/ 20.04.2006г. по регистъра на Нотариус Х. Панчев с рег.№ 070 по регистъра на нотариалната камара, вписан в СВ- П. вх.рег.№ 2275 от 20.04.2006г., акт № 53 T.VI н.д.№ 1453 М. М.

Н.а прехвърля на първата ответницата В. Т. В. / нейна племенница/ собствените се 2/3 / две трети/ идеални части от процесиите недвижими имоти срещу задължението на приемателя В. Т. В. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя М. М. Н.а, както и да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, както и си е запазила правото на ползване върху две стаи по неин избор в жилищната сграда пожизнено и безвъзмездно. Впоследствие М. М. Н.а е починала на 16.04.2009г.

Приемателят В. Т. В. е приела прехвърлените й идеални части от процесиите имоти, като е заявила ясно и недвусмислено, че е запозната с условията на чл.76 от Закона за наследството и с правните последици, които тази законова разпоредба свързва с разпореждане с идеални части от наследствен недвижим имот- посочено в точка 4 от цитирания нот.акт.

Поради изложеното се позовават на нормата на чл.76 от Закона за наследството и считат за непротивопоставимо спрямо ищците на разпореждането с наследствения дял от 2/3 / две трети/ идеални части на преживялата съпруга М. М. Н.а в полза на първата ответница и претендират прогласяване на относителната недействителност на това разпореждане.

При уважаване на това искане имота се връща в делбената маса и е заявена съответно претенция за допускане на делба между ищците и посочените от тях ответници .

С постановеното по делото решение е отхвърлен иска за делба по отношение на ответниците В. П. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б.“ №110, ап.12; Р. П. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ованес Соваджиян“ № 2А, ет.3, ап.7; А. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.А.“ № 25, ет.6, ап.16 и Г. М. М.- П. с ЕГН ********** от гр. П., ул.“Братя Консулови“ № 19, ет.2, ап.4, както и изцяло иска по чл.76 ЗН за недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт №19 от 20.04.2006г., том 7 ІІ, рег. №2786, дело №191/2006г. по регистъра на Х. М.П. нотариус с рег. №70 в НК.

Съответно е допусната делба между В. И. Д. с ЕГН ********** от с. Х., общ. Х., обл. Враца, ул. „Х.К.“ № 18, с дял от 1/18 ид. част; И. С. С. с ЕГН ********** от с. Л., общ. Л., обл. П., ул. „М.Ш.“ № 8, с дял от 1/18 ид. част; Й.

С. С. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б.“ № 133, ет.8, ап.29, с дял от 1/18 ид. част; Х. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б.“ № 14, ет.8, ап.14, с дял от 3/18 ид. части и В. Т. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. Л., обл. П., ул. „29-та“ № 11, с дял от 12/18 ид. част, на следните недвижими имоти:- УПИ VIII-233 в квартал 34 по регулационния план на с. К., общ. Л., обл. П. одобрен със Заповед № 1979/ 30.12.1982г., с площ от 594.00 кв.м., ведно с построените в имота масивна сграда с площ от 63.00 кв.м. и паянтова сграда с площ от 66.00 кв.м., при граници и съседи: улица с о.т. 43-88, УПИ VII-234, 235, УПИ VI232, УПИ X-231 и УПИ IX-233;- УПИ IX-233 в квартал 34 по регулационния план на с. К., общ. Л., обл. П. одобрен със Заповед № 1979/ 30.12.1982г., с 4 площ от 576.00 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 78.00 кв.м., при граници и съседи: улица с о.т. 43-88, улица с о.т. 43 41, УПИ VIII-233 и УПИ X-231.

В постановеното решение ,съдът не се е произнесъл по разноски.

В последното съдебно заседание представляващия В. В. адв. П. е направил искане за присъждане на разноски относно иска по чл.76 от ЗН.

Още с отговора на исковата молба е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие.С него адв.П. е упълномощена да представлява страната ,защитавайки я по иска п чл.76 от ЗН ,като изрично е посочено ,че е уговорен размер на възнаграждение 1500 лева и това възнаграждение е платено в брой.

Възражение по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК не е направено.

В срока за отговор е постъпила молба от В. В. с искане за допълване на решението ,като се присъдят сторените и претендирани разноски за защита по иска с правно основание чл.76 от ЗН.

С обжалваното определение №3362 от 19.11.2024 година съдът е допълнил решение №1266 от 25.10.2024г. по гр. д. №158/2024 г. по описа на РС – П. в частта за разноските, като е осъдил ищците В. И. Д. с ЕГН ********** от с. Х., общ. Х., обл. Враца, ул. „Х.К.“ № 18; И. С. С. с ЕГН ********** от с. Л., общ. Л., обл. П., ул. „М.Ш.“ № 8; Й. С. С. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б.“ № 133, ет.8, ап.29 и Х. Д. Н. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б.“ № 14, ет.8, ап.14 да заплатят на ответника В. Т. В. с ЕГН ********** от с. К., общ. Л., обл. П., ул. „29-та“ № 11 съдебни разноски в размер на 1500 лв.

Постановеното определение е законосъоразно.

Съгласно т. 9 от ППВС № 7/73 г. и чл. 355 ГПК разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Когато разноските са направени по повдигнат спорен въпрос във връзка с присъединени искания те се присъждат по общия ред. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС. От данните по делото е видно че разноските от ответницата са направени за адвокатско възнаграждение за защитата и по заявените в първата фаза на делбата искания по чл. 76 ЗН .С оглед резултата по тази претенция на ответницата се дължат сторените от нея разноски в защита на интереса и относно правата върху имота ,чрез противпоставяне на иска по чл.76 от ЗН.Нормата на чл.355 от ГПК е ясна и недвусмислена и в сегашната и редакция и според нея по присъединените искове в делбеното производство разноските се присъждат по реда на чл.78 от ГПК.

Неоснователни са доводите в частната жалба ,че не било възможно разграничаване на разноските по присъединения иск , тъй като в представения договор изрично е посочено , че се касае за разноски за защита именно по този иск,както и изрично е посочено ,че уговореното възнаграждение е платено в брой.